Решение № 13446 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1480/2020 г.

Решение № 13446 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1480/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" - П., чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Н., срещу решение № 7307 от 26.11.2019 г. по адм. дело № 3929 по описа за 2019 г. на Административен съд - С. град. С него по жалба на "Верде Фуудс" ЕООД е отменено негово Уведомително писмо за отказ от одобрение изх. № 01-163/1036/12.12.2018 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Верде Фуудс" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 213а от АПК от процесуалния представител адв. Д. П.. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо за отказ от одобрение изх. № 01-163/1036/12.12.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - П.. То е постановено по повод заявление от 30.10.2017 г. на търговското дружество с УИН 16.30.1017/83632 и с УРН 607965 за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2019 г. за животновъден комплекс № 7052860071. Административният орган е приел, че се констатира несъответствие по отношение на спазване на базовите изисквания по мярката, а именно задължителните стандарти, установени съгласно глава І, дял VІ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 352/78; (ЕО) № 165/94; (ЕО) № 2799/98; (ЕО) № 814/2000; (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Това несъответствие е определено в резултат на извършена административна проверка и във връзка с предоставено становище от БАБП с писмо вх. № 07-1200/123 от 16.11.2018 г. Административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно заповед № 03-РД-3372 от 13.09.2017 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие". Същият се явява незаконосъобразен, поради нарушаване на приложимите материални разпоредби, но и на административнопроизводствени правила. За да се обоснове, съдът е обсъдил тези на чл. 12, ал. 3 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2019 г. Според нея кандидатите следва да спазват минимални изисквания за хуманно отношение и да изпълняват дейностите, съгласно чл. 4 от същата наредба. В чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "Б" от нея е посочено изискването за площ от 1. 7 до 2. 8 кв. м. за двор за овце и кози майки. Административният съд е приел, че това е основният спор от фактическо и правно естество, понеже заявлението на кандидата е било нередовно, като след уведомление същият е представил необходимите документи за отстраняване на нередовностите. Посочил е, че е осигурена свободна площ в помещение 4 136. 5 кв. м. и общо осигурена площ на двор 0 кв. м. При обосноваването на съображенията си и извод за материална незаконосъобразност на оспорения акт съдът е обсъдил заключението по назначената съдебно-техническа експертиза (стр. 359), констативен протокол № 01 от 01.10.2018 г. на БАБХ (стр. 245), доклад за проверка на място № 01-126-2600/519 от 26.10.2018 г. на ОБДХ-П. (стр. 241), контролен лист от 24.10.2017 г. (стр. 238), удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2276 от 28.09.2017 г. (стр. 159) и е направил извод за това, че този обект, освен че отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за регистрация, то той отговаря и на изискванията за подпомагане. При това е приел, че в становище № 447 от 12.10.2017 г. на ОДБХ-П. е допусната техническа грешка относно общо осигурената свободна площ на двор за отглеждане на посочените категории животни, като същата е поправена от ОДБХ-П. в становище № 542 от 25.06.2019 г. (стр. 350). В него изрично е посочено, че общата свободна площ на двора е 4470 кв. м. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна. От събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява спорния от фактическа страна момент, а именно наличието на свободна площ за двор за отглеждане на посочените видове животни, респ., че са изпълнени изискванията на чл. 12, ал. 3, във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "Б" от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2019 г. Касаторът се позовава на подаденото заявление, в което за общо осигурена площ за двор е записано "0", каквото е записано и в доклад за проверка на място № 01-126-2600/519 от 26.10.2018 г. на ОБДХ-П., в становище № 447 от 12.10.2017 г. на ОДБХ-П., както и в план-програмата, подписана лично от заявителя (стр. 20). Твърди, че от страна на съда е направено объркване на документите, които са обсъдени, понеже процесното заявление е за 2017 г., което последно обстоятелство не е отчетено от него. Дори съдът да не е прецизирал всички писмени доказателства, на които се е позовал, то следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно констатираното от съдебния експерт и това в становище № 542 от 25.06.2019 г. на ОДБХ-П., че безспорно се установява наличието на свободна площ за двор по отношение на двете категории животни, по повод на които е направено и заявлението. Действително в процесното заявление и план-програмата подписана от заявителя е допусната неточност, която нередовност е следвало да бъде отстранена изцяло от административния орган, макар, че същият е направил това веднъж, като се отчете, че съгласно контролен лист за проверка на животновъден обект към посочения доклад на ОБДХ-П. първото заселване е направено през 2015 г., а за дата на реконструкция е посочена 2017 г., т. е. и към датата на проверката се установяват обстоятелствата, обсъдени в становище № 542 от 25.06.2019 г. на ОДБХ-П., послужило като основание за преценка и отмяна на оспорения акт от съда. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение