Решение № 29 от 4.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 885/2012 г.

Решение № 29 от 4.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 885/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] - гр. В. срещу решение № 193 от 4.07.2012 г. на Варненски апелативен съд по в. т. д. № 302/2012 г., с което е отменено първоинстанционното решение № 263 от 23.02.2012 г. по т. д. № 698/2011 г. на В. и вместо него е постановено друго такова за обявяване неплатежоспособността на [фирма] - гр. В. с определяне началната на неплатежоспособността - 20.09.2007 г. и е открито производство по несъстоятелност на същото дружество по молба на Б. С. Д. от [населено място]. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] - гр. В. Ответната страна изразява становище за липса на предпоставките за допускане до касация и за неоснователност на касационната жалба. С определение № 842 от 15.11.2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: дали издаденият на основание чл. 237 б. Е ГПК (отм.) въз основа н запис на заповед изпълнителен лист в полза на молителя в производство за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника е пречка за установяване на действителните каузални правоотношения между страните, от които произтича вземането на молителя и дали така издаденият на извънсъдебно основание по реда на чл. 237 и сл. ГПК (отм.) изпълнителен лист има обвързваща съда по несъстоятелността сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че молителят Б. С. Д. се легитимира като кредитор по търговска сделка на ответното дружество с изпълнителен лист изд. на 15.04.2008 г. о гр. д. № 2414/2007 на В., 23 с-в въз основа на запис на заповед по чл. 237 б. Е ГПК (отм.) издаден от управителя на ответното дружество А. - 12" ООД -гр. В. в полза на поемателя Б. С. Д. на 20.08.2007 г. Доколкото така постановеното определение за издаване на този изпълнителен лист не е отменено, то без значение е влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 6/2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по иск по чл. 135 ЗЗД между същите страни, с което е отречено качеството на кредитор по същия запис на заповед на молителя по отношение на [фирма]. Ето защо и с оглед данните от заключението на икономическата експертиза относно показателите за обща ликвидност под 1,0 съдът е направил извод, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради доказано състояние на неплатежоспособност, съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ. Този извод на решаващия съдебен състав е необоснован и е следствие от неправилното приложение на закона, относно последиците на издадения по реда на чл. 237 б. "Е"ГПК въз основа на запис на заповед изпълнителен лист и на незачитането на силата на пресъдено нещо /СПН/ като последица на влязлото в сила съдебно решение № 495/20.11.2008 г. по т. д. № 6/2008 на В. По отношение на обуславящия изхода на спора правен въпрос, по който е допуснато до касация въззивното решение е налице казуална практика на ВКС: Р № 657 от 07.11.2006 г. на ВКС по т. д. № 371/2006 г., I т. о. и Р № 237 от 3.05.2006 г. на ВКС, I т. о. по т. д. № 756/2005 г., посочена и приложена към настоящата жалба т страна на касатора. В тези решения, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. се застъпва категоричното становище, че издаденият на извънсъдебно основание -чл. 237 б. Е"ГПК (отм.) изпълнителен лист не се ползва със СПН, поради което същият може да служи като основание за образуване на индивидуално изпълнително производство, но не и за откриване на производство по несъстоятелност. Настоящият състав на ВКС, II т. о. напълно споделя така изразеното становище, доколкото по отменения закон вземането, за което е издаден изпълнителен лист на извънсъдебно основание можеше да се оспорва по реда чл. 255 ГПК и след издаването на изпълнителния лист. Ето защо, като е придал качеството на непререшаемост на въпроса за съществуването на твърдяното вземане на кредитора в производството по несъстоятелност само на база наличие на издаден на извънсъдебно основание - чл. 237 б. Е" ГПК (отм.) изпълнителен лист, съдът се е произнесъл в противоречие с императивните процесуални норми посочени по-горе. В случая длъжникът-ответник по молбата по чл. 625 ТЗ е оспорил съществуването на вземането по така издадения изпълнителен лист въз основа на записа на заповед издаден от управителя на ответното дружество А. -12" ООД -гр. В. в полза на поемателя Б. С. Д. на 20.08.2007 г. за сумата от 500 000 лева като се е позовал и на влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 6/2008 г. на Варненския окръжен съд. постановено по иск по чл. 135 ЗЗД между същите страни, с което е С това решение искът на Б. Д. основан на твърдяното му качество кредитор въз основа на същия запис на заповед по отношение на същото дружество [фирма] като ответник и трето за настоящия процес лице е отхвърлен именно, поради липсата на това му качество, т. е. липсата на кредитор за същото вземане, на което Д. основава и активната си легитимация по молбата по чл. 625 ТЗ. Следователно по този въпрос е налице сила на пресъдено нещо между страните, с която задължително следва да се съобразят всички съдилища в страната - чл. 297 ГПК. От изложеното следва, че липсва първата предпоставка за упражняване правото по чл. 625 ТЗ от страна на молителя, а именно качеството му на кредитор по търговска сделка/чл. 608, ал. 1 ТЗ/, което го лишава изобщо от активна материалноправна легитимация по молбата и води до нейната неоснователност. В тази хипотеза не следва изобщо да се обсъжда финансовото състояние на търговеца-ответник по молбата. С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 ГПК като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано и доколкото не се налага връщането му за нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по същество на молбата по чл. 625 ТЗ като я отхвърли като неоснователна. На касатора се дължат от ответника по жалбата и разноските пред ВКС в размер на 155 лева - общо. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение