Решение № 11109 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12519/2011 г.

Решение № 11109 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12519/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на директора на Социално-педагогически интернат "Св. Климент Охридски", с. Лик, община Мездра, област Враца - Ирина Викторовна Гергова, срещу заповед № РД-14-67 от 18.07.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката.

С обжалваната заповед министърът, на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за народната просвета и чл. 12, ал. 1 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета закрил Социално-педагогическия интернат, разпоредил трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда; имуществото на интерната да се предостави на регионалния инспекторат по образование, гр. Враца; учениците да се пренасочат по реда на чл. 30 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; задължителната документация да се съхранява в зависимост от настаняването на учениците, а тази, която е обект на Националния архивен фонд да му бъде предаде; фондът от учебници да се съхранява в училището, в което са настанени учениците.

Жалбоподателят счита обжалваната заповед за незаконосъобразна. Сочи, че основният и единствен мотив за издаването й е намаляването на броя на учениците, но това не е съобразено с императивните разпоредби на чл. 9 и 10 от Правилника за устройството и дейността на възпитателните училища-интернати и социално-педагогически интернати. В нормите ясно е казано, че разпределението на учениците се извършва от Министерството на образованието, младежта и науката. Сочи, че и понастоящем не е налице драстично намаление на учениците. Сочи, че на територията на Северозападна България това е единственото училище от този тип, а другите три в страната са направо претъпкани. Сочи, че преди две години министерството вложило 467 000 лв. бюджетни средства за основен ремонт на сградата и легловата база, че училището има собствена почивна база, че двадесет човека работят в него. Сочи, че не е отчетена оздравителната програма, предложена от училището. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Жалбоподателят се представлява от адв. Камелия Татарска, Адвокатска колегия, гр. Враца.

Ответникът по жалбата - министърът на образованието, младежта и науката, счита същата за неоснователна. Сочи, че изключението от минималния брой на ученици в паралелките е гарантирано в чл. 11 от Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена (Наредба № 7). Изключения се допускат с разрешение на финансиращия орган, ако са осигурени допълнително средства за обезпечаване на учебния процес, извън определените стандарти за съответната дейност при условията на ал. 3 във вр. с ал. 6. Сочи също, че социално-педагогическите интернати са специален вид училища, в които се настаняват деца с девиатно поведение, като престоя в тях е ограничен с оглед навършване на определена възраст. Сочи, че при разпределянето на учениците между интернатите са отчитат множество различни обстоятелства, в т. ч. и такива, относно личността на ученика. Факта, на инвестирани значителни средства счита за доказателство, че не е налице тенденциозно отношение към интерната. Моли съда да остави жалбата без уважение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Марина Христова.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:

1. Социално-педагогически интернат "Св. Климент Охридски" е специално училище, а с оглед на вина на финансиране - държавно. Намира се в с. Лик, община Мездра, област Враца.

2. На 16.03.2011 г. в Социално-педагогическия интернат била извършена проверка във връзка с изготвяна на предложение за закриване на интерната. Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол № 129 от 18.03.2011 г.

3. С предложение, изх. № РД-05-1493 от 15.04.2011 г., началникът на регионалния инспекторат по образованието, гр. Враца, предложил на министъра на образованието, младежта и науката Социално-педагогическия интернат, с. Лик, за закриване. Мотивите за зариването били:

за учебната 2010/2011 г. в училището се обучавали 33-ма ученици, разпределени в три паралелки, от които една слята - V - VI клас. Броят на учениците в паралелките бил под изискуемия минимум.

в условията на прилагане на единни разходни стандарти на ученик и при броя на ученици в интерната било изключително трудно финансовото обезпечаване на учебния процес и на останалите разходи; към датата на изготвяне на предложението интернатът имал 30 006 лв. неразплатени разходи за 2010 и 2011 г.

в предложението била дадена информация за педагогическия персонал - 13, 5 щатни бройки, непедагогически - 8 и 1 по Постановление № 66 на Министерския съвет; за сградния фонд - училището притежава терен и учебни блокове, както и терен, туристическа хижа и чайна; за възможностите за пренасочване на учениците и другата изискуема информация;

3. Становището на директора на дирекция "Достъп до образование и подкрепа на развитието" по предложението било да се закрие интерната. Като мотив директорът посочил намаления брой на ученици, спрямо които се налага мярката "настаняване в социално-педагогически интернат", както и сменения подход при работа с девиантно поведение целящ запазване на децата до семейната среда.

4. Главният секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, с доклад от 31.05.2011 г., направил предложение за промени в мрежата от държавни училища и обслужващи звена, в което фигурирал и Социално-педагогически интернат, с. Лик, и за стартиране на процедурата и разглеждане на документите по чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП).

5. На 08.07.2011 г. експертна комисия, назначена със заповед № РД-09-448 от 20.04.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, разгледала документите и взела решение да предложи на министъра Социално-педагогическия интернат за закриване.

6. На 12.07.2011 г. заместник-министърът на образованието, младежта и науката предложил на министъра резултатите от проведените проучвания и съгласувания.

7. На 18.07.2011 г. министърът издал заповед № РД-14-67, с която закрил Социално-педагогическия интернат и разпоредил трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда; имуществото на интерната да се предостави на регионалния инспекторат по образование, гр. Враца; учениците да се пренасочат по реда на чл. 30 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; задължителната документация да се съхранява в зависимост от настаняването на учениците, а тази, която е обект на Националния архивен фонд да му се предаде; фондът от учебници да се съхранява в училището, в което са настанени учениците.

8. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, бр. 59 от 02.08.2011 г.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представи: кореспонденция с дирекция "Държавна собственост и обществени поръчки" в министерството и издадените нови актове за държавна собственост на предоставените на интерната имоти; констативен протокол № 129 от 18.03.2011 г. на старши експерт в Регионалния инспекторат по образованието, гр. Враца, отразяващ резултатите от извършена проверка; кореспонденция със Синдиката на българските учители и комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в 41 Народно събрание; доказателство за предоставените от министерството 468 523, 57 лв. за ремонтни дейности; оздравителна програма; две свидетелства за дарение на стойност 44 081,17 лв., доказателства за дарение на стойност 5 519, 00 лв., доказателства за получено дизелово гориво; писмо до министъра на образованието, младежта и науката.

В хода на съдебното производство ответникът представи: писмо, изх. № 80812 от 16.05.2012 г. на директора на дирекция "Организация, контрол и инспектиране" в министерството на образованието, младежта и науката с приложени справки за маломерните паралелки в област Враца за учебната 2010/2011 и 2011/2012; писмо от 14.05.2012 г. на директора на дирекция "Достъп до образование и подкрепа на развитието" с приложени справки за броя на учениците в началото и края на календарната година и за броя на разпределените ученици в социално-педагогически интернати през 2011; писмо от 15.05.2012 г. на директора на дирекция "Държавна собственост и обществени поръчки" с приложени справка за ремонти дейности в страната за 2009, 2010 и 2011 г., задание за проектиране и количествено-стойностни сметки за интернатите в с. Лик, с. Варненци, с. Стралджа, с. Драгоданово, с. Подем.

Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на директора на Социално-педагогически интернат, с. Лик за неоснователна по следните съображения:

Видно от установените по делото факти оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма. Спазени са изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, както и тези на чл. 12, ал. 9 ППЗНП. В хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Преди да бъде постановен оспорения акт е извършена проверка на интерната от регионалния инспекторат по смисъла на чл. 12, ал. 1 ППЗНП. Въз основа на резултатите от нея е изготвено предложение на регионалния инспекторат до министъра. Взето е становището на директора на дирекция "Достъп до образование и подкрепа на развитието" в министерството, както и предвиденото в чл. 12, ал. 8 ППЗНП експертно становище. Тези обстоятелства са безспорни по делото и страните не спорят по тях.

Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон.

Основното възражение на жалбоподателя е свързано с единствения мотив за закриване на интерната - намаления брой ученици. Жалбоподателят твърди, че министерството само намалило броя на учениците, след което закрило училището.

Преди всичко следва да се посочи, че социално-педагогическите интернати са училища, създадени за целите на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) - чл. 2, ал. 1, б. "в". Това означава, че тяхното основно предназначение е да осигуряват нормалното развитие и възпитание на извършителите на тези прояви. Това е именно и причината, поради която достъпа и приема в интерната не е на основата на свободния избор на учениците и техните родители. Специалните разпоредби на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и пълнолетните дерогират действието на чл. 9 ЗНП, съгласно който всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности. Разпределението на малолетните и непълнолетните в социално-педагогическите интернати - общо четири в страната, безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗБППМН и чл. 8 от Правилника за устройството и дейността на възпитателните училища - интернати и социално-педагогическите интернати, е правомощие на Министерството на образованието, младежта и науката. Но не само разпределението на учениците е нормативно определено. Нормативно определен в интернатите е максималния престой, пределната възраст и изключенията от нея, както и възможностите за удължаване на престоя - чл. 30 ЗБППМН. Т. е. законодателят е създал специфичен режим на прием и престой в социално-педагогическите интернати, различен от общия ред на прием и престой в училищата.

При така определената специфична задача на социално-педагогическия интернат и при нормативно определените условия за прием и престой следва да се прецени допуснал ли е органът нарушение на определената му дискреция, която евентуално да е повлияла на вземане на решението. Видно от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗБППМН законодателят не е определил изрично рамки на оперативната самостоятелност, при която министерството разпределя учениците между четирите интерната. Това означава, че рамките на дискрецията е основният за цялото ни законодателство конституционен принцип на особена закрила на децата и зачитане на техните интереси като първостепенно съображение във всички действия, които се отнасят до тях, независимо от кого се осъществява. При спазване на тези изисквания и на основата на получената информация за ученика - чл. 9 от Правилника, министерството взема решение за разпределянето на учениците като отчита и целите на наложената възпитателна мярка. Следователно при разпределение на учениците министерството действа в условията на оперативна самостоятелност, неговата преценка е по целесъобразност, тя е част от изпълнението на наложена по съответния ред възпитателна мярка и не подлежи на съдебен контрол. Дали и колко ученика ще разпредели или е разпределило министерството не е факт, който съдът може да преценява.

Това, което е относимо за предмета на настоящия спор, е че обективно е налице намаление на броя на учениците под законово установения минимум. Видно от доказателствата по делото към момента на проверката в училището е имало една слята паралелка за V - VI клас с общо 13 ученика (5 за V клас и 8 за VI клас), една паралелка VII клас с 11 ученика и една паралелка за VIII клас с 9 ученика. Следователно безспорно, броя на учениците в паралелките е под изисквания минимум съгласно раздел II, т. 3 на приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7. В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 7, но нейното прилагане е обусловено от наличието на разрешение на финансиращия орган, ако са осигурени допълнителни средства за обезпечение на учебния процес извън определените по единни разходни стандарти за съответната дейност. Такова разрешение финансиращия за интерната орган не е предоставил. Неговата преценка, дали да даде или да не даде разрешение не подлежи на съдебен контрол. Именно поради това съдът не може да обсъжда и представените доказателства за дарения, направени на интерната. Не съда, а финансиращия орган е този, които има компетентността за прецени тези дарения имат ли и какво отношение към осигуряването на необходимите средства за обезпечаване на образователния процес.

Видно от изложеното, при липса на разрешение на финансиращия орган и при установен брой на учениците под изискуемия минимум оспорваната заповед е издадена в съответствие с изискванията на закона.

Неотносими към нейната законосъобразност са доводите на жалбоподателя свързани с факта, че в Северозападна България това е единственото училище от този тип. Разпределението на територията на страната на социално-педагогическите интернати е въпрос от компетентността на министъра на образованието, младежта и науката, който не подлежи на съдебен контрол. Неотносими са и доводите, свързани с изразходвани в предходните години средства за ремонт и поддръжка на сградния фонд на училището. Това са въпроси, относими към ефективността на изразходване на средства от държавния бюджет, който не подлежи на съдебен контрол. Неотносими са и доводите, свързани с преценката на ефективността на предложената от жалбоподателя оздравителна програма. Това са въпроси от дискрецията на министъра, които не подлежат на съдебен контрол.

Видно от изложеното инвокираните от жалбоподателя отменителни основания за материална незаконосъобразност на оспорената заповед са неоснователни. Оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, в исканата от закона форма, в хода на производството не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и тя е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което оспорването на директора на Социално-педагогическия интернат "Св. Климент Охридски" следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд