Решение № 11206 от 6.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез гл. юрисконсулт И. Апостолова, срещу Решение 717 от 20.05.2022 г., постановено по адм. д. 615 по описа на Административен съд Варна (АС Варна) за 2022 г. С него е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 35-ФК от 17.02.2022 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания послужили за издаването й, а срокът на действие на мярката от 30 дни е обоснован. В тази връзка се обръща внимание, че нарушението, за което е издадена процесната ЗНПАМ се явява повторно по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност (ДДС). Сочи се, че това обстоятелство е съобразено от издателя на акта в мотивите на оспорената заповед, предвид което срокът съгласно чл. 187, ал. 4, изр. последно ЗДДС е правилно определен. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената ЗНПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и внесената държавна такса за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Д Ен Ж Енерджи ООД не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ 35-ФК от 17.02.2022 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на Д Ен Ж Енерджи ООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект бърза закуска, находящ се в гр. Варна, [улица], позиция 268, стопанисван от Д Ен Ж Енерджи ООД, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС, поради повторност на извършено нарушение по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС с оглед Наказателно постановление (НП) 500994 F535159 от 24.03.2020 г., влязло в законна сила на 02.11.2021 г. за идентично нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18/13.12.2006 г.), във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 15.02.2022 г., в 12,45 ч. проверка на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС бърза закуска, находящ се в гр. Варна, [улица], позиция 268, стопанисван от Д Ен Ж Енерджи ООД, при която при контролна покупка на 1 брой дюнер бокс на стойност 5,50 лв. и заплащането им в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) или касова бележка от кочан. Изведен е КЛЕН от 15.02.2022 г. до 15.02.2022 г., от който е установено, че липсва маркиране на фискална бележка за извършената продажба. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА, 0058015 от 15.02.2022 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Въз основа на събраните доказателства е прието за безспорно установено извършеното от търговеца нарушение неиздаване на фискален бон за извършена продажба на стока, с което е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За да отмени оспорената ПАМ, съдът е приел, че при определяне на срока на мярката не са изложени конкретни мотиви, които да обосноват налагането й за максимален срок от 30 дни, предвид което е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Според съда изложените мотиви в оспорената заповед, касаещи срока, са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. В решението е направен извод, че издаденото НП за същото нарушение не обосновава налагане на ПАМ в максимален размер, тъй като наложената имуществена санкция от 800,00 лв. е заплатена от дружеството и предишната ПАМ е прекратена. Съдът е съобразил, че при индивидуализиране на мярката не е обосновано използването на местонахождението на търговския обект, не са описани вида и начина на организиране на дейността на търговеца и неясно е останало каква промяна в организацията на дейността е дължима. Приел е, че от изложените в акта мотиви не става ясно как е определен срокът на мярката измежду тридесет нормативни възможности и кои обстоятелства са от значение, както и каква е тяхната тежест. Обосновал е извод, че съразмерността на ПАМ, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси е нарушена, тъй като срокът, за който е предприета е необоснован и с нея се засягат права и законни интереси на адресата в по голяма степен от най необходимото. Направил е крайният извод, че запечатването на обекта за максимален срок не изпълнява целите по чл. 22 от Закона за нарушенията и наказанията (ЗАНН). Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото липсва спор относно фактите. Фактическата обстановка е вярно установена от първоинстанционния съд и е в съответствие с приобщените по делото доказателства. Съдът е приложил правилно относимия към правния спор материален закон и въз основа на доказателствата е направил обосновани и правилни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, приложима към казуса, ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ, се забранява и достъпът до обекта. Констатираното в казуса нарушение е документирано с ПИП сер. АА, 0058015 от 15.02.2022 г., от който се установява, че в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС бърза закуска, от търговеца, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 брой дюнер бокс на стойност 5,50 лв. и заплащането им в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта ФУ или касова бележка от кочан. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез издаването на фискален бон е основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я наложи или не, което правилно е преценено от съда. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно обосноваността на определения в заповедта 30-дневен срок на ПАМ. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая срокът на продължителност на процесната ПАМ е в размер на максимално допустимия от закона, който е 30 дни. Изложените в заповедта мотиви за продължителността на срока, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената продажба и последиците от същото; местоположението на обекта на оживена улица със значителен поток от хора; наличието на непогасени публични задължения в размер на 4207,74 лв.; наличието на работещо ФУ по време на проверката, от което целенасочено не се отразяват продажби; повторността на деянието по смисъла на §1, т. 35 от ДР на ЗДДС с оглед влязло в сила НП на 02.11.2021 г. за същото нарушение; ЗНПАМ 36-ФК/22.01.2021 г. Правилно съставът на АС Варна е направил извод, че така формулираните от административния орган съображения не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимост от определянето на срока на ПАМ в максимален размер. Следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои конкретни обстоятелства е взето решение от органа за определянето на срок от 30 дни на ПАМ. Мотивите в заповедта по отношение на срока, с изключение на данните за повторност и наличието на съществуване на непогасени публични задължения, не съдържат конкретика, а общото им декларативно формулиране е равнозначно на липса на мотиви. Позоваването само и единствено на данните за друго идентично нарушение на дружество не може да обоснове налагане на ПАМ за максималния нормативно установен срок от 30 дни. Както правилно е съобразено от съда, ЗНПАМ следва да се издаде при отчитане на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. Изложените в обжалваното решение мотиви, че оспорената заповед не съответства на принципа за съразмерност, се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок максимален размер на срока от 30 дни за налагането й се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се предприема. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че срокът от 30 дни на оспорената ПАМ е правилно определен и съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, предвид установената повторност на извършеното нарушение по смисъла на §1, т. 35 от ДР на ЗДДС. Извършването на нарушението, дало основание за налагане на ПАМ, при условията на повторност, не освобождава административния орган от задължението да мотивира решението си за определяне на нейната продължителността при спазване на общите правила за това. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение, с което е отменена оспорената ЗНПАМ се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение