Решение № 86 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6298/2020 г.

Решение № 86 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6298/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от адв. В. Бенатов, в качеството му на повереник на И. Ванчев и от Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния му представител Ц. Велинова, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 1097 от 19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3818/2018 г. от Административен съд София-град, с което, на осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ВСС е осъден да заплати на И. Ванчев обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата, като искът за обезщетение за горницата над тази сума до предявения с него размер на обезщетението от 100 000 лева е отхвърлен. Със същото решение ВСС е осъден да заплати на ищеца обезщетение за забава по чл. 84, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от 04.04.2015 г. до 04.04.2018 г. в размер на 2 134 лв., като искът за обезщетение за забава за горницата над тази сума до предявения с него размер на обезщетението от 30 534 лева е отхвърлен. Наред с това ВСС е осъден да заплати на Ванчев разноски в размер на 245 лв. съразмерно на уважената част от иска. Ищецът обжалва решението изцяло с подробно мотивирани съображения, изложени в жалбата и поддържани в открито съдебно заседание, за неговата незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е оценил съвкупността от преживените негативни последици от решението на ВСС и от съпътстващото го дисциплинарно производство; изкуствено е разделил претърпените неимуществени вреди в три отделени групи, без да анализира връзката между тях, като по този начин е омаловажил комплексния им характер; проявил е неразбиране по въпроса за моралните вреди, които ищецът е преживял и в тази посока неправилно е интерпретирал т. нар. "депресивно състояние" не в житейското значение на това понятие, а определяйки го като диагноза, за която е необходима медицинска оценка. Неправилно бил определен и размерът на присъдените разноски. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваните му части, уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва от постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както разноските по делото в пълен размер. Претендират се сторените по делото разноски в касационното производство съгласно представени доказателства за извършването им. В касационната жалба на ВСС, съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната за този касационен жалбоподател част също с твърдения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в хода на процеса не е доказано наличието на безспорна причинно-следствена връзка между отменения акт на ВСС и твърдяните от ищеца негативни преживявания, тъй като е налице намеса и на други фактори. Излагат се съображения за необоснованост на изводите на съда относно размера на присъденото обезщетение, което страната намира за завишен. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваните му части, вкл. лихви за забава и разноски, отхвърляне изцяло на предявения от Ванчев иск, алтернативно – намаляване на размера на обезщетението и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационните жалби се оспорват по съображенията, изложени в представените по делото писмени становища. В съдебното заседание пред настоящия съд страните поддържат изразените становища. Поддържат искането за присъждане на разноски, като процесуалният представител на ВСС прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. По същество са основателни, но не по изложените в тях съображения. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, ВСС е осъден да заплати на И. Ванчев обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата, като искът за обезщетение за горницата над тази сума до предявения с него размер на обезщетението от 100 000 лева е отхвърлен; обезщетение за забава по чл. 84, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от 04.04.2015 г. до 04.04.2018 г. в размер на 2 134 лв., като искът за обезщетение за забава за горницата над тази сума до предявения с него размер на обезщетението от 30 534 лева е отхвърлен и разноски в полза на ищеца в размер на 245 лв. съразмерно на уважената част от иска. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и безвиновната отговорност на държавата следва да бъде ангажирана. По отношение размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил събраните в хода на процеса доказателства и чл. 52 ЗЗД. Решението е неправилно. Постановено е при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета. В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вреди – административен акт, действие или бездействие, в чл. 204, ал. 1 – 4 АПК законодателят е предвидил различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение: след отмяна на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 АПК; при предявяване на претенцията за обезщетение в производството по оспорване на административния акт – чл. 204, ал. 2 АПК; при установяване на незаконосъобразността на акт, който е нищожен или оттеглен в производството по иска за обезщетение – чл. 204, ал. 3 АПК и при установяване на незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е предявен искът за обезщетението – чл. 204, ал. 4 АПК. От съдържанието на исковата молба, с която е сезиран решаващият съд е видно, че И. Ванчев е предявил иск срещу ВСС, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с цена 130 534 лв., от които 100 000 лева, представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди и 30 534 лева, представляващи обезщетение за забава. Обстоятелствата, на които се основава иска, т. е. фактите, от които произтича претендираното материално право, са описани хронологично: 1. Предложение на Главния прокурор на РБ от 10.11.2011 г., с правно основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ, до ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на И. Ванчев, в качеството му на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Хасково, изготвено на базата на две досъдебни производства, образувани срещу неизвестен извършител (№ 23/2011 и № 31/2011 г. по описа на СО-СГП); 2. Решение на ВСС по Протокол № 37 от 17.11.2011 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Ванчев; 3. Решение на ВСС от 24.11.2011 г. по Протокол № 38, с правно основание чл. 232 ЗСВ, за отстраняване на Ванчев от длъжността, която изпълнява по време, когато е бил в отпуск по болест и е провеждал лечение; 4. Образуваното дисциплинарно производство и отстраняването на ищеца от длъжност било разпространено в централните, местните и електронните медии, които в продължение на две седмици ежедневно са занимавали обществеността със случая; 5. По дисциплинарното производство са проведени множество заседания: тези от 13.12.2011 г.; 17.01.2012 г. и 15.02.2012 г. са последвани от Решение на Дисциплинарния състав на ВСС с дата 17.04.2012 г., съдържащо предложение за отхвърляне на предложението на Главния прокурор за налагане на дисциплинарно наказание, по което ВСС е заседавал на 17. 05., без да покани Ванчев за участие и без да вземе окончателно решение, както и на 07.06.2012 г., на която дата е взето решение по Протокол № 23 от същата дата, с което на осн. чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ на И. Ванчев е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на трудовото възнаграждение" с 10 % за срок от 6 месеца. Ищецът е посочил още, че "... цялостната процедура по образуването, развитието и приключването на дисциплинарното производство, продължило около 1 година и 5 месеца... ", състояща се от описаните "незаконосъобразни действия на ВСС и постановяването на незаконосъобразните решения в дисциплинарното производство срещу него" е претърпял "множество значителни морални вреди", а именно: накърняване на личното му достойнство и доброто му име като човек и професионалист; понижено самочувствие; изолиране от обществото; морално страдание и психо-емоционален стрес от засягането и рязката промяна на личната и професионална сфера; продължително напрежение и тревога, че ще остане без финансови средства да издържа себе си и семейството си, че ще остане без работа; засягане на личния му живот по недопустим начин; тежко депресивно състояние и духовна мъка от широкото и негативно медийно отразяване, с което силно е накърнена личността му; влошено здравословно състояние; обостряне на отношенията с близки и колеги. Тези именно морални вреди Ванчев претендира да бъдат обезщетени. Искането, отправено до съда и формулирано в петитума на исковата молба е, след като установи изложените факти и обстоятелства да постанови решение, с което да осъди ВСС да му заплати сумата от 100 000 лв. обезщетение за "описаните неимуществени вреди", ведно със законната лихва от датата на постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 30 534 лв. – законна лихва върху посочената сума за "посочения по-горе период" за забава до завеждането на иска и разноски по делото. В петитума на иска не се сочи конкретния незаконосъобразен акт или актове, отменен или отменени по съответния законов ред, от които се претендират вредите. Не са конкретизирани и действията, които ищецът определя като "незаконосъобразни", които също са дали негативно отражение върху него. Налице е хронологично изложение на факти, но липсва ясен и точен петитум. Фактическите основания на исковата претенция, посочени в обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в исковия процес и в крайна сметка обективните предели на силата на присъдено нещо, с която се ползва съдебното решение. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. С разпореждането си от 08.11.2018 г. съдът не се е произнесъл по редовността на исковата молба и по допустимостта на така предявения иск, а е насрочил делото в открито заседание. Приел е писмените доказателства, разпитал е посочените от ищеца свидетели и е приключил съдебното дирене без да се е занимал с повдигнатия от ищеца спор относно незаконосъобразни действия на ВСС. В хипотезата на претендиране на вреди от незаконосъобразни действия на ответника, към която следва да се подведе настоящият казус, незаконосъобразността на действието/ята се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение – чл. 204, ал. 4 АПК. По този начин част предмета на делото е останал неуточнен, а част от спорното право е останала неразрешена. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. В него липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема, на база на кои доказателства, при което изводът, че от доказателствата по делото се установява наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необоснован. Дословното преповтаряне на свидетелските показания не е анализ на същите и от тази интерпретация не става ясно към кои фактически установявания са отнесени. Затова макар и да са изложени пространни правни съображения, то същите са безпредметни при несъотнасянето им към конкретна, приета за установена от съда фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията дадени в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,