Решение № 4096 от 29.4.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Х. Вани, гражданин на Република Албания, чрез процесуалния му представител адвокат А. Натина, срещу решение 5599/07.10.2021 г. по адм. дело 4419/2021 г. на Административен съд-София град, първо отделение, 4-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на Първи секретар, завеждащ консулската служба на Република България в Тирана, Албания, от 07.12.2020 г. за издаване на виза вид "D". Твърди се, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Ответната страна - Първи секретар на завеждащ консулската служба на Република България в Тирана, Албания не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, но по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Х. Вани по пощата, на 13.04.2021 г., с рег. 13265/16.04.2021 г. по регистъра на АССГ, против отказ от 07.12.2020 г. на Първи секретар, завеждащ консулската служба на Република България в Тирана, Албания, да му издаде виза за дългосрочно пребиваване вид "D", по заявление от 03.11.2020 г. Отказът е постановен на посочено основание чл. 15, ал. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 18 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, по мотиви, че са налице данни за сключен от заявителя брак, с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване. С определение по първоинстанционното дело от 08.06.2021 г., административният съд, като съобразил единствено наведените в жалбата оплаквания, касаещи засягане на основните права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека във връзка с правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ, приел жалбата на Х. Вани, против отказа за издаване на виза вид "D" от 07.12.2020 г. за допустима и разпределил доказателствената тежест, указвайки му да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава оспорването. Следва да се отбележи, че както с първоначалната жалба, така и във връзка с дадените му от съда указания и в хода на първоинстанционното дело, жалбоподателят не представя каквито и да било документи, установяващи твърдението му, че отказът му е връчен едва на 08.04.2021 г., а оттам и че е подал жалбата в срок. Наред с горното, видно от представените от административния орган документи, оспореният отказ от 07.12.2020 г., е връчен лично на лицето, срещу подпис, на датата на издаването му, с изричното посочване, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяването. Поради това и срокът за обжалването му по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл на 21.12.2020 г. - в работен ден, понеделник, а подадената от чужденеца на 13.04.2021 г. жалба, е недопустима като просрочена. Предвид изложеното, при проверката на атакуваното решение, дължима съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав приема същото за недопустимо, като постановено в съдебно производство, недопустимо образувано по просрочена жалба. Жалбата на Х. Вани е изпратена до АССГ по пощата на 13.04.2021 г., далеч след изтичането на предвидения в закона срок за оспорване. Срокът е преклузивен, поради което и с изтичането му се погасява правото на обжалване на административния акт, а подаването на жалбата в срок - положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Другояче казано, необосновано и неправилно първоинстанционният съдебен състав е приел жалбата за допустима, посочвайки, че е подадена в преклузивния 14-дневен срок за оспорването от активно легитимирано лице - адресат на отказа за издаване на виза, независимо, че по делото, по несъмнен начин са установени, както датата на връчване на чужденеца на атакувания отказ, така и тази на подаване на жалбата, налагащи извод за недопустимост на предявеното оспорване поради просрочие. Разглеждайки жалбата на чужденеца по същество, наместо да прекрати образуваното по нея съдебно производство, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното по първоинстанционната жалба, недопустимо производство - да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение