Решение № 12 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10836/2012 г.

Решение № 12 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10836/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба на Никола Тодоров Лефтеров, Петранка Димитрова Лефтерова, подадена чрез пълномощници адв. Бакалова и адв. Дамянов срещу решение № 673/14.08.2012 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км. 59+400 до км 61 + 629,18 и от км. 0+000 до до км. 0+780, участъци от км 59+400 до км. 60+550 и от км. 0+000 до км. 0+780 - етап I" на територията на област София, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение от 110 634 лв. за отчуждаваната част от 995 кв. м. от имот УПИ V, кв. 64 с № 68134.4354.382, находящ се в гр. София ж. к. "Люлин - разширение запад". Жалбоподателите поддържат, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби - чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 35, ал. 1, във вр. с чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Иска се изменение на решението в обжалваната му част чрез увеличаване на размера на определеното обезщетение. Претендират се разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез процесуалния си представител иска отхвърляне на жалбата като неоснователна, евентуално уважаването й съобразно вариант първи от тройната съдебно-оценителска експертиза. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие чрез процесуалния си представител иска отхвърляне на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на финансите, Агенция "Пътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители се присъединяват към становището на процесуалния представител на Министерския съвет.. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима и основателна. От представените по делото - нот. акт за продажба на недвижим имот № 148/4.05.2000 г. на нотариус Весела Червенкова с район на действие РС-град София, нот. акт за покупко продажба № 353/3.07.2001 г. на нотариус Валентина Василева с район на действие СРС, нот. акт за дарение № 144/11.12.2007 г. на нотариус Валентина Василева с район на действие гр. София, нот. акт. за покупко - продажба на недвижим имот № 178/1.12.2008 г. на нотариус В. Василева с район на действие гр. София, удостоверение за наследници на Тодор Николов Левтеров № 56/21.02.2007 г., издадено то кметство Цалапица, област Пловдив, удостоверение, издадено от Пловдивски районен съд по ч. гр. д. № 3955/06 г. Х г. с. на Иван Тодоров Левтеров за отказ от наследство, удостоверение, издадено от Пловдивския районен съд по ч. гр. д. № 6909/2006 г., V гр. с. на Лазарина Иванова Левтерова за отказ от наследството на Тодор Николов Левтеров се установява, че жалбоподателите са собственици на имота, част от който се отчуждава с обжалваното решение. По това обстоятелства не се и спори между страните. Не се спори също така, че имотът попада в урбанизирана територия и е с начин на трайно предназначение - за друг вид производствен и складов обект. Това обстоятелство се установява от скица на поземлен имот № 2604/19.01.2012 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София и удостоверение изх. № АГ-94-417/28.04.2000 г. на кмета на район "Люлин" при Столична община. В хода на административното производство, обезщетението за отчуждаваната част от имота е определено чрез експертна оценка на лицензирани оценителни. Обезщетението е определено на база осреднена сравнителна стойност за кв. м., която от своя страна е определена въз основа на 10 сделки, сключени в релевантния по закон 12 месечен период (26.04.2012 г. - 26.04.2011 г.) и отговарящи на изискванията на закона. Определена по този начин осреднената сравнителна стойност е 111,19 лева за кв. метър, а определеното обезщетение за отчуждаваните 995 кв. м. е 110 634 лева. В хода на съдебното заседание се приеха заключения на единична, допълнителна и тройна съдебно-оценителски експертизи. В заключението от 30.05.2013 г. (първоначалната единична експертиза) на допусната съдебно-техническа експертиза е установено от вещото лице вкл. и след оглед на имота, че той е отдаден под наем и се ползва като склад за метални вторични суровини, ограден е с ограда от стоманобетонов фундамент и метални пана и в него има действащ сондажен кладенец с дълбочина около 32 м., както и изградена едноетажна постройка -дървена конструкция с покрив от вълнообразна ламарина с PVC покритие, върху стоманобетонов фундамент с площ от 50 кв. м. в добро експлоатационно състояние, която е нанесена в кадастралната карта, но по делото липсват доказателства за законността й. При изготвяне на оценката относно обезщетението за отчуждавания имот, в групата на изследваните пазарни аналози, вещото лице е включило освен тези, използвани в административното производство, още девет, чиито документи ( нот. акт № 10/27.01.2012 г.; нот. акт № 14/16.02.2012 г.; нот. акт. № 96/29.12.2011 г.; договор със Столична община от 24.06.2011 г.; нот. ак. № 74/20.06.2011 г.; нот. акт № 72/28.04.2011 г. и нот. акт № 46/27.05.-2011 г.) са посочени в табличен вид от вещото лице . По този начин е изчислена средна пазарна цена 150,21 лв. за 1 кв. м. като размерът на обезщетението за отчуждаваната част е определен на 149 459 лева. Вещото лице е оценило поотделно и стойността на сградата, оградата, сондажния кладенец, както и разноските по демонтаж на 4 билборда, натоварването им и превоз на склад, както и стойността на стоманобетоновия фундамент. По делото е събрано и допълнително заключение относно оценката на отчуждаваната част, в което оценката е направена в два варианта - първи вариант са взети предвид допълнителните пазарни аналози, добавени от вещото лице, като е добавен още един - нот. акт. № 37/26.05.2011 г. и са изключени четири пазарни аналога (нота. акт 136/12 г.; нот. акт № 117/2011 г.; нот. акт. № 153/2011 г.; нот. акт. № 148/2011 г.), използвани в доклада на оценителите в административното производство; вторият вариант е изключен и допълнителния пазарен аналог -договор със СО от 24.06.2011 г., посочен от вещото лице. По първия вариант размерът на обезщетението за отчуждаваната част е определен на 157 336 лева, а по втория 152 934 лева. Във връзка с оспорване на допълнителното заключение е допусната тройна съдебно-оценителска експертиза, която отново дава заключение в два варианта: Първи вариант е изчислен на база всички пазарни аналози, взети предвид при изготвяне на оценителския доклад, плюс част (нот. акт 10/2012 г.; нот. акт № 74/20.06.2011 г. и нот. акт № 72/28.04.2011 г.; договор със С/ 24.06.2011 г.) от пазарните аналози, установени от вещото лице, вторият включва аналозите по първи, но без нот. Акт№ 64/12 г.; нот. акт № 58/9.11.2011 г.; нот. акт № 153/16.12.2011 г. и нот. акт № 148/11 г., въз основа на които е изготвена оценката ва административното производство. Оценката по първия вариант на тройната експертиза е 132 335 лева, а по втория 164 289 лева . Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява жалбата като основателна. Установи се по делото, че освен пазарните аналози, използвани от ответника при определяне на обезщетението за отчуждения имот съществуват и други, които са установени от назначеното от съда вещо лице. Страните не оспорват заключенията в частта, че преценяваните сделки по нот. акт № 10/27.01.2012 г.; нот. акт № 74/20.06.2011 г.; нот. акт № 72/28.04.2011 г. и нот. акт № 37/26.05.2011 г., които са взети предвид при изготвяне на заключенията от тройната-съдебно оценителска експертиза отговарят на изискванията да бъдат пазарни аналози в конкретния случай. При липсата на оспорване и предвид компетентността на назначените по делото експерти, позволяваща им да преценят относимите за случая пазарни аналози и изготвят оценка въз основа на тях, не е налице основание за съда, да не кредитира заключението на тройната съдебно-оценителска експертиза в тази част. Спорът между страните относно заключението на тройната експертиза се свежда до това, кой е относимият вариант от дадените два такива за конкретния случай и могат ли в случая да се възприемат като пазарни аналози сделките, удостоверени с нот. акт № 64/17.02.2012 г.; нот. акт № 58/9.11.2011 г.; нот. акт № 153/16.12.2011 г. и нот. акт № 148/2011 г., чийто продажни цени по сделките са близки до данъчните оценки на продаваните имоти. Настоящият съдебен състав преценява като неоснователно възражението на жалбоподателите, че посочените 4 сделки не могат да се възприемат като пазарни аналози. Съгласно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Жалбоподателите не сочат конкретна норма, на която противоречи уговорката за цената на въпросните продажби. Единствено обстоятелството, че уговорената цена е приблизително равна на данъчната оценка на продаваните имоти, не може да мотивира извод, че продажната цена на конкретните имоти, не е пазарната им цена. По делото не са ангажирани доказателства (каквото би било заключение на съдебно-оценителска експертиза), които да установяват за имотите по въпросните сделки пазарни цени съществено различаващи се от продажните им цени, посочените в нотариалните актове. В този смисъл не може да се възприеме като основателно възражението на жалбоподателите, че ноторен е фактът, че сделките с имоти на цена, равна на данъчната оценка, не отразяват реалната пазарна цена. Според настоящия съдебен състав преценката следва да е конкретна и въз основа на доказателствата, събрани във връзка с това твърдение, каквито в случая не са събрани по делото. При липса на данни за обратното, не е налице основание да се приеме, че въпросните сделки не отговарят на критериите, установени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. По тези съображения съдебният състав счита, че размерът на обезщетението за отчуждаваната част от имота следва да се определи по вариант първи на тройната съдебно-оценителна експертиза, а именно 132 335 лева. Относно твърдените подобрения в имота съдът приема следното: от заключението на първоначалната единична експертиза се установява, че в имота е имало дървена постройка, сондажен кладенец, метална ограда, както и 4 билборда, за които експертът е оценил разходите за демонтаж и превоз вкл. с натоварването им. По аргумент от чл. 35 от ЗДС на обезщетяване подлежат само законните строежи и другите подобрения в имота, което налага преценката на съда да се съсредоточи върху обстоятелствата, налице ли са подобрения в процесния имот към датата на отчуждаването му и ако те са строежи, законни ли са те. Вещото лице е посочило в заключението си, че за сградата - едноетажна постройка с дървена конструкция с покрив от вълнообразна ламарина с PVC покритие върху стоманобетонов фундамент не са приложени доказателства за нейната законност. При тази констатация в заключението и при липса на представени документи по делото, които да я опровергават, съдът приема, че посочената сграда не подлежи на обезщетяване по аргумент за противното от чл. 35, ал. 1 от ЗДС. От друга страна, с оглед конструкцията й, тя подлежи на демонтаж, така че собствениците й да запазят материалите, от които е изградена. От заключението се установява, че оградата в имота е от стоманобетонов фундамент и метални платна. От разпита на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 14.05.2014 г. става ясно, че металните платна подлежат на демонтаж. При тези данни не може да се приеме, че отчуждаваният имот е увеличил стойността си със стойността на оградата, тъй като последната подлежи на демонтаж и прибиране. По същите съображения съдът счита, че не могат да се преценят като подобрения в имота и установените в него от вещото лице билборда. Настоящият съдебен състав преценява, че и по отношение на сондажния кладенец не може да се формира извод, че представлява подобрение на имота. Видно от представеното по делото разрешително за изграждане на водовземно съоръжение № 0659/27.09.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите е, че е разрешено изграждане на собствен водоизточник за промишлени и други цели в имот с пл. № 1044, кад. лист 153, местност "Модерно предградие - Обеля", по плана на гр. София, собственост на Никола Тодоров Лефтеров. Това разрешително не е издадено на собственика на имота, а на дружеството "Пеликан 98" ООД и е с ограничен срок на действие - до март 2003 г. Съгласно чл. 79 и чл. 80 от Закона за водите, действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичане на срока му, като след това съоръжението се отстранява. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателите са заявили пред компетентния орган, че желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително и съответно са направили своевременно искане за удължаване на срока му на действие. При липсата на тези данни по делото, съдът не може да приеме, че водовземното съоръжение в отчуждавания имот съществува на законно основание към датата на отчуждаването. По тези съображения, съдът счита, че сондажният кладенец не може да се прецени като подобрение в отчуждавания имот. Относно претендираните разноски от жалбоподателите. Представен е списък на разноските, в който са включени адвокатския хонорар, разноските за техническата експертиза и държавната такса. Съдът счита, че разноските за д. т. и за експертизата следва да се присъдят изцяло на жалбоподателите с оглед изхода на спора. Във връзка с размера на адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника. От списъка за разноските и приложените към него фактури, издадени от Валентина Драйчева Бакалова се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в общ размер 3000 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай следва да се прецени въз основа на уважения материален интерес. Изчислен по този начин, на осн. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 1181 лева. Предвид липсата на правна сложност на делото, настоящият съдебен състав преценява възражението за прекомерност като основателно, поради което и на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК следва да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 38 Закона за държавната собственост, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав