Решение № 12071 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ срещу решение 3634/04.06.2021г. по адм. дело 2549/2021 г. от Административен съд София град/АССГ/ , с което е отменена негова заповед по жалба на А. Чергова от гр. София , с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с държавната служителка. Поддържаното оплакване е за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът А. Чергова чрез адв. Василев оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна по следните съображения: За да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Чергова , административният съд приема от фактическа страна, че след отмяна на заповед 1627/29.07.2019г. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 106, т. 2 от ЗДСл с влязло в сила решение на 25.01.2021 . по адм. д. 7570/2020г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение 462/23.01.2020г. по адм. д. 9361/2019г. по описа на АССГ , служителката Чергова подава заявление с вх. -02-6500/2419/27, с което иска от ДФЗ да бъде възстановена на предишната работа. . По делото са протоколи, в които служители на администрацията свидетелстват, че Чергова в периода 25.01.2021 до 09.02.2021 г. не се е явила физически за да заеме длъжността на която е възстановена- "старши експерт" , _V ранг в отдел "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитието на селските райони " в ДФЗ. При тези фактически обстоятелства, решаващият съд обосновава правния извод за компетентност на издателя на акта и спазване на изискването за форма на заповедта, но приема, че е нарушен материалния закон, което води до унищожаемостта и. Решението е правилно. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд обосновано приема, че ответницата по касация се явява в администрацията на агенцията в рамките на цитирания преклузивен срок, но ответникът не осигурява възможността служителката да заеме работното си място на заеманата преди уволнението длъжност, с което нарушава основния принцип да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 от АПК) и разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не взема предвид обстоятелството, че в законния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл възстановената служителка не предприема действия по явяването и на работа, и като приема обратното съдът нарушава материалния закон при постановяване на съдебното решение. Възстановяването на служебното правоотношение след уважаване на оспорването на заповедта за прекратяването му не настъпва автоматически, а при наличието на няколко законоустановени предпоставки: 1. отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, и 2. служителят да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. За да настъпи ефектът на възстановяване на служебното правоотношение, посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, т. е. липсата на която и да било от тях има за последица невъзстановяване на служебното правоотношение. В конкретния случай изискванията на закона са изпълнени. Заложеният смисъл в явяването на възстановения служител в съответната администрация е, че той се възползва от реституиращото го решение. Възможността за осъществяване на втората предпоставка е дадена изцяло на неправомерно уволнения. По смисъла на закона, "явяването" трябва да стане в съответната администрация. Най-ограничителното тълкуване приема, че уволненият служител, трябва физически да се яви на мястото като предметно обозначение, на което упражнява дейността си преди уволнението. Действително при действия съобразно това тълкуване, уволненият ще изпълни изискванията на закона за "явяване". Законът обаче не използва опредметеност за целта на "явяването", което води до съвсем други изводи за по-широки възможности за осъществяването и, т. е. буквалното тълкуване свежда "явяването" само до определени физически действия в рамките на строго ограничена предметност, които имат своята сила, но не могат да игнорират други начини, например уведомяване по телефона или подаване на писмена молба в рамките на законовия срок. В конкретния случай касаторката демонстрира желанието си да се върне на работа след отмяната на незаконното уволнение в посочения в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл срок като подава писмено заявление на 05.02.2021 г., с което спазва срока и изпълнява изискването на втората предпоставка. Като разсъждава по този начин, административният съд постановява правилен съдебен акт за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на К. Колева, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Предвид изхода на спора на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, за които ДФЗ следва да бъде осъден да ги заплати. Воден от горното, ВАС, пето отделение