Решение № 8774 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5835/2014 г.

ВАСV отделение25.06.2014 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1039/24.02.2014 г., постановено по адм. д. № 11587/2013 г. на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8774 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5835/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Престъпления по пътищата" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 1039/24.02.2014 г., постановено по адм. д. № 11587/2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № з-16605/17.10.2013 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Н. И. Н. - младши автоконтрольор I степен в 03 група "Контролни полицейски пунктове" в сектор "Престъпления по пътищата" в Столичната дирекция на вътрешните работи, категория Е, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 3 месеца". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Н. И. Н., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1039/24.02.2014 г., постановено по адм. д. № 11587/2013 г. на АССГ е отменена заповед № з-16605/17.10.2013 г. на началника на сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР на Н. И. Н. - младши автоконтрольор I степен в 03 група "Контролни полицейски пунктове" в сектор "Престъпления по пътищата" в Столичната дирекция на вътрешните работи, категория Е, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 3 месеца". АССГ приема, че от събраните по делото доказателства не се установява защо дисциплинарнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, така, както е описана от Г. Б. М., а не от наказаното лице и полицай М. Т. Според мотивите на обжалваното съдебно решение не е установено извършване на нарушение от Н. И. Н., поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена. Така постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Фактическата обстановка по спора е не е правилно установена от АССГ, като не са събрани всички относими към спора доказателства, за които по делото има данни, че съществуват. В отменената от АССГ заповед е обосновано налагането на дисциплинарно наказания поради констатирани пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи дейност на служителите на МВР, които са проявени от Н. И. Н. на 16.07.2013 г., когато като назначен на КПП 55, не е взел необходимите мерки за безопасност, като е разпоредил на водач на МПС да спре автомобила си вдясно на банкета непосредствено преди кръстовището на СОП и бул. "Европа" под светофарната уредба. Според дисциплинарнонаказващият орган това разпореждане на Н. И. Н. противоречи на чл. 98, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, според който престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, както и на т. 2.2 и т. 2.3 от указания рег. № я-26509/16.06.2011 г. относно тактиката, действия и поведение на полицейските служители от СДВР при спиране и проверка на превозни средства, водачи и пътници в тях. По време на дисциплинарната процедура Н. И. Н. е поддържал становище, че МПС, управлявано от Г. Б. М. е спряно от него на осветено и безопасно място. От данните по делото се установява, че непосредствено след издаденото разпореждане за спиране на автомобила на Г. Б. М. от полицейски служители Н. Н. и М. Т. е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) с участието на други две МПС, при което едното от МПС се е ударило и в проверяваното МПС. В резултат на ПТП има смъртен случай и е пострадала Г. Б. М., за което й е оказана спешна медицинска помощ. Тези обстоятелства не са обсъдени от първоинстанционният съд, който също така е игнорирал обстоятелството, че Н. И. Н. описва мястото, на което е разпоредил да бъде спряно МПС за проверка като осветено и безопасно, но не го и ситуирал спрямо светофарната уредба. Самият факт, че проверяваното МПС е въвлечено от в ПТП поставя под съмнение безопасността на мястото, на което се е намирал, но също така наличието на смъртен случай при това ПТП означава, че са предприети процесуални действия в наказателно производство, при които със сигурност е съставен и протокол на местопроизшествие със скица. От тази скица би се установило точното местоположение на спрения за проверка автомобил спрямо светофарната уредба, респективно доколко разпореждането на полицейските служители за спирането му е в съответствие със закона и указанията на СДВР за извършване на този вид служебна дейност. Като не са събрани и обсъдени доказателства за тези основни за правилното решаване на спора факти, АССГ е постановил съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка, неговите правни изводи са необосновани, а касационната проверка относно спазването на материалния закон е възпрепятствана. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане за събиране на доказателства, съгласно указанията в настоящото съдебно решение. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани от настоящата касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

1