Решение № 4733 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на В. Алексиев от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Иванов, против решение 7985 от 19.12.2023г., постановено по адм. дело 4979/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. 513з 3454 от 21.04.2022г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ при Министерство на вътрешните работи /МВР/, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 4 във връзка с т. 13, б. г, т. 15, т. 16, т. 19, т. 31 и т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 204, т. 3 ЗМВР и чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказания уволнение и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като старши полицай в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към 03 Районно управление /РУ/ при СДВР. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди недопустимост, алтернативно - неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като навежда такива с оглед неспазване на сроковете по чл. 195 ал. 2 ЗМВР и чл. 205 ал. 6 ЗМВР. Твърди и че вмененото му нарушение не е доказано по безспорен начин, тъй като не е установено, че записите на проведени служебни разговори са качени в неговия профил във Фейсбук от него, включително като навежда съображения, че личният му компютър е бил в служебно помещение на 03 РУ, но до който са имали достъп много хора. Твърди и че в случая не са налице елементите на фактическия състав, които да доведат до налагане на най тежкото наказание уволнение, а именно да е извършено тежко нарушение, съобразно чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, като навежда съображения, че не е доказано, че е извършил нарушения на Етичния кодекс. Навежда съображения и за превратно упражняване на власт и нарушаване на обвързаната компетентност по чл. 247 ал. 2 ЗМВР, тъй като не е спазено изискванията по посочената разпоредба. Иска оспореното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява за нищожна заповедта, алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът директорът на СДВР, чрез процесуалните си представители юрк. Христов и юрк. Алипиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 204 т. 3 ЗМВР и във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 2 ЗМВР, без допуснати нарушение във формата, изискващи се по чл. 210 ал. 1 ЗМВР и такива на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените, тъй като е спазен срокът по чл. 195 ал. 2 във връзка с чл. 196 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗМВР, тъй като е приел, че съгласно посочените разпоредби този срок е започнал да тече от постъпване при дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ на становището на дисциплинарно разследващия орган /ДРО/, което е станало на 01.03.2022г. /погрешно посочено в оспореното решение като 01.03.2021г./, а заповедта е издадена на 21.04.2022г., т.е. в указания в посочените разпоредби двумесечен срок и в значително по кратък срок от максималния двугодишен такъв. Достигнал е до извод, че не е допуснато нарушение на чл. 206 ал. 2 ЗМВР, тъй като проверката по чл. 205 ал. 2 ЗМВР е приключила в рамките на 4 месечния срок, считано от 02.11.2021г., когато е издадена заповед за образуване на дисциплинарното производство, въпреки неколкократно удължавания първоначален едномесечен срок по причини за събиране на доказателства или поради неявяване на служителя, поради отпуск на процесуалния му представител. Приел е, че жалбоподателят е бил запознат със събраните материали и многократно му е давана възможност да бъде изслушан преди налагане на наказанието, на което той е представял възражения с отправяне на допълнителни искания, като не е допуснато нарушение, тъй като на жалбоподателя е било разяснено правото да даде писмени обяснения, от което право той не се е възползвал. Приел е и че неуведомяването на жалбоподателя за постъпило становище по чл. 247 ал. 2 ЗМВР от ръководството на синдикалната организация, в която членува, не е нарушение от категорията на съществените, тъй като то е приобщено към административната преписка, ведно с останалата кореспонденция в тази връзка и същото само установява липсата на изключващо дисциплинарната отговорност обстоятелство. Приел е, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като посочените в нея основанията, както фактическите, така и правните за налагане на най тежкото дисциплинарно нарушение, се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. Приел е и липса на предпоставките за закрила по чл. 247 ал. 2 ЗМВР относно жалбоподателя и наличие на забрана за прекратяване на служебното му правоотношение съгласно задължителното тълкуване по ТР 9 от 12.12.2014г. по т.д. 9/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което закрилата по посочената разпоредба се разпростира за членовете на синдикалните ръководство председател и секретар на синдикална организация, но не и по отношение на ръководствата на вътрешните структури на същите, измежду които е заеманата от Алексиев длъжност на председател на синдикално дружество 05 към Синдикалната федерация на служителите в МВР /СФСМВР/. Обосновал е този извод с факта, че тази длъжност макар и ръководно изборна е част от децентрализираните структури на синдиката съгласно раздел VI от устава на синдиката. Достигнал е до извод, че при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вина и цялостното поведение на служителя, като са спазени изискванията на чл. 206 ал. 2 ЗМВР. Приел въз основа на съвкупно обсъдените доказателства, че на видеозаписи са възпроизведени части от проведена на 26.04.2021г. в кабинета на началника на 03 РУ СДВР среща, в която са участвали началника на РУ, жалбоподателя, прекият му ръководите, с повод на срещата предстояща първична психологическа оценка на жалбоподателя, а на видеозапис от 21.05.2021г. е възпроизведена част от беседа на жалбоподателя с психолога Александров от института по психология на МВР, като тези видеозаписи са станали общо достъпни в социалната мрежа Фейсбук на дата 21.05.2021г. Приел е и че от сведения дадени от служител на института по психология на МВР на 21.05.2021г. жалбоподателят му е пуснал видеозапис, но който е заснет разговор с униформена служителка на МВР със споделяни впечатления от началника на 03 РУ на МВР. Като описаните по горе видеозаписи са станали достъпни във Фейсбук от профил [интернет адрес]. Приел е, че от възпроизведената информация във видеофайловете се установява, че в тях са отразени реплики на жалбоподателя, споделени по време на беседата с психолога Александров. Приел е от съвкупно обсъдените доказателства, включително съдебно техническа експертиза, че е установено, че жалбоподателят неправомерно е извършил запис на проведени между него и други лица разговори, които е публикувал след това в социалната мрежа, а впоследствие е изтрил. Приел е, че с извършеното е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина и не е спазил правилата установени в т. 13, б. г, т. 15, т. 16, т. 19, т. 31 и т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът е приел, че с това поведение действително е осъществено тежко нарушение на правилата на Етичния кодекс, което е уронило престижа на службата, включително със засягането на конституционно гарантирани в чл. 32 ал. 2 от Конституцията на Република България права на служители на МВР, колеги на жалбоподателя, което е приел за несъвместимо с лимитираните в чл. 39 ал. 2 от Конституцията граници до които може да бъде упражнено правото на мнение, разпространяване чрез слово, звук или изображение. По подробно изложени мотиви съдът е направил извод за наличие на предпоставките по чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание. Приел е заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган директорът на СДВР, съобразно предоставените му по закон правомощия чл. 204 т. 3 ЗМВР, като са спазени изискванията за форма по чл. 201 ал. 1 ЗМВР, тъй като същата съдържа подробно описани фактически основания, съответни на правните такива, въз основа на които е издадена. Съответен на закона и събраните доказателства е и изводът за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Установява се, че на жалбоподателя са били редовно предявени материалите събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените становища, което е удостоверено със съответно положени от него подписи. Съответен на закона е и извода за спазени срокове по чл. 195 във връзка с чл. 196 ал. 1 и 2 ЗМВР. В случая е правилен извода на съда, че предвид това, че се касае за вменено тежко нарушение на служебната дисциплина е приложима разпоредбата на чл. 195 ал. 2 ЗМВР, според която За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В чл. 196 в ал. 1 и ал. 2 ЗМВР дава легалното определение за това кога дисциплинарното нарушение се смята за открито, а именно съгласно ал. 1 когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а ал. 2 разписва, че Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно моментът, в който материалите постъпят при дисциплинарно наказващия орган се счита, че нарушението е установено, а преди това и в хода на дисциплинарното производство може да е налице съмнение, но не и налице установяване на дисциплинарното нарушение. В тази връзка е правилен извода на съда, че двумесечният срок по чл. 195 ал. 2 ЗМВР е спазен, тъй като нарушението съобразно чл. 196 ал. 2 ЗМВР се счита открито, когато материалните са постъпили при ДНО, а това е станало на 01.03.2022г. с постъпването на становището на ДРО с предложение за налагане на наказание, в което е обосновано извършването и установяването на нарушението. Съответно е законосъобразен извода, че издадената на 21.04.2022г. е издадена в законоустановения по чл. 195 ал. 2 ЗМВР срок, съответно включително в частта предвиждаща двугодишен срок от извършване на нарушението, тъй като същото е извършено на 16.04.2021г. и 21.05.2021г. Съответен на закона е и извода за спазени срокове по чл. 205 ал. 6 ЗМВР, включително при отчитането, че едно от удължаванията на срока е извършено поради невъзможност за явяване на представителя на жалбоподателя, поради отпуск. Правилен е изводът на съда за липсата на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 247, ал. 2 от ЗМВР при прекратяване служебното правоотношение на касатора. Изводите на съда кореспондират на даденото задължително тълкуване с ТР 9 от 12.12.2014г. по т. д 9/2013г. на ОСГТК на ВКС за предварителна закрила при уволнение, досежно служител, който е член на синдикалното ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация на съответния работодател, като е съответен на тълкуването и събраните доказателства извода, че от закрилата по тази разпоредба се ползва член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. В случая е правилен извода, че съобразно Устава на СФСМВР чл. 33а синдикалните дружества са децентрализирани структури на федерация, т.е. вътрешни такива в рамките на синдикалната организация и съобразно цитираното по горе жалбоподателят не попада под особената закрила на чл. 247 ал. 2 ЗМВР На следващо място неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на заповедта. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, съответно извода, че са налице елементите за налагане на най тежкото наказание, а именно извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на основанието по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В случая е правилен извода на съда, че е налице деяние несъвместимо с етичните правила за поведение, като дори само с осъществяването на запис на проведените служебни разговори, жалбоподателят е извършил такова деяние, като е нарушил т. 13, демонстрирайки некоректно и непочтено отношение към колегите си и е демонстрирал неуважение към личното им пространство, на т. 15 и т. 16 като не е съобразил поведението си със забраната на чл. 32 ал. 2 от Конституцията на Република България, т.е. най висшия закон, на т. 19 с неправомерно направените записи и публикуването им, не е пазил доброто име на институцията, на т. 31 не е зачел и не е спазил правата и основните свободи на гражданите , в случая нарушавайки забраната за филмирането им без тяхно съгласие, като не е зачел тяхното достойнство, включително неспазвайки правилата за субординация нарушение на т. 56 от Етичния кодекс. Настоящият състав споделя и другите подробно изложени от първоинстанционния съд мотиви досежно извършеното нарушение, обуславящо налагането на най тежкото наказание. Следва да се посочи, че жалбоподателят като служител на правоохранителните органи е следвало да съобразява законността на действията си, като за служителите на тези органи изисквания са завишени именно предвид характера на службата им като охранители на закона, а жалбоподателят не е съобразил, че извършените от него действията са в нарушение на закона. Във връзка с изложеното е правилен извода на съда, че посоченото представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо най тежкото наказание уволнение. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,