Решение № 4430 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 314/2012 г.

Решение № 4430 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 314/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Ангелова, пълномощник на Мария Димитрова Янева-Кадинова и Донка Илиева Янева, двете от гр. Варна, ул. " Пискюлиев" № 18, против решение № 2398/21.10.11 г. по адм. д. № 3599/10 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Общински съвет-Варна, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима и като прецени законосъобразността на атакуваното решение на посочените в нея основания и служебно, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил оспорването по жалбата на касаторите, подадена срещу Решение № 2405-10 на Общински съвет-Варна по протокол № 24/23,24 и 30.06.10 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, вр. с чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/-план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на кв. "Свети Никола"- гр. Варна в частта досежно образуваните с плана УПИ ХVII-1137 и УПИ-1142. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че разработката е одобрена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касационните доводи за неправилност на така постановеното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК са основателни. В първоинстанционното производство оспорващите са се позовали на липсата на техническо задание за изработването на обжалвания устройствен план, както и на липсата на решение на комисията по чл. 210 ЗУТ за определяне стройността на новообразуваните урегулирани поземлени имоти с оглед доказване императивното изискване по чл. 16, ал. 4 ЗУТ. Във връзка с тези доводи за незаконосъобразност на обжалваното административно решение, първоинстанционният съд е посочил, че планът е изработен във фаза "окончателен проект" въз основа на договор между община-Варна - възложител и дружество "Ригелс" ООД-изпълнител и предложение на кмета на общината за приемане на окончателния проект. Изискуемото по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ задание, с което възложителят обосновава необходимостта от изработването на плана и определя изискванията относно териториалния му обхват, срокове и етапи на изработване не се съдържа в административната преписка, не е констатирано наличието на такова и при проверката на в. л. Кирчева, отразила в писменото си заключение наличието на проекти по части "Геодезия", "В и К", "Комуникационна" и "Ел". По отношение изискването на чл. 16, ал. 4 ЗУТ урегулираният поземлен имот, който собственикът получава в обезщетение да е със стойност не по-малка от стойността на имота преди регулирането му, съдът, отичайки безспорната липса на решение на комисията по чл. 210 ЗУТ с оглед доказване на законовото изискване, е изложил предположение, че това изискване е спазено, мотивирайки се необосновано с ниската процентна част, подлежаща на отчуждаване при регулирането на имота. При така възприетите мотиви изводите за съответствие на административното решение с административнопроизводствените правила и материалния закон са необосновани и материалноправно незаконосъобразни. Изготвянето на задание със съдържанието по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е задължителен етап от процедурата за изработване на проекта за подробен устройствен план и липсата му не може да бъде санирана чрез договор с дружество-изпълнител на проекта и предложение за приемането на окончателния проект. Ето защо, противно на извода, възприет в първоинстанционното решение, процесната устройствена разработка е одобрена в нарушение на посоченото административнопроизводствено правило. Съдът постановява решението си въз основа на доказателствата, събрани по делото и приложимите материалноправни разпоредби, а не на предположения, от което следва, че липсата на решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, изискуема от разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ЗУТ, сочи на нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. За осъществяване предвиденото с чл. 16, ал. 1 ЗУТ незабавно отчуждително действие на плана обезщетяването е с регулирания с плана остатък от поземления имот - чл. 16, ал. 5 ЗУТ, а законовото изискване пазарната стойност на последния да е не по-малка от първоначалната /преди регулирането на имота/ стойност се доказва с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ. Тежестта на доказване, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, е на административния орган, предвид което такова решение комисията следва да е взела преди одобряването на плана за всеки имот. Изложеното налага извод, че обжалваното решение като неправилно, постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и в условията на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с ново, с което решението на Общински съвет-Варна за одобряване ПУП-ПРЗ на кв. "Свети Никола " се отмени в оспорената му част с връщане на преписката за ново процедиране досежно образуваните с плана УПИ ХVII-1137 и УПИ ХVIII-1142. Така мотивиран, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение