Решение № 12010 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4725/2009 г.

Решение № 12010 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4725/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 219/25.02.2009 г. по ахд № 1838/2008 г. на Административен съд - Бургас, IХ състав, с който е отменен ревизионен акт (РА) № 200800160/24.09.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Сливен, потвърден с Решение № РД-10-324/21.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, с който на "ВЖК Родопа - Нова Загора" ООД, гр. Нова Загора, е установено допълнително задължение за ДДС - 1695 лв. и лихва за забава за м. 06.2005 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "ВЖК Родопа - Нова Загора" ООД, гр. Нова Загора, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество в размер на 1695 лв. по 2 броя фактури от м. 06.2005 г., издадени от "Сим - 50" ЕООД за доставка на царевица на основание чл. 64 ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 ЗДДС (отм.). АС е изложил мотиви, че е налице и единствената спорна между страните предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит - реалност на доставката, предвид записванията в кантарната книга, складовите разписки, разпита на свидетеля Ченков относно предаване на фактурираното количество царевица и платежни нареждания - относно заплащането на цената. Настоящият съдебен състав намира, че изводът на АС е обоснован и кредитираните от него частни документи по съдържание съвпадат с гласните доказателствени средства. Обстоятелството, че в кантарната книга са вписани по-големи количества от фактурираните, не може да е причина да се приеме, че ревизираното лице не е получило фактурираното количество - предмет на спора. Подобно твърдение, изразено от касатора, противоречи на правилата на логическото мислене. В случай, че касаторът твърди, че процесните количества царевица са доставени от друго лице, а не от издателя на фактурите, върху него пада тежестта да докаже от кого, което не е направил. В противоречие с нормите на ЗДДС (отм.) е и твърдението в касационната жалба, че при безспорно установено плащане на ДДС по ДДС - сметка на доставчика е неприложима нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), според която при заплащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчика през съответния данъчен период се поражда право на приспадане на данъчен кредит за получателя и при липса на начисляване на ДДС от страна на доставчика. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение