Решение № 11215 от 25.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16354/2013 г.

Решение № 11215 от 25.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16354/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. директора на Областна дирекция на МВР гр. Ямбол против решение № 161 от 28.10.2013 г., постановено по адм. д. № 225/2013 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Тодор Стоянов Драгнев не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № З-1242/16.08.2013 г. на зам. директора на Областна дирекция на МВР - Ямбол, с която на Тодор Стоянов Драгнев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като служителят не е изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание, както и че административният акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Неправилен е изводът на съда, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е нарушено изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Видно от приложените по делото доказателства е, че жалбоподателят е изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание, което е удостоверено с протокол, съдържащ подписите на дисциплинарно наказващия орган, на служителя и на двама свидетели. Обстоятелството, че в протокола за изслушването и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е записан един и същи час, не води до извода за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Жалбоподателят не е оспорил факта, че е бил изслушан преди налагане на наказанието и съответно доказателства в тази насока не са събирани. От изложеното следва, че събраните по делото доказателства обосновават извода за спазване на цитираната разпоредба. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Същата не съдържа реквизитите съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). В нея не са посочени разпоредбите, които са нарушени от държавния служител и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Жалбоподателят е наказан за това, че на 28.07.2013 г. по време на работната си смяна за времето от 07.00 до 15.00 ч. заедно с колегата му Желев са проверили и докладвали в ОДЧ общо 4 автомобила, без да са установили нарушение на правилата за движение по пътищата и не са съставили нито един акт за установяване на административно нарушение на Закона за движението по пътищата. Посочено е, че с действията си гл. полицай Драгнев не е осъществил ефективен контрол върху спазване правилата за движение по време на изпълнение на служебните си задължения и е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.), изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения. В заповедта и в изготвената справка не е конкретизирано какво служителят е бил длъжен да направи и съответно какво не е направил. Не е посочено кои законови задължения, респективно задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, съответно са нарушени. Нито в заповедта, нито в докладната записка и справката, изготвена при проведеното дисциплинарно производство не е посочено и не е установено водачите на проверените автомобили да са допуснали нарушения на Закона за движението по пътищата и същите да не са санкционирани по предвидения в закона ред. От фактическите основания, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не става ясно колко автомобила по време на дежурството е следвало да бъдат проверени и това не е сторено, а от изготвената в дисциплинарното производство справка не може да се направи извод, че в нарушение на заповедите за извършване на проверки жалбоподателят не е проверявал преминаващите таксиметрови и товарни автомобили, поради което не може да се установи какво е бил длъжен да изпълни служителя и какво е нарушил. Постановяването на заповедта в нарушение на предписаната от закона форма е основание за нейната незаконосъобразност. Ето защо законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че изложените общи фактически основания за налагане на дисциплинарно наказание не обосновават извършване на конкретно дисциплинарно нарушение. В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.), посочена в оспорената заповед, съгласно която дисциплинарни нарушения са неизпълнение на служебните задължения, тъй като не е посочено в какво е следвало да се изрази ефективния контрол върху спазване на правилата за движение по пътищата. Правилно съдът не е взел предвид приложената по делото заповед от 20.09.2013 г. на зам. директора на областна дирекция на МВР гр. Ямбол, с която се изменя и допълва заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и с която се въвеждат нови фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание. Втората заповед е издадена след образуване на съдебното производство по оспорване на заповед № З-1242/16.08.2013 г. и по същество допълва фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание едва в съдебното производство, което е недопустимо. Изложените в касационната жалба обстоятелства по своята същност не представляват касационни доводи, а с тях се цели мотивиране на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Доколкото това е недопустимо, то сочените доводи не следва да бъдат обсъждани. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,