Решение № 4724 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11264/2017 г.

Решение № 4724 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11264/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. срещу решение № 369 от 07.08.2017 г. по адм. д. № 249/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1 от 23.02.2017 г. на директора на дирекция "Обща администрация" на община К., с което е потвърден акт за установяване на публично вземане по декларация (АУПВД) № 214/10.09.2015 г. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Обща администрация" на община К., счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като извърши проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, приема следното: Предмет на първоинстанционното производство е решение № 1 от 23.02.2017 г. на директора на дирекция "Обща администрация" на община К. С обжалвания съдебен акт съдът се е произнесъл по законосъобразността на решението на горестоящия административен орган, издадено по реда на упражнения административен контрол за законосъобразност на акт за установяване на публично вземане по декларация. При обжалването на акт за установяване на публично вземане по декларация за местни данъци и такси е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а в ал. 4 е разписано, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро от ЗМДТ правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК предвижда, че на оспорване пред съд подлежи ревизионният акт, респ. АУПВД, в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Административният съд – П. е приел за разглеждане, извършил е съдебен контрол и се е произнесъл по законосъобразността на решение № 1 от 23.02.2017 г. на директора на дирекция "Обща администрация" на община К., който акт е акт на горестоящия административен орган в производство по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК. Предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, на съдебно обжалване подлежи АУПВД, а не решението на горестоящия орган, постановено по реда на задължителния по този кодекс административен контрол. По-горестоящият административен орган, издал решението с което е потвърден АУПВД е посочил, че самото решение подлежи на обжалване пред Административен съд – П.. Съдът е следвало да направи извод, че неправилното посочване на реда за обжалване от по-горестоящия административен орган подвежда и жалбоподателя относно предмета на оспорване. Съгласно принципа на служебното начало, установен в чл. 9, ал. 4 от АПК, съдът осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството. Жалбоподателят е посочил размера определен с АУПВД и не могат да му се вменят във вина погрешно дадените указания за реда на обжалване на определените публични задължения. В конкретния случай същността на искането и нормативната уредба категорично сочат предмета на спора. Предмет на съдебен контрол следва да е издаденият АУПВД и именно този акт е следвало да разгледа съдът по същество и да се произнесе по неговата законосъобразност. При така регламентираната нормативна уредба, първоинстанционният съд недопустимо е приел за разглеждане и се е произнесъл по законосъобразността на решението на директора на дирекция "Обща администрация" на община К., вместо да разгледа АУПВД, потвърден с това решение. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административния съд – П. следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение