Решение № 13609 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Аврамова, срещу решение 4845/13.05.2024 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 11173/2023 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са игнорирани обективни факти и доказателства, на които се основава РА, а именно че приложеното ЧМР не доказва изпращане и получаване на стоките от крайния получател в Италия. Иска отмяна на решението и претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът ППС Манифакчъринг АД, чрез адв.Мандалчев, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба в депозиран писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение АС - София-град е отменил ревизионен акт /РА/ Р-22221022007746-091-001/28.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение 1447/11.10.2023 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството допълнително е начислен ДДС на основание чл. 86 от ЗДДС в размер на 175 612,50 лв. в резултат на непризната вътреобщностна доставка /ВОД/ и е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС по фактура, издадена от Трионика Логистик ЕООД в размер на 723,66 лв. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е изложил мотиви, че се доказва изпращането и получаването на процесните стоки от италианското дружество. Този извод е обоснован с представената в хода на ревизията международна товарителница, както и останалите приложени доказателства за транспортиране на стоката, за извъшено плащане по банков път, както и на факта, че се установява напускане на пределите на страната от сочените в международната товарителница превозни средства. Въз основа на изложеното жалбата на дружеството е уважена, а РА е отменен като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Неоснователни са оплакванията на касатора, че изводите на съда не са подкрепени от събраните в хода на делото доказателства, както и че са игнорирани обективни факти, на които се основава РА. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. Това са доставки при които, едновременно са изпълнени следните условия: осъществена е доставка на стоки; стоките са транспортирани от територията на РБ до територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от която и да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, а получателят да е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът следва да представи, за да докаже наличието на ВОД документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. В случая в хода на ревизията са представени документи, доказващи по категоричен начин, както изпращането и транспортирането на стоките, така и получаването им от италианското дружество. Приложената товарителница съдържа всички необходими реквизити, в т.ч. подпис и печат на изпращач, превозвач и получател, място и дата на товарене и разтоварване, вписанa е търговската фактура, въз основа на което конкретната стока може да се обвърже със съответната доставка. Налице са данни за номера на превозното средство, с което е осъществен транспорта, в т.ч. фактура, платежно нареждане за извършено плащане по банков път към превозвача и декларация от спедиторското дружество, в която се потвърждава извършеният транспорт от България до Италия със собствено транспортно средство за сметка на изпращача. Всички приложени доказателства са в логическа последователност по между си, както по отношение на описаните в тях дати, на които е извършен транспорта, така и по отношение на конкретно доставената стока до италианското дружество. Представените от дружеството доказателства оборват изложените от приходния орган твърдения, че не е налице напускане на пределите на страната на посочените превозни средства. Приложените справки от АПИ и Агенция Митници не водят до категоричен извод, че сочената товарна композиция няма излизания през ГКПП на страната и по никакъв начин не оборват представените от дружеството доказателства за извършен ВОД, които не са оспорени и от приходиния орган. Непредставянето на тахошайби и пътни листа от транспортното дружество не може да обоснове извод, че транспорт от България до Италия не е извършен, още повече цитираните доказателства не са задължителен елемент за удостоверяване на извършения транспорт по декларирания ВОД съгласно изискванията на ППЗДДС. Всички гореизложени факти и обстоятелства, коментирани в цялост водят до извод за реалност на осъществения ВОД и незаконосъобразно начисляване на ДДС в размер на 175 612,70 лв. на основание чл. 86 от ЗДДС съответно незаконосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит в на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС по фактура, издадена от Трионика Логистик ЕООД в размер на 723,66 лв. за извършен транспорт от България до Италия. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по всички възражения на страната, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят. Съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 043,60 лв., платени изцяло по банков път съгласно приложена фактура и платежно нареждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,