Решение № 8855 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2018 г.

Решение № 8855 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. М., чрез адв. Марков, срещу решение № 288 от 07.11.2017 г., постановено по адм. д. № 144/2017 г. по описа на Административен съд - С. З.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповед № 10-03-4#15/22.03.2017 г. на кмета на О. М., ведно със законните последици. Ответникът - кмет на О. С. З., чрез юрк. Желязкова, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага решението да се потвърди. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. З. отменя заповед № 10-03-4#15/22.03.2017 г. на кмета на О. М., с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е разпоредено на О. С. З. да премахне строеж - "масивна жилищна сграда № 2", находяща се УПИ ХI-23, кв. 107 по плана на с. Я., собственост на О. С. З.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначените по делото две съдебно-технически експертизи, по несъмнен начин е установено, че фактическите констатации, в изготвения от назначената комисия от кмета на О. М. по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ констативен протокол, както и тези в оспорената заповед са опровергани. Установено е, че сградата, предмет на обжалвания административен акт, е с конструкция, която не е компрометирана, основите са в добро състояние, по стените няма пропуквания и сериозни повреди, като не е налице опасност от самосрутване. Съществува техническа възможност за ремонт и възстановяване на сградата. Правилно съдът кредитира заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, независимо, че същите са оспорени от процесуалния представител на кмета на О. М.. Заключенията на експертите са обективни и са в съответствие с всички събрани по делото доказателства, а такива които да ги опровергават не са ангажирани. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Констатацията относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави в констативния протокол е бланкетна, а в заповедта липсват фактически установявания за това. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. За да е осъществено правното основание на чл. 195, ал. 6 ЗУТ следва да са налице кумулативно предвидените в него предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна. Ето защо изводите на съда в този смисъл са законосъобразни и обосновани. Правилен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не изслушва заинтересуваното лице. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица предхожда констатациите в съставения протокол. До заинтересуваното лице не е отправена покана, а адресата на заповедта е уведомен едва след изготвяне на констативния протокол. При тези данни правилно съдът приема, че не е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Ако беше изпълнено това изискване, оспорената заповед би могла да има и друго съдържание. Следователно при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за нейната отмяна. С оглед на горното и тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрк. възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,