Решение № 4487 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 74/2009 г.

Решение № 4487 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 74/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Кета Керенска-Гелова - юрисконсулт в Митница - Бургас, в качеството й на пълномощник на началника на Митница - Бургас, срещу решение № 1026 от 17.11.2008 г. на Административния съд - Бургас, по адм. дело № 1357 от 2008 по описа на БАС, с което е отменено ППСПДВ № 43/08 г. на началника на Митница - Бургас и потвърждаващото го решение на директора на РМД - Бургас. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съда да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да уважи жалбата му, като потвърди отмененото постановление. Ответникът по касационната жалба - "Пристанище Бургас" ЕАД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административния съд - гр. Бургас, е правилно и обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административния съд - гр. Бургас, е отменил ППСПДВ № 43 от 2008 на началника на Митница - Бургас, мълчаливо потвърден от директора на РМД - гр. Бургас. С отмененото постановление началникът на Митница - гр. Бургас, е разпоредил да се събере принудително сумата от 20 035, 63 лв., представляваща акциз - 3 677, 89 лв. и ДДС в размер на 16 357,74 лв. ведно със законната лихва от 07.11.07 г. до момента на окончателното погасяване на задълженията. За да постанови този резултат, първоинстанционният съдът е приел, че жалбата пред него е допустима и в срок, и е разгледал спора по същество. Приел е, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в съответната писмена форма, но при нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, уреждащи конкретното правоотношение между страните. За да отмени постановлението БОС е приел, че на 09.08.2007 г. в митнически пункт "Пристанище" - гр. Бургас са манифестирани с митнически манифест № 206 от 09.08.2007 г., 72 952 418 кг. металургични въглища насипно, внесени в страната с моторен кораб "Евър Майти". След разтоварване е определено количество от 72 952 418 кг. металургични въглища насипно. Стоката е приета във временен склад, като след натоварването на ж. п. вагони и притеглянето и е установено окончателно количество, за което е дадено митническо направление "транзит в страната" - 72 529 380 кг. Установена е разлика в по-малко в размер на 423 038 кг. Въз основа на установената разлика митническите органи са приели наличие на "липси" по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, поради това на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от Закона за митниците във връзка с чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, чл. 58, ал. 2 и във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗДДС е издадено процесното ППСПДВ. Митническите органи са приели, че е налице отклонение от митнически контрол и за стоката се дължи ДДС и акциз. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са налице доказателства за друго по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗДДС, различаващо се от отклоняването на стоката от митническия контрол. Позовава се на приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, според която винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара - по драфт сървей и ж. п. кантар, като допустимата сборна грешка е +/- 0,5 % от количеството на товара. В случая констатираната разлика между установеното по ж. п. кантар тегло и обявеното по документи (по драфт сървей) тегло е в диапазона на нормално допустимата грешка. Обжалваното решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. Съгласно чл. 111 ППЗМ, стоките се поставят във временен склад на основание митнически манифест. Текстът на чл. 112 ППЗМ задължава титуляра на временния склад да складира и да съхранява стоките по начин, даващ възможност на митническите органи да идентифицират стоките съгласно манифеста, както и да осигури запазването им в непроменена субстанция. Неизпълнение на посоченото задължение има за последица възникването на посочения в чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ фактически състав. АС е изследвал релевантните обстоятелства, свързани с приемането на стоката във временния склад, а така също факта че при нейното последващо експедиране и претегляне са възможни различия при съпоставката между двата вида измервания (на "драфт сървея" и на ж. п. кантара). Описаните липси се дължат на естеството на стоката. За тях в случая е приложима нормата на чл. 12, ал. 2 ЗДДС, предвиждаща че когато е налице освобождаване или отклоняване на стоки поставени под митнически контрол, за тях се дължи данък, освен когато има доказателства за друго. Установено е чрез експертното заключение наличието на визираното по - горе изключение. Причините за несъответствието в теглото се дължат на грешки в обявеното количество, на грешки в измерването на експедираното количество, на загуби от механично разпиляване, влажността, съхраняването на товара. Международно възприетата практика в корабоплаването допуска разлики в границите на +/- (0,5%) от товароносимостта на кораба в момента на натоварването или на разтоварването, и това несъответствие не се тълкува като липса. Нормално допустимата сборна грешка от "драфт сървея" и от тегленето на ж. п. кантарите за процесното количество, е именно в рамките на тези допустими граници. Експертът счита, че е нормално при превоза и по време на престоя на товара във временния склад на открито, влажността до повлияе на последващото количество на стоката. Посочената разликата в по-малко е само въз основа на грешка от оценката на теглото по драфт - сървей и жп - кантар, поради което са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба, свързани с наличие на предположения, върху които АС е изложил правните си изводи. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на липса на доказателства за наличие на фири и загуби на товара, тъй като разликата в количеството не е установена на това основание и такива не са взети предвид от вещото лице. Мотивите на първоинстанционния съд следва да се допълнят за недължимостта и на акциз върху стоката. Относно начисленият акциз решението също е правилно като краен резултат, макар, че не са изложени правните основания, по които "Пристанище Бургас" ЕАД не следва да заплаща акциз за липсващите въглища. Правилно митническите органи са приели, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗАДС въглищата са акцизна стока. Относно начисленият акциз решението също е правилно като краен резултат, макар, че не са изложени правните основания, по които "Пристанище Бургас" ЕАД следва да бъде освободено от заплащането на акциз за липсващите от открития склад въглища. На основание чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗАДС лицензираният складодържател не дължи акциз при загуби от естествени фири вследствие на промяната на физико-химическите свойства при съхранението и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2. По последната алинея е възложено на министъра на финансите в наредба да определи нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки. С ДВ, бр. 41/22.5.2007 г. с Наредба за изменение на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхранението и транспортирането им с § единствен е приета Таблица № 11 за пределните размери на естествените фири, липси и загуби на насипни товари, обработвани и съхранявани в българските морски и речни пристанища. В т. 1 от Таблица № 11 са определени фири при обработка на насипни товари от въглища в пристанищата, поради прахообразуване, изпадане от съоръжения и машини при пренасянето и др. в размер 1%. В т. 2 от Таблица № 11 са определени фири при съхраняване на насипни товари от въглища в открити и закрити пристанищни складове поради изсушаване, изветряване, разпрашаване, утечка от дъжд и др. до 60дни в размер 1, 2%. От заключението на вещото лице, което се е съобразило с разпоредбите от Наредбата е видно, че установената разлика е в границите на пределния размер на естествените фири и липси при обработката, транспортирането и съхранението на товара. Възражението, че не е доказано загубата да се дължи на описаните в Таблица № 11, т. 1 и 2 причини е неоснователно. Естествените фири се признават от законодателя, точно, за да не се доказва размерът им, нито факта на настъпване на обстоятелства, довели до загуби от стоките в техните рамки. С оглед на изложеното не са налице твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата. Не е нарушен и материалния закон. Обжалваното съдебно решение е правилно като постановено при изяснена фактическа обстановка въз основа на анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на съда са в съответствие с данните по делото и с приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Воден от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,