Решение № 9003 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2013 г.

Решение № 9003 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП против Решение № 4319 от 28.06.2013 г. на Административен съд София - град, по адм. д. № 8741 по описа за 2012 г., с която по жалба на Стоян Александров Рътков от гр. София, е отменен Ревизионен акт (РА) № 2021110717/11.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София., потвърден с решение № 1636/09.07.2012 г. на директора на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението - гр. София с частите му, както следва:

1. в частта относно определеното задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм), в размер на 12 720,61 лв., за данъчен период 01.01.-31.12.2005 г., ведно с определените лихви, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ;

1. в частта относно определените задължения по ЗДДС:

• в размер на 7387,06 лв., на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм), за данъчни периоди от 01.09.2006 г. до 21.12.2006 г., ведно с определените лихви, на основание чл 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,

• в размер на 39 723,67 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. ведно с определените лихви, на основание чл 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,

• в размер на 33 560,15 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. ведно с определените лихви, на основание чл 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,

• в размер на 25 861,89 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. ведно с определените лихви, на основание чл 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,

• в размер на 8292,85 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. ведно с определените лихви, на основание чл 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ,

• в размер на 850,85 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди от 01.01.2011 г. до 31.05.2011 г. ведно с определените лихви, на основание чл 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в тази част е недопустимо и неправилно поради пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане на релевантните факти:

Иска се частично обезсилване на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в останалата част.

Ответникът по касационната жалба Стоян Рътков оспорва жалбата в писмен отговор и в съдебно заседание от адв. Стефанова

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за частично процесуално недопустимо на основание чл. 156, ал. 2 от ДОПК, поради следното:

В обстоятелствената част на подадената жалба вх. № 1162/01.02.2012 г. срещу издадения процесен ревизионен акт до Директора на Дирекция "ОУИ" София, понастоящем "ОДОП", наистина е оспорен целият ревизионен акт. В конкретните мотиви по ЗДДС, обаче /на стр. 2/, изрично е посочено, че искането е за частична отмяна на задължението по ЗДДС само за данъчен период м. 08. 2008 г. в размер на 12 500 лв. главница и съответните лихви за забава 4 413,51 лв. Този предмет на жалбата е повторен конкретно в петитума й, като е поискана отмяна само на посочената част по ЗДДС. С Решение № 1636/09.07.2012 г. на Директора на Дирекция ОУИ жалбата по административен ред на ревизираното лице е била уважена, като РА е изменен в тази му част, както жалбоподателят е поискал. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е приел за допустима жалбата против РА в частта по ЗДДС. Постановеното решение на първоинстанционният съд е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено в тази му част.

По отношение задълженията в РА по ЗОДФЛ /отм/. съдебното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставки за корекция на данъчната основа, тъй като към момента на договаряне на съответната доставка, съответно издаването на съответния документ, въпросът за включването на данъка върху добавената стойност в цената на доставката не стоял между страните. Те не са могли да се договарят за включването му в общата цена и обратното, поради обстоятелството, че към този момент доставчикът не е бил регистрирано по ЗДДС лице. Органът по приходите не се е аргументирал защо приема размера на декларирания доход, без да извърши проверка за съответствието на декларираните данни, но не е признал декларирано облекчение, поради липса на документи. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ДОПК данъчна основа.

На основание гореизложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение