Решение № 156 от 2.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1279/2012 г.
ВКСIII наказателно отделение02.04.2013 г.докладчик т Саша Раданова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ определението от 20.I.2012 г. по вчнд № 644/2011 г. на Софийския окръжен съд, с което е изменено определението от 20.Х.2011 г. по чнд № 211/2011 г. на Елинпелинския районен съд, като определя на осъдения Ц. А. И. две общи за поотделно изтърпяване наказания:
- общо наказание от 5 години лишаване от свобода, увеличено по чл. 24 НК на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода измежду наказанията, наложени по нохд № № 1124/2001 г., 165/2002 г., 1036/2003 г., 9181/2003 г., 1925/2003 г., 674/2005 г., 38/2006 г., 2402/2004 г., 2702/2003 г., 34/2002 г., 67/2002 г., 383/2007 г., 3031/2010 г., 56/2002 г. и 59/2002 г. и
- общо наказание от 1 г. и 8 месеца лишаване от свобода измежду наказанията, наложени по нохд № № 184/2001 г. и 181/2001 г.
Всяко от общите наказания да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип с приспадане на изтърпяното.
Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 156 от 2.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1279/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Съдебното производство е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на чнд № 211/2011 г. на Елинпелинския районен съд и вчнд № 644/2011 г. на Софийския окръжен съд, отмяна на постановените по тези дела определения съответно от 20.Х.2011 г. и от 20.I.2012 г., и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. В искането се твърди, че с двете определения, които не са проверявани по касационен ред, е допуснато нарушение на материалния закон при определянето на общи и за отделно изтърпяване наказания, наложени на Ц. А. И. със 17-те обсъждани от общо 22 осъждания-основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - в резултат на което нарушение И. следва да изтърпи за две съвкупности от престъпления по-голямо сборно наказание. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането за възобновяване, чиято основателност споделя и служебният защитник на И. Искането /приложено в приложеното към настоящото дело чнд № 212/2012 г. на Елинпелинския районен съд/ е основателно. С обсъжданите 17 влезли в сила присъда и определения, Ц. А. И. е осъждан по: 1/ нохд № 1124/2001 г. на Великотърновския районен съд на 3 години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 17.IХ.2001 г. Присъдата е влязла в сила на 10.ХII.2004 г.; 2/ нохд № 165/2002 г. на Свищовския районен съд на 2 години лишаване от свобода за квалифицирана по чл. 195, ал. 1 НК кражба, извършена на 24-25.IХ. 2001 г. Присъдата е влязла в сила на 9.III.2005 г.; 3/ нохд № 1036/2003 г. на Плевенския районен съд на 5 години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена за времето от 25.Х до 4.ХI. 1998 г. Присъдата е влязла в сила на 15.VII.2005 г.; 4/ нохд № 9181/2003 г. на Софийския районен съд на 3 години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 1 - 2.VII.2000 г. Споразумението е влязло в сила на 10.ХI.2005 г.; 5/ нохд № 1925/2003 г. на Плевенския районен съд на 3 месеца лишаване от свобода за опит към кражба при опасен рецидив, извършен на 12-13.ХII.1999 г. Споразумението е влязло в сила на 8.II.2006 г.; 6/ нохд № 674/2005 г. на Севлиевския районен съд на 4 години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 2 - 3.ХI.2004 г. Присъдата е влязла в сила на 12.V.2006 г.; 7/ нохд № 38/2006 г. на районния съд-гр. Левски на 6 месеца лишаване от свобода за квалифицирана по чл. 195, ал. 1 НК кражба, извършена на 22.IХ. 2001 г. Споразумението е влязло в сила на 17.V.2006 г.; 8/ нохд № 2402/2004 г. на Плевенския районен съд на 2 години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 5.II.2003 г. Споразумението е влязло в сила на 23.VI.2006 г.; 9/ нохд № 2702/2003 г. на Плевенския районен съд на 3 години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 26.IV.2000 г. Присъдата е влязла в сила на 6.VII.2006 г.; 10/ нохд № 34/2002 г. на районния съд-гр. Своге на 4 години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 30-31.VIII.2001 г. Присъдата е влязла в сила на 19.ХII.2007 г.; 11/ нохд № 67/2002 г. на Елинпелинския районен съд на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 5.IХ.2001 г. Споразумението е влязло в сила на 15.V.2009 г.; 12/ нохд № 383/2007 г. на Елинпелинския районен съд на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 11-12.VIII. 2001 г. Споразумението е влязло в сила на 18.V.2010 г.; 13/ нохд № 3031/2010 г. на Плевенския районен съд на 4 месеца лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 27.ХI.1998 г. Споразумението е влязло в сила на 18.ХI.2010 г.; 14/ нохд № 56/2002 г. на Елинпелинския районен съд на 3 години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 7.VII.2001 г. Присъдата е влязла в сила на 14.IV.2011 г.; 15/ нохд № 59/2002 г. на Елинпелинския районен съд на 3 години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив, извършена на 12-13.VIII.2001 г. Присъдата е влязла в сила на 14.IV.2011 г.; 16/ нохд № 184/2001 г. на районния съд-гр. Павликени на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода за квалифицирана по чл. 195, ал. 1 НК кражба, извършена на 21.IХ.2001 г. Присъдата е влязла в сила на 16.V.2002 г. и 17/ нохд № 181/2001 г. на районния съд-гр. Павликени на 1 г. и 8 месеца лишаване от свобода за квалифицирана по чл. 195, ал. 1 НК кражба, извършена на 26.VII.2001 г. Присъдата е влязла в сила на 31.V.2004 г. Районният съд е обособил две съвкупности от извършените от И. престъпления, определяйки за едната общо наказание от 5 години лишаване от свобода, увеличено по чл. 24 НК на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, и за другата-общо наказание от 3 години лишаване от свобода. Окръжният съд е изменил това определение, обособявайки също две, но различни съвкупности, без промяна в общите наказания за всяка от тях. Съобразно решенията, дадени от двете инстанции, И. следва да изтърпи сборно 10 години и 6 месеца лишаване от свобода, които решения са неправилни /незаконосъобразни/, поради следното: Вижда се, че с първите 15 от изброените присъди и одобрени споразумения са санкционирани престъпления, извършени за времето от 25.Х.1998 г. до 3.ХI.2004 г. и преди за някои от тях да е имало влязла в сила присъда, станало на 10.ХII.2004 г. с влизането в сила на присъдата по нохд № 1124/2001 г. на Великотърновския районен съд, поради което те се намират в реална съвкупност. Макар 13 от тези престъпления да са извършени при действието на отменения чл. 26 НК /в сила от 8.VIII.1997 г. до 1.Х.2002 г./ и повечето от тях-при опасен рецидив, правилото на § 90 от Преходните разпоредби на ЗИДНК /обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г. с последващи изменения/ е неприложимо, след като присъдите и споразуменията за тях са влезли в сила след 1.Х.2002 г. /така и т. р. 1-2006 г., ОСНК/. В съвкупност са и санкционираните с последните 2 изброени присъди престъпления, извършени през 2001 г., преди влизането в сила на 16.V.2002 г. на присъдата по нохд № 184/2001 г. на Павликенския районен съд. За тези престъпления също е допустимо определяне на общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, тъй като не са извършени при опасен рецидив. Предложението на прокурора за обособяването на тези именно 2 съвкупности от престъпления е законосъобразно и отговаря на даденото от ВС задължително тълкуване на закона с р. 9-60 г., ОСНК, П. 4-65 г., Пл. и р. 11-87 г., ОСНК. Това е така, защото с първата от двете съвкупности не само са обхванати повечето престъпления-това е сторено и с въззивното определение на окръжния съд-но и защото са обхванати най-тежко санкционираните от тях с наказания от 2 до 5 години лишаване от свобода. С предложеното от прокурора решение общото наказание за по-голямата съвкупност от престъпления е 7 години и 6 месеца години лишаване от свобода /с увеличението по чл. 24 НК с 2 години и 6 месеца/, общото наказание за по-малката съвкупност - 1 г. и 8 месеца лишаване от свобода, а сборното за изтърпяване наказание е 9 години и 2 месеца лишаване от свобода, с 1 г. и 4 месеца по-малко от сборното наказание, определено от районния и окръжния съд. Отстраняването на констатираната неправилност е в интерес на осъдения, затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК ВКС