Решение № 8011 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2017 г.

Решение № 8011 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2017 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на П. Д. Д. от гр. П., против решение № 1241/12.07.2017 г., постановено по адм. д. № 1020/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата на Дардов срещу отказ рег. № УРИ-3333-36/04.04.2017 г. на началника на РУ "Полиция" - С. при ОД на МВР - П. за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна. Ответникът началникът на РУ "Полиция" - С. при ОД на МВР - П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № 333000-6074/02.11.2016 г. на инж. М. Х. Д. - директор на Регионална дирекция по горите - П. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на негов служител - горски инспектор П. Д. Д.. Констатирал е, че към заявлението са приложени всички документи, изисквани съответно по раздел трети, глава четвърта от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. В хода на проверката органът не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, поради което е постановил оспорения отказ. Въз основа на обсъдените от административния орган факти, необорени в съдебното производство по съответния ред, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е правилно. Административният съд е установил прецизно релевантните за спора факти. Според чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на оспорващия. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие, са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничава целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно определя и видовете служебни цели, а именно за охрана на собствеността, за самоотбрана, както и за други разрешени дейности. Съгласно чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ когато физически и юридически лица, регистрирани като търговци, спортни и културни организации и ловни сдружения, регистрирани по националното законодателство на държава членка, и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет са получили разрешение за придобиване и съхранение, подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, заявление по образец за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на своите служители или членове. Според чл. 83, ал. 1 ЗОБВВПИ при постъпване на документите органът оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение уредени в чл. 58, ал. 1 от същия закон, в това число и предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 10 за наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. За да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ предпоставки. Видно от доказателствата по делото, той не е сторил това. Съдът правилно е приел, че не е доказана обоснованата необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Изводите на първоинстанционния съд са съответни на закона и се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП, съдът е постановил обоснован и правилен съдебен акт. Възражението на касационния жалбоподател, че основателна причина по смисъла на закона е налице, е недоказано. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за горите при изпълнение на служебните си задължения горските инспектори имат право да носят и използват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана. Законосъобразен е изводът на административния орган, че цитираната норма създава законова възможност, но не и задължение за издаване на поисканото разрешение. Касаторът се позовава на чл. 32 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно която органът по назначаване е длъжен в срок до 14 дни от назначаването на горските инспектори да предприеме необходимите действия за издаване на разрешение за носене, съхраняване и употреба на огнестрелно оръжие на назначените лица. Видно от ал. 3 на същата разпоредба, назначените горски инспектори, които нямат издадено разрешително, не разполагат с правомощията по чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗГ. При логическото тълкуване на нормата се налага извод, че законодателят е създал задължение за органа по назначаването да предприеме действия по издаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Ако компетентните органи по ЗОБВВПИ при цялостна преценка на законовите изисквания откажат същото, служителят ще разполага с ограничени правомощия. Изложените в тази връзка доводи на касационния жалбоподател по никакъв начин не водят до обоснован извод за задължение на органа да издаде исканото разрешение в тази хипотеза. Законодателят е въвел разрешителен режим за специфичните дейности по ЗОБВВПИ и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на същото. Позоваването на мотива за самоотбрана и респект спрямо нарушителите при изпълнение на служебни задължения като горски инспектор не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза огнестрелно оръжие за самозащита. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Доказателствата по делото сочат, че оспорващият поддържа тесни връзки с лица, които са от криминалния контингент, като е склонен да извършва услуги от различно естество на криминално проявени лица, както и към противоправни деяния. Тази преценка административният орган извършва при оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Съдебната проверка се изразява в контрол за спазването на изискването за законосъобразност на административния акт. Въз основа на събраните доказателства съдът правилно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като не са изпълнени законовите изисквания на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. По изложените съображения решението на Административния съд - П. като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд