Решение № 8761 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3922/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район Оборище - Столична община, чрез процесуалния представител юриск. И. Петкова против Решение 12/02.01.2024 г. по адм. дело 9608/2023 г. по описа на Административен съд София -град /АССГ/. С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна Заповед РОБ23-РД09-609/01.08.2023 г. на Кмета на район "Оборище" - Столична община /СО/, с която на П. е отказано изплащане на средства за компенсиране на допустими разходи, пряко свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето й Х. Х. Х. за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г. Навеждат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на изискуемата писмена форма, материалния закон, административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Според касатора заявителката не е в правото си да претендира исканата компенсация, тъй като не е налице фактическия състав на закона за получаването й. Към датата на приемане в Детска градина/ДГ/ 104 Моят свят детето е имало навършена тригодишна възраст/родено е на 2 януари 2020 г./, поради което липсва каквато й да е пречка майката да я запише в общинското детско учебно заведение. Иска се касационната инстанция да отмени съдебното решение и да присъди сторените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Петкова, която поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания.Претендира разноски по представен списък на същите. Ответникът по касация П.Х., чрез процесуалния представител адв. Й. Т., оспорва касационна жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Моли касационния съд да остави без уважение жалбата като неоснователна и да потвърди решението на АССГ като правилно, законосъобразно и обосновано,ведно със законните последици. Претендира разноски за касационното производство. В съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от адв. Томова, която оспорва касационната жалба и поддържа писмения отговор, няма доказателствени искания. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да присъди разноски при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата съобразно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена в законния срок по чл. 210, ал.1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Със заявление РОБ22-ГР94-1166 от 03.10.2022 г. жалбоподателката е поискала да й бъдат изплатени за календарната 2022 г. компенсации за извършени разходи за отглеждане, възпитание и обучение на детето й Х. Х.. Към същото е приложен договор за обучение и възпитание на дете в частна детска градина "Бръмбазък", сключен на 26.05.2022 г. На 05.07.2023 г. във връзка с това заявление е било подадено искане от жалбоподателката за изплащане на компенсации за месец юни 2023 г., с приложени декларация за липса на получавано подпомагане на друго основание, както и за липса на ползван отпуска по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст, копие от платежно нареждане за сумата от 875. 00 лв., представляващи разходи за заплащане на таксата към ЧДГ"Бръмбазък" за месец юни 2023 г. и фактура, издадена от ЧДГ "Бръмбазък". Не се спори по делото, че на 12.05.2023 г. Х. Х. е била приета в ДГ 104 "Моят свят" сграда 3, възрастова група 2020, но не е била записана по желание на родител на 09.06.2023 г. Проведено е на 10.07.2023 г. заседание на Комисията, назначена със Заповед РОБ23-РД09-271/09.05.2023. на Кмета на район "Оборище", във връзка с изпълнение на изискванията предвидени в ПМС 231 от 01.08.2022 г. и ПМС 30 от 22.02.2023 г. за определяне на реда и условията за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите през 2023 г. за отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до 1 септември на годината, в която навършват 3 годишна възраст, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи и държавни детски градини/ПМС231/01.08.2022 г./Постановлението/ за периода 01-30.06.2023 г. от учебната 2022/2023 г. Решенията на комисията са обективирани в Протокол 10, в който под т. 62 е било разгледано искането на П. Х.. Комисията е констатирала, че детето Х. Х. е било прието в ДГ 104 "Моят свят" сграда 3, възрастова група 2020, но не била записано по желание на родител на 09.06.2023 г., поради което липсва основание за изплащане на компенсация, - не е налице условието по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ПМС 231 от 01.08.2022 г. Издадена е процесната заповед, с която било отказано изплащането на компенсация за месец юни 2023 г. С обжалваното решение АССГ е отменил Заповед РОБ23-РД09-609/01.08.2023 г. на Кмета на Район Оборище - Столична община, с която е отказано изплащане на компенсация за периода 01.06.2023 г. 30.06.2023 г. П. Х. и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е действителен, издаден в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Според АССГ с оглед посоченото фактическо основание в заповедта правното основание за постановяване на отказа е разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ПМС, съгласно която родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата им, ако детето е кандидатствало за прием в общинска детска ясла или яслена група на общинска или държавна детска градина, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, по ред, определен от съответната община, и същото не е прието поради липса на свободни места. В случая такова място не е намерено. Детето е класирано в ОДГ, в което няма яслени групи. Датата на класиране е 12.05.2023 г., която макар и да е след навършване на 3 г. възраст на детето /родено на дата/, е преди 15 септември в годината, в която ги е навършило. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование/ЗПУО/ децата постъпват в детската градина не по-рано от учебната година, която започва в годината на навършване на тригодишната им възраст. Съгласно ал. 2 по преценка на родителя и/или при липса на яслена група в съответното населено място и при наличие на свободни места децата може да постъпят в детската градина и при навършени 2 години към началото на учебната година на постъпването. В настоящия случай майката П. Х. не желае детето й да постъпи в детска градина и липсват места в яслена група. Учебната година започва на 15.09.2023 г., и преди тази дата детето не може да постъпи в детска градина, независимо, че е навършило 3 г. До тази дата същото може да бъде записано само в детска ясла или яслена група в детска градина, в каквито обаче не е прието. Първоинстанционният съд е посочил, че незаписването на детето в ДГ без яслена група неправилно е възприето от административния орган като отказ по желание на родителя, който обаче води до невъзможност разходите по неговото обучение и възпитание да бъдат компенсирани. Наличието на условието по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ПМС поради липса на свободно място в детска ясла или яслена група в детска градина води до извод, че неправилно е отказано изплащане на посочената компенсация за месец юни 2023 г. Съдебното решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Съдебното решение е правилно. Законосъобразно и обосновано АССГ е приел за установено, че заповедта на Кмета на район Оборище Столична община е действителен административен акт, издаден от компетентен орган. Оспореният административен акт е издаден при условията на делегиране, на основание Заповед СОА22-РД09-1425/18.08.2022 г. на Кмета на Столична община относно разпределението на функциите между кмета на общината и кметовете на кметствата и районите, с която изрично се възлагат на кметовете на райони в Столична община правомощия да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в Постановление на МС 231/01.08.2022 г. Процесният административен акт е издаден на основание чл.9, ал.2 от горецитираното постановление, в която разпоредба изрично е предвидена възможността за упълномощаване на друго длъжностно лице, което да издава заповеди за определяне размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния месец или мотивирано да отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи, т.е. да изпълнява правомощията на кмета за компенсиране на подобни разходи. Възможността за делегиране на правомощия за издаването на заповеди като процесната е предвидена не само в ПМС 231/01.08.2022 г. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена на основание чл.44, ал.1, т.1, т.8, т.9 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка със задълженията, възложени на общините с ПМС 231/01.08.2022 г. С разпоредбата на чл.44, ал.1, т.9 ЗМСМА е предвидена законова възможност за кмета на общината да възлага свои функции на кметовете на райони. Тази законова възможност за делегиране на правомощията на кмета на общината, включително и тези по ПМС 231/01.08.2022 г. за отказ за изплащане на средства не е ограничена от специален закон, който да е равен по степен на ЗМСМА. По горните съображения правилно АССГ е приел за действителна оспорената пред него заповед, издадена от Кмета на район Оборище - Столична община като компетентен орган въз основа на делегирани /възложени/ му за изпълнение на основание чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА правомощия от Кмета на Столична община. За да отмени оспорената заповед, обективираща отказ за изплащането на средства за компенсиране на допустимите разходи за отглеждането, възпитанието и и обучението на детето Х. Х. Х., АССГ е приел, че не е налице хипотезата на посоченото фактическо основание в акта, т.е. не е осъществен съставът на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Постановление 231 на МС от 01.03.2022 г. Детето Х. Х. е кандидатствало за прием в общинска детска ясла/яслена група на общинска или държавна детска градина и същото не е прието в такава. Обстоятелството, че е прието в детска градина е без значение, независимо, че детето е навършило 3 годишна възраст към датата на приемането му, предвид разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗПУО, съгласно която децата постъпват в детската градина не по-рано от учебната година, започваща в годината на навършване на тригодишната им възраст. Началото не учебната година в предучилищното образование е предвидено с разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.1-во от ЗПУО 15 септември. Т.е.- независимо, че детето е навършило 3 - годишна възраст към датата на класиране в ОДГ - 12.05.2023 г., след като началото на учебната година е от 15.09.2023 г., то не може да започне обучението си. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация, представляван от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, с оглед направеното искане, следва да бъдат присъдени разноски от бюджета на Столична община в полза на адвокат Й. Томова в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноски и договор за правна защита и съдействия от 08.02.2024 г. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение