Решение № 3956 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10461/2009 г.

Решение № 3956 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10461/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник Митница - Пловдив срещу решение № 740/02.06.2009 г., постановено по адм. дело № 58/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено негово решение № 2598/05.11.2008 г. за промяна на митническа стойност на внесени стоки и установени задължения за мито и ДДС, както следва: 264 лв. мито и 957 лв. ДДС, ведно със законните лихви, считано от 25.10.2006 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с възприетото от съда, че митническия орган неправилно е приложил материалноправната разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ, а относно условията на доставката не спори, че е уговорена DDU-Солун, но че не са изпълнени нейните условия. Съдът според касатора превратно е преценил издадената фактура на "ЗИМ" ЕООД, тъй като тя съдържа всички необходими реквизити по чл. 7, ал. 1 ЗСч, поради което с нея се установява, че транспортните разходи по доставката са платени от "ЗИМ" ЕООД. Подробни съображения, обосноваващи изложените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "ЗИМ" ЕООД. Ответникът по касационната жалба "ЗИМ" ЕООД - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител. В писмени бележки от адв. Иванов се иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени като незаконосъобразен индивидуалния административен акт - решение на началника на Митница - Пловдив за промяна на митническа стойност и установяване на допълнителни задължения за мито и ДДС с лихви, Пловдивският административен съд е приел, че с оглед уговорените условия в договор между "ЗИМ" ЕООД и Jericho General trading co. L. L. C., последният като доставчик се е задължил доставката на стоките (играчки) да бъде при условие DDU-Солун. Съобразно правилата на "Инкотермс-2000" това условие означава, че доставчикът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Въз основа на така уговорено условие на доставка съдът е приел, че в тежест на продавача е да понесе и транспортните разходи за фактура № 06-10-11-II/ 22.11.2006 г. за 4 520 лв. Със стойността на фактурата съдът е приел, че неправилно митническият орган е увеличил митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Въз основа на доказателствата съдът е направил извод, че като се има предвид условието на доставката - DDU-Солун, като и че процесната фактура не е подписана от от "ЗИМ" ЕООД като получател, то плащането по фактурата не е извършена от него и затова незаконосъобразно стойността й е прибавена към митническата стойност на внесените стоки. Решението е неправилно. Безспорно между страните по делото е установено, че условието по доставката на внесените от Дубай стоки е DDU-Солун, което по правилата на "Инкотермс-2000" означава, че всички разноски по транспорта са за сметка на продавача. Спорното между страните обстоятелство е, дали наистина това условие по доставката е осъществено. Процесната фактура № 06-10-11-II/22.11.2006 г. за 4520 лв е издадена от "Българско морско дружество" ООД на "ЗИМ" ООД и само факта на неподписването й от "ЗИМ" ООД не я прави първичен счетоводен документ, който няма доказателствена стойност. Реквизитите на едни първичен счетоводен документ са регламентирани в чл. 7 ЗСч и в него подписът на получателя не фигурира като такъв. Процесната фактура видно от назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза е счетоводно отразена при доставчика и неосчетоводяването й от получателя не може да доведе до други изводи. Освен това фактурата е придружена с фискален бон, което доказва реално плащане по нея. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" ЗМ в митническата стойност на внесените стоки се включват и транспортните разходи до граничния пункт на Република България, както и товарно-разтоварните и обработващи операции и в процесния случай данъчната основа на фактурата правилно е прибавена към тази стойност. Изводът, който следва при преценката на събраните по делото доказателства е, че макар в договора за доставка на детски играчки от ОАЕ да е уговорено условие по "Инкотермс-2000", то това условие не е изпълнено и процесните разходи са поети от получателя "ЗИМ" ООД - чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Освен това следва за пълнота на изложението да се отбележи, че и другата фактура, издадена от "Българско морско дружество" ООД на "ЗИМ" ООД № 06-10-11-I/24.10.2006 г. за 900 лв. също не е подписана от получателя и тя е включена в митническата стойност на посоченото по-горе правно основание. Това налага извода, че не може по различен начин да се третират двете фактури и те отразяват поети от получателя на стоките транспортни разходи, включително и за обработка на товара. Следва да се отбележи, че проверката на последващия контрол при деклариране правилно е проведена от митническите органи след разрешението за вдигане на стоките, поради което вследствие на тази проверка правилно е приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" ЗМ, като транспортните разходи и тези за обработката на товара са включени към договорената стойност между страните по вноса по чл. 35 ЗМ. Като е приел обратното съдът е допуснал нарушение при прилагане на материалноправните разпоредби на ЗМ и превратно е извършил преценката на събраните по делото доказателства, от което следва, че е направил и необосновани изводи, поради което решението му страда от посочените от касатора пороци. Решението като неправилно на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, по силата на което жалбата на "ЗИМ" ООД се отхвърли. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.1004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение