Решение № 2662 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4559/2010 г.

Решение № 2662 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4559/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Христо Иванов Михайлов, в качеството му на процесуален представител на Атанасиос Йоанис Атанасопулос и Антон Киров Петров, представляващи "Стомана Индъстри" АД, срещу решение № 19 от 30.12.2009 г. по адм. дело № 292 по описа за 2009 г. на окръжния съд - Перник. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - община Перник оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Даниела Генадиева. Заинтересуваната страна - териториална дирекция на НАП - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Даниела Начева. Заинтересуваната страна - областният управител на област Перник не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред окръжния съд са били 21 броя съобщения с изх. № 786-806 вкл. от 21.06.2006 г. по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ за определяне на задължение за такса битови отпадъци за 2006 г. в размер на 830 056.45 лв. главница и лихва за забава в размер на 119 101.99 лв. По повод жалба на търговското дружество е образувано адм. дело № 888 по описа за 2006 г. пред същия окръжен съд, като е постановено решение № 28 от 24.06.2008 г. Същото е обжалвано по касационен ред, като е образувано адм. дело № 12920 по описа за 2008 г. на ВАС, първо А отделение и е постановено решение № 4873 от 13.04.2009 г., с което е отменено и делото върнато за ново разглеждане. В мотивите на това решение е прието, че съобщението по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ представлява индивидуален административен акт, съответно процесните съобщения са такива актове и преценката на решаващия съд относно техния характер е правилно, респ. постановеният съдебен акт е допустим. Същевременно касационният съд е обосновал извод за неправилност на обжалваното решение, като не е постановил съдебен акт по съществото на спора, а е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания. Като е обсъдил разпоредбите на чл. 62 и чл. 71 от ЗМДТ и разпределението на доказателствената тежест, касационният съдебен състав е приел, че общинската администрация следва да установи, че имотите на задълженото лице се намират на нейна територия и на нея са предоставяни определени видове услуги. От друга страна съдът е счел, че задълженото и оспорващо лице следва да установи, че в района, в който се намират имотите му, общината не предоставя тези услуги, а не че общината ги предоставя, но то не ги ползва, или да установи, че нежилищните имоти от типа на процесните са ползвани по своето предназначение и не са създавали битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. Съдът е дал указания да се обсъдят събраните по делото доказателства, включително да се уважи искането на оспорващото лице за назначавана на съдебно-техническа експертиза относно предоставянето на услугите във връзка с битовите отпадъци на територията на имотите му; да се даде отговор на въпроса какъв е характерът им с оглед сключените от него договори за събиране, извозване, депониране и пр.; да се обсъди фактът на плащане на част от задължението и как рефлектира върху спора за законосъобразността на обжалваните съобщения и да се прецени как е формирано то по размер. В мотивите на сега обжалваното решение подробно е изложената фактическата обстановка по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства, включително съдебно-икономическа и съдебно-техническата експертизи, гласните доказателства - разпит на свидетели и е направен извод за законосъобразност на обжалваните административни актове. Съдът се е позовал относно допустимостта на жалбата, с която е сезиран на определение № 1413 от 7.02.2008 г. по адм. дело № 12100 по описа за 2007 г. на ВАС, първо А отделение, постановено по повод прекратително определение № 131 от от 10.10.2007 г. по адм. дело № 888 по описа за 2006 г. на окръжния съд - Перник. Съдебният състав е приел, че окръжният съд е сезиран с депозирана в срок жалба, поради което тя е допустима. Същият съд по повод второто съдебно производство се е позовал и на цитираното отменително решение по адм. дело № 12920 по описа за 2008 г. на ВАС, първо А отделение, в което е прието, че процесните съобщения са индивидуални административни актове, за да обоснове допустимостта на жалбата. Обсъдил е и възражението на процесуалния представител на община Перник за липса на правен интерес от обжалване, поради доброволно изпълнение на така определеното задължение по размер, главница и лихва. Правилен е изводът на съда, че това възражение е неоснователно, като не рефлектира върху правния интерес на оспорващото лице да бъде направена преценка за законосъобразност на обжалвания от него административен акт, понеже е уредена процедура при обратна преценка за възстановяване на недължимо платеното задължение. Следва да се направи уточнение, че правният интерес от оспорване законосъобразността на административния акт не следва да бъде противопоставян на изпълнението на същия, доколкото нормативно е отграничена и уредена възможността за административна и съдебна защита на заинтересуваното лице чрез оспорване на същия или на действията по повод изпълнението му. По повод основателността на жалбата, т. е. по повод спора относно законосъобразността на акта, а именно дължимостта на процесното публично вземане и определянето му по основание и размер, съдът е направил правилни правни изводи, които съответстват на установеното фактическо положение. По повод първия спорен момент, предмет и на дадените указания от отменителната инстанция, а именно недвижимите имоти, собственост на дружеството, на каква територия се намират и конкретно дали са на територията на община Перник, която се обслужва, решаващият съд се е позовал на решение № 18 от 17.07.2007 г. по адм. дело № 260 по описа за 2006 г. на окръжния съд - Перник, оставено в сила с решение № 6323 от 29.05.2008 г. по адм. дело № 9737 по описа за 2007 г. на ВАС, трето отделение. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 411 на общински съвет - Перник, взето с протокол № 1 от 26.01.2006 г., т. 1, т. 2, т. 4.2, т. 5 и т. 6 относно определената такса битови отпадъци за периода 1.01.-31.12.2006 г. за всяка услуга поотделно и относно обхвата на териториите, включени в предоставянето им. По делото е била представена и заповед № 1881 от 28.10.2005 г. на кмета на община Перник по чл. 63 от ЗМДТ, както и нотариалните актове, с които дружеството се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти, находящи се в гр. Перник, кв. "Изток", като за тях е подадена декларация по чл. 17 от същия закон. Правилен е изводът на съда, че недвижимите имоти, собственост на задълженото дружество, се намират на територията на община Перник, в райони за които за процесната 2006 г. са организирани трите услуги, в обхвата на таксата за битови отпадъци. По делото е установено, че община Перник има сключен договор с "Комуналстрой" ЕООД от 26.11.2001 г. с предмет лятно и зимно улично почистване, сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на депа за ТБО на територията на гр. Перник, който е действащ до 31.12.2006 г. Такъв договор под № 18 от 26.09.2005 г., със същия предмет има сключен и със "Стройинженеринг-94" ЕООД, за срок от 8 години. В мотивите на съда подробно са обсъдени и други доказателства в тази насока, като тези за площадката за депозиране на битови отпадъци в м."Маркови егреци", като оператор на същата е "Комуналстрой" ЕООД, а ползувател е община Перник. По повод реалното престиране на обсъжданите услуги от община Перник съдът се е позовал на заключението по съдебно-техническата експертиза на експерт Венцислав Груев, според която контейнери са били поставени на ул. "Владайско въстание" и прилежащите територии, като извозването на отпадъците е осъществявано от "Комуналстрой" ЕООД. Експертът констатира, че маршрутите за извозване на битови отпадъци от дружеството до депото изцяло са преминавали през територии за обществено ползване. В съдебно заседание същият експерт заявява, че въпреки наличието на специфичен пропускателен режим на територията му, в имотите на същото съществуват общински пътища и улици и съоръжения, които са общинска собственост. Последните се ползват и от други физически и юридически лица. По делото е установено, че задълженото дружество не е осъществявало разходи за закупуване на съдове за битови отпадъци. Не може да бъде споделено възражението, което се съдържа и в касационната жалба, че задълженото дружество самостоятелно е организирало и осъществявало сметосъбирането, сметоизвозването и транспортирането на отпадъците, чрез сключени договори или чрез възлагане на дейностите по депонирането, обработка и обезвреждане на отпадъци, които са заплащани от него. Тези доказателства могат да бъде отнесени към организиране на почистваща дейност от други отпадъци, а именно производствени, но не и по отношение на битовите такива. Такива са договорите с "Примастрой 21" ООД и ЕТ "ДЛВ-Добри Владимиров", и представени във връзка с тях фактури и протоколи. Същите не могат да бъдат противопоставяни на тези във връзка с доказване реалното осъществяване на услугите от община Перник във връзка с таксата за битови отпадъци, понеже това е правнорелевантният факт подлежащ на доказване, който се явява доказан. Няма пречка задълженото дружество само да организира такава дейност и да осъществява разходи затова, но както е посочено и в отменителното решение на Върховния административен съд, това не е определящо при преценката законосъобразността на обжалваните актове. Неоснователно е възражението и относно липса на отчетни форми и заплащане на услугите от общината по отношение на процесните имоти. Действително документацията в община Перник по отношение на осъществяваната услуга сметосъбиране и сметоизвозване се води за цялата територия на общината, така както е възложена. По отношение определянето на задължението по размер е изслушана съдебно-икономическа експертиза при първоначалното разглеждане на спора, като е дадено заключение за начина на формиране на същото. Обжалваното решение е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила, като коректно са изпълнени дадените указания от касационната инстанция. При този изход от спора следва на ответната страна по касационната жалба да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция, които са поискани, но от представения договор за правна защита и съдействие не се констатира, че сумата от 1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по отношение на процесуалния представител адв. Даниела Генадиева е реално заплатена (внесена). Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение