Решение № 8181 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2010 г.

Решение № 8181 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ОКТОПОД-21-Руси Калчев" от с. Ценино, Новозагорска община срещу решението от 23.11.2009 г. по адм. д. № 1768/2008 г. на АС Пловдив, 14 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 913/06.08.2004 г., потвърден с решение от 7.08.2008 г. на директора на ДОУИ гр. Пловдив, с които е отказано право на приспадане на ДК общо в размер на 6751 лв. и съответна лихва по фактури, издадени през 2002 г. от "Терамакс" ООД. Жалбоподателят е осъден да заплати за ДОУИ гр. Пловдив разноски в размер на 609 лв. В касационната жалба най-общо се поддържа неправилност на решението като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията в жалбата обаче са свързани с това, че законът дава привилегия само на данъчната администрация, при това го задължава да доказва дейността и отчетността на другата фирма по сделката, без да има ефективна възможност да представи доказателства за това. Моли да се отмени решението. Ответникът - Директор на Дирекция ОУИ гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита е взел становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от ВАП е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срок, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС - Пловдив от правна страна е приел, че не са събрани безспорни доказателства за начисляване на данъка по процесните ф-ри от страна на прекия доставчик и за реалността на доставите. Фактическите констатации в ДРА не са опровергани от ангажираните доказателства от жалбоподателя и въпреки назначената от съда служебно ССЕ. Не е доказано начисляването на данъка от доставчика в счетоводството му като задължение към бюджета при редовно водено счетоводство - предпоставка по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) за възникване право на ДК, така и не е доказано наличието на самата доставка, вкл. чрез приетото заключение на ССЕ. Само по себе си отразяването на фактурите единствено в ДП и СД на доставчика не е достатъчно за да се обоснове извод за начисляване на данъка в счетоводството на доставчика, още по-малко за реалността на доставките. Освен това, съдът е посочил, че самият жалбоподател в обясненията си пред съда, а и в производството по дознанието е казал, че не е разполагал със средства за транспорт, нито пък е виждал стоките, предмет на издадените фактури. АС - Пловдив също така е отбелязал, че наличието на прокурорско постановление, чрез което според жалбоподател се доказвала реалността на фактурите, не обвързва органа по приходите, още по-малко съда, защото изводите, направени в наказателното производство са свързани с това, доколко съществува или не извършено престъпление, а настоящето производство касае контрола върху изискванията по приложението на данъчното законодателства - в частност на ЗДДС (отм.). Постановеното решение е напълно законосъобразно. АС - Пловдив обосновано и аргументирано, въз основа на подробно описаната фактическа обстановка по делото е извел правния извод, че събраните и в хода на съдебното производство относими спора доказателства не опровергават фактическите констатации в обжалвания ДРА за приложение презумпцията на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), послужила като основание за отказ от данъчен кредит за касатора по фактурите, издадени през 2002 г. от "Терамакс" ЕООД. Независимо, че с касационната жалба не се релевират конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, а както се посочи, се правят такива за несъвършенството на закона /ЗДДС/, то следва да се посочи, че АС Пловдив максимално, в това число чрез назначена служебно ССЕ е изяснил фактите по правния спор и е извел законосъобразния извод, че липсват доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) в счетоводството на доставчика му, както и че не е доказано наличието на реална доставка по издадените от доставчика през 2002 г. фактури. Нещо повече, самият жалбоподател е заявил, че не е виждал стоките, предмет на издадените фактури, нито пък че е разполагал със средства за транспортирането им. Заявеното от касатора в съдебното заседание пред ВАС, че не може да отговаря за действията на доставчика си, когото не познава и не може да го намери е без правно значение за правото му на приспадане на данъчния кредит, защото съгласно презумпцията на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) той понася последиците от неопроверганите констатации по обжалвания ДРА, свързани с начисляване на данъка при доставчика и реалност на доставката. При тези съображения постановеното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,