Решение № 7583 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3871/2016 г.

Решение № 7583 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3871/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. с постоянен адрес гр. Н., ул. "Н." №... чрез адв. А. И. А. срещу Решение № 22 от 2.02.2016 г., постановено по адм. д. № 313 по описа за 2015 г. на Административен съд С., с което е отхвърлена жалбата на М. И. Д. срещу Заповед № 269/8.07.2014 г. на кмета на община Н. за изземване на имот - общинска собственост. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. В касационната жалба се твърди, че съдът е достигнал до неправилен извод относно собствеността на процесния имот. Според касационния жалбоподател имотът не е общинска собственост, тъй като договорът за покупко-продажба, на който се позовава административният орган, е нищожен поради неспазена нотариалната форма при сключването му и наличие на съществени пороци в съдържанието на пълномощните на продавачите. При условия на евентуалност, дори да се приеме, че договорът е породил транслативен ефект, касационният жалбоподател излага аргументи, че е придобил имота по давност. От ответника по касационната жалба - кмета на община Н. не е постъпил писмен отговор по касационната жалба. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на М. И. Д. срещу Заповед № 269/8.07.2014 г. на кмета на община Н. за изземване на имот - общинска собственост с пл. № 240 в кв. 12 (по отменения план на гр. Н. от 1950 г.), поземлен имот с пл. № 1345 по действащия план на гр. Н., допълнен в кадастралния план на гр. Н. със Заповед № 63 от 4.04.2000 г. на кмета на община Н. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 12736 от 26.11.2015 г. по адм. дело № 15437/2014 г. по описа на ВАС, а именно: съдът да изясни с кой акт за общинска собственост община Н. удостоверява правото на собственост върху процесния имот, какъв е видът собственост - публична или частна и какъв е размерът на площта му. При новото разглеждане на делото административният съд е приел от фактическа страна, че оспорената заповед е издадена въз основа на констативен протокол от 9.06.2014 г., съставен от служители на община Н., връчен лично на М. Д. на 16.06.2014 г. По съставения констативен протокол не е постъпило възражение. В заповедта имотът е описан така: имот - общинска собственост с пл. № 240 в кв. 12 (по отменения план на гр. Н. от 1950 г.), поземлен имот с пл. № 1345 по действащия план на гр. Н., допълнен в кадастралния план на гр. Н. със Заповед № 63 от 4.04.2000 г. Относно границите на имота е посочено, че попада в УПИ I - за стадион, кв. 45 - частна общинска собственост съгласно Акт № 221/04.06.2001 г. Относно собствеността на имота в заповедта се сочи, че община Н. е собственик на имота по силата на Договор № 23 от 5.04.2000 г. за покупко-продажба на имот пл. № 240 в кв. 12 (по отменения план на гр. Н. от 1950 г.), сключен между кмета на община Н. и М. И. Д. в лично качество като съсобственик и пълномощник на останалите съсобственици. Относно идентификацията на имота, съдът е допуснал СТЕ, видно от чието заключение имот пл. № 1345 е идентичен е имот с пл. № 240, кв. 12, предмет на покупко-продажба по Договор № 23 от 5.04.2000 г., както и че неговата площ е 2 030 кв. м. Установява се още, че имот с пл. № 1345 е част от имота, за който е съставен Акт за публична общинска собственост № 221 от 18.02.2002 г., т.е. УПИ I - за стадион, кв. 45, целия с площ 9 479 кв. м. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е приел, че имотът е общинска собственост и се владее без основание от жалбоподателя. Съгласно действащата редакция към датата на сключване на договора за покупко-продажба на чл. 34 от Закона за общинската собственост (ЗОС) за действителността на договора е достатъчна писмена форма и тази форма за действителност е спазена. Относно възражението за придобиване на имота по давност съдът е изложил съображения, че при наличие на спор за материално право, то този спор е родово подсъден на гражданския съд. Относно идентификацията на имота съдът е обосновал, че безспорно се установява, че процесният имот е идентичен с този по договора за покупко-продажба и попада в имота, описан в Акт за публична общинска собственост № 221 от 18.02.2002 г. Неточното посочване в заповедта, че имотът попада в УПИ частна общинска собственост вместо публична общинска собственост според съда не влияе на законосъобразността на заповедта, тъй като основанието, на което се позовава административният орган, е договорът за покупко-продажба, а не актът за общинска собственост. Въз основа на изложените съображения съдът е обосновал изпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОС и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Административният съд е достигнал по неправилен извод, че обжалваният пред него индивидуален административен акт е законосъобразен. При издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, които препятстват установяването по безспорен начин на материалноправните предпоставки за изземване на имота по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. В заповедта за изземване няма обозначаване дали процесният имот е частна или публична общинска собственост, погрешно е посочено, че попада в имот частна общинска собственост, а според заключението на СТЕ попада в имот - публична общинска собственост, за който ВЛ установява, че е съставен Акт за публична общинска собственост № 221 от 18.02.2002 г., а не както е посочено в заповедта Акт за частна общинска собственост № 221 от 4.06.2001 г. В заповедта не е посочена също така площта на имота. Данни за площта няма и в договора за покупко-продажба, на който се позовава ответникът, а само в приложената по делото пазарна оценка. Допуснатите грешки и непълноти при описанието на границите на имота, относно вида общинска собственост (в заповедта не се посочва дали е частна или публична), относно датата на съставяне на акта за общинска собственост, който би следвало да удостоверява вида на собствеността, както и липсата на данни за площта на имота препятстват идентификацията на имота и съдът ги преценява като съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо първоинстанционният съд е следвало да отмени оспорената пред него заповед на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Като не е сторил това, съдът е постановил неправилно решение, поради което е налице касационно основание за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени индивидуалният административен акт. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото за всички инстанции в размер на 570 лв., от които 20 лв. платени държавни такси и 550 лв. адвокатско възнаграждение, чието плащане се установява от приложените по делото два броя договори за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,