Решение № 577 от 8.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2009 г.

Решение № 577 от 8.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж. са подали касационна жалба срещу решение № 578 от 7.05.2009 г. по гр. д. № 1247 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, с която е отменено решение № 1114 ат 4.04.2008 г. по гр. д. № 8267 от 2007 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният в субективно съединение срещу Н. М. Н. и Г. М. Н., действащ чрез настойника си Н. М. Н. отрицателен установителен иск за реална част от недвижим имот с площ от 192 кв. м. на с. о. "М.". В жалбата се навеждат оплаквания за неправилно приложение на закона, за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и за необоснованост на съдебния акт. С определение № 1258/09 от 12.11.2009 г. по гр. д. № 1183 от 2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението по въпросите за придобиването на правото на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху терен, който е предоставен по реда на ПМС. Ответниците Н. М. Н. и Г. М. Н., действащ чрез настойника си Н. М. Н. са взели становище по подадената касационна жалба в представеният отговор по по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледани по същество жалбата е неоснователна. Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж. против Н. М. Н. и Г. М. Н., действащ чрез настойника си Н. М. Н. отрицателен установителен иск за собственост върху реална част от 192 кв. м., представляваща имот пл. № 640 от П. на местност "М.", кв. "В.", [населено място]. Правният интерес от предявяването на този иск от К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж. е обусловен от обстоятелството, че не е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти по реда на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ и по отношение на ищците не е завършен фактическият състав на реституцията. Те претендират, че собственици по силата на наследствено правоприемство от покойната С. К. Ж., поч. на 1.07.1985 г. и земеделска реституция на нива с площ от 4 200 дка в местността "М.", [населено място], заснет по стар кадастрален план като им. пл. № 159, в който попада и спорната част от 192 кв. м., която пък е част от имот пл. № 640. Подържат, че ответниците не са придобили собствеността върху имота, тъй като не са налице кумулативните предпоставки на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително и построена до 1.03.1991 г. сграда. Навежданите основания обаче са незаконосъобразни, поради следното: Имота се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и имот пл. № 640 е записан на името на Н. М. Н. и Г. М. Н. като придобит от тях по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото е установено безпротиворечиво, че имота е предоставен на наследодателя на ответниците с решение, взето с протокол № 15 от 12.12.1979 г. на ИК на ОНС, [населено място] по реда на 76 ПМС. Съдебно почерковата експертиза, изготвена от в. л. Н. Б. Б. е категорична, че подписа върху Протокол № 15 от 12.12.1979 г. е положен от председателя на ИК на ОНС - [населено място]. В това решение под № 423 е вписан бащата на ответниците М. Н. М.. Била е определена оценка на имота в размер на 46 314 неденоминирани лева с протокол, който е връчен на М. М. на 30.06.1994 г. От представените три вносни бележки се установява, че цената на мястото е била заплатена. В имота съществува изградена през 1980 г. постройка, която е трайно прикрепена за терена и която съответства на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая не е необходимо да отговаря на изискванията на Наредба № 5 за правила и норми по Т., тъй като реституционният закон изрично е посочил, че се зачитат сградите, които не са стопанска постройка за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, нито са направени от фургон, вагон, контейнер, каросерия или гараж, както и тези, които са предназначена за сезонно обитаване като при изграждането й не са използвани обемно-сглобяеми елементи. Следователно трайно прикрепената сграда, която се намира върху терена и която е изградена през 1980 г. следва да се зачете за основание за придобиването на правото на собственост. Следователно завършен е фактическият състав на придобиването на собствеността по реда на § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ и ответниците са станали собственици на въпросната част от им. пл. № 640, която попада в бивш имот пл. № 159, възстановен с решение на ответниците. Правилно този имот е бил записан на името на ответниците. Предявеният иск е неоснователен и решението на въззивният съд е правилно и обосновано. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.