Решение № 636 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9969/2020 г.

Решение № 636 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9969/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кметство гр. Свети Влас, представлявано от кмета И. Николов, подадена чрез адв. С. Чапразлиев, против Решение № 528 от 09.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3100/2020 г. по описа на Административен съд- Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1040-02-156 от 02.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Бургас, в частта, с която са оставени в сила т. 20 и т. 21 от задължителни предписания № 3 Д-1-02-0066828 от 24.10.2019 г., издадени от контролен орган, инспектор по осигуряването в ТП на НОИ –Бургас, по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда и начина на осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументите, развити пред настоящата инстанция и пред първоинстанционния съд са в насока, че към онзи момент въпросните лица са подали декларация, че са самоосигуряващи се. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на задължителните предписания като незаконосъобразни. Претендират се и съдебно-деловодни разноски. Ответникът- Директорът на ТП на НОИ- Бургас, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците - И. Маринков, В. Вълкова и Щ. Папанчев – също не ангажират становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Бургас, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е била законосъобразността на Решение на Директора на ТП на НОИ – Бургас № 1040-02-156 от 02.12.2019 г., и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № 3 Д-1-02-0066828 от 24.10.2019 г., издадени от инспектор по осигуряването при ТД на НОИ – Бургас, с които административният орган е предписал по т. 20 осигурителят Кметство гр. Свети Влас, да подаде Декларация обр. № 1, за И. Маринков с код за вид осигурен "14" за месец май 2011 г. за сумата от 975 лв. /с 25% нормативно признати разходи/. Предписанието по т. 21 е: да подаде декларация Образец № 1 за В. Вълкова с код за вид осигурен "14" за месец май 2011 г. за сумата от 525 лв. /с 25% нормативно признати разходи/. Същите са по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. Производството е стартирало на основание чл. 108, ал. 1 КСО и Заповед № 3 Р-5-02-00657722 от 04.10.2019 г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Бургас. Извършена е проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Кметство гр. Свети Влас за период от 01.06.2006 г. до 31.08.2019 г., за срок от 60 работни дни. Заповедта е връчена на 11.10.2019 г. на вр. и. д. кмет М. Апостолова. Проверката е установила некоректно подадени или неподадени данни в Регистъра на осигурените лица по отношение на И. Маринков –липсват подадени данни с код за вид осигурен "14" /граждански договор от 02.05.2011 г./ за месец май 2011 г. и В. Вълкова – липсват данни с код за вид осигурен "14" за месец май 2011 г., лицето е осигурено с код за вид осигурен "01". Констатациите са отразени в Ревизионна записка № РЗ-5-02-00668237/24.10.2019 г. и Анализ към посочената ревизионната записка, а впоследствие са издадени и процесните задължителни предписания, потвърдени с решението на директора на ТП на НОИ- Бургас. С решението си по жалбата на кметството срещу задължителните предписания директорът на ТП на НОИ – Бургас е оставил същата без уважение като неоснователна. Изложил е мотиви за съответствие на предписанията с приложимите материалноправни норми и приложимост на чл. 5, ал. 4 КСО по отношение на конкретните осигурителни правоотношения. За да отхвърли жалбата в посочената част, съдът е приел на първо място оспорването за допустимо – приел е, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от търсената защита. Приел е още, че е спазена изискуемата от закона писмена форма. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице основанието за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК – противоречие с материалния закон. По същество на правния спор е приел, че е задължение на самоосигуряващите се лица да се регистрират като такива и да подават данни за осигурителния си доход, но след като не са изпълнили това свое задължение, то следва да носят отговорност за невярно подадената декларация. Изложил е мотиви, че осигурителният орган правилно е посочил, че след като е установено, че лицето, престирало труд не е самоосигуряващо се лице, жалбоподателят–осигурител е задължен да подаде декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице", за посочените лица с код за вид осигурен "14". При това положение и като е приел, че административният акт съответства на закона и на неговата цел, състав на Административен съд – Бургас е отхвърлил подадената от кметството жалба в т. 20 и т. 21 от предписанията. Първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО компетентният орган да се произнесе по жалба срещу задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО по аргумент на чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО е ръководителят на ТП на НОИ - в случая директорът на ТП на НОИ – Бургас, а издаването на задължителни предписания от контролен орган - инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Бургас, е в съответствие с чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. Правилен е и изводът му, че оспореният административен акт притежава законово изискуемото съдържание, тъй като в него са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Както вече беше посочено, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО (ДВ бр. 99 от 2012 г. в сила от 01.01.2013 г.). Ръководителят на ТП според ал. 3 на чл. 117 от КСО се произнася по жалбите с мотивирано решение, което именно е актът, подлежащ на обжалване пред административния съд (чл. 118, ал. 1 от КСО). Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО, осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по ал. 4 е детайлно регламентирана с Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /отм. но действащата за процесните периоди/, която в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 предвижда задължение на работодателите да подават в ТД на НАП декларации по образец 1, в които да вписват изрично упоменатите в т. 1 и т. 2 данни. Според разпоредбата на ал. 6 на чл. 5 от КСО данните по ал. 4, подавани от осигурителите се използват за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи. В ревизионната записка е изложено, че при проверка за съответствие на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с първичните счетоводни документи, по гражданските договори са установени лица - И. Маринков и В. Вълкова, полагащи труд безтрудово правоотношение, с некоректно подадени данни или неподадени данни в Регистъра на осигурените лица. Изпълнителят по граждански договор упражнява трудова дейност по облигационно правоотношение, което е вид извънтрудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и затова е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, ако получава месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не е осигурено на друго основание през съответния месец. В случая е установено, че осигурителят Кметство гр. Свети Влас некоректно подава данните в месеца, в който са изплатени сумите без да ги разпределя за периода, в който е положен труда в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Безспорно установено е, че има обективно възникнала необходимост от корекция на данните, подадени от осигурителя, за да отговарят на изискването за вярност. Неоснователно и недоказано е твърдението на кметството, че с предписаната корекция ще се наруши закона и като осигурител не следва да извърши корекция на данните, съобразно дадените задължителни предписания и процесното решение. По силата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите имат задължение да подават данни за осигурените лица и да коригират същите. В тази връзка също така не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че - И. Маринков и В. Вълкова са самоосигуряващи се лица на основание представени декларации от 02.05.2011 г. Съгласно данните в информационната база данни на ТП на НОИ – Бургас тези лица нямат качеството на самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО към посочената дата. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от каза се относимата в случая Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" - за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца. Декларациите образец № 1 се подават в писмена форма (хартиен носител) чрез попълване на утвърдените образци съгласно указанията за попълването им или на електронен носител или по интернет за сертифицирани клиенти. Както правилно е посочил и решаващият състав, задължение на самоосигуряващите се лица е да се регистрират като такива и да подават данни за осигурителния си доход, но след като не са изпълнили това свое задължение, то следва да носят отговорност за невярно подадената декларация. От друга страна след като не е изпълнено задължението на лицето да се регистрира като самоосигуряващо се лице, то не може да бъде прието като такова и възниква задължение за осигурителя да подаде декларация Образец № 1, с код за вид осигурен "14" – за работещи без трудови правоотношения с данни за осигуреното лице. Следва да бъде споделен изводът на съда, че осигурителният орган правилно е приел, че след като е установено, че лицето престирало труд не е самоосигуряващо се лице, жалбоподателят–осигурител е задължен да подаде декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице", за посочените лица с код за вид осигурен "14". По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърдените с него задължителни предписания по т. 20 и т. 21, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установявайки доказателствените факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията. При постановяване на решението си съдът е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е обоснован, не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което, при липсата на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съдебното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,