Решение № 13914 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2014 г.

Решение № 13914 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 67 от 2.06.2014 г., постановено по адм. дело № 155/2014 г. Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на Ганчо Златев Ганчев от гр. Добрич против решение № 47/30.12.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Добрич, с което е оставено в сила разпореждане № О-24-000-00-00658948/30.10.2013 г. на ръководителя по изплащането на обезщетението и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за общо заболяване по болничен лист № А20122455351 по молба декларация вх. № 24-999-11-00006927/24.10.2013 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Ганчо Златев Ганчев с оплакване за постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че е "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО), тъй като има валидно сключени трудови договори и осигурителите му са подавали декларации обр. 1 и обр. 6. Съдът е приел, че след като дружествата не упражняват трудова дейност и не изплащат възнаграждение на Ганчев, то не се дължат и не се внасят осигурителни вноски, следователно не отговаря на изискването на чл. 40, ал. 1 от КСО. Моли атакуваното решение да бъде отменено и уважена подадената жалба. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Добрич не е изразил становище по касационната жалба. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, а разгледана по същество по въведените касационни основания, за неоснователна. Оспореното решение е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени събраните писмени доказателства и доводите на страните намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна е установено, че Ганчо Златев Ганчев е сключил трудови договори с "Фри-Енерджи-3" ООД, гр. Добрич и "Златия М Енерджи" ООД, гр. Добрич, съответно на 14.02.2012 г. и на 27.04.2012 г. От проверка направена в Търговския регистър е видно, че Ганчев е един от съдружниците на двете дружества и е вписан като управител. От приложено по делото писмо изх. № 21795-1/22.10.2013 г. от директора на Териториално поделение на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Добрич до директора на ТД на НОИ - Добрич се установява, че към 21.10.2013 г. и двете дружества, работодатели на Ганчев не са подали годишни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за периода от 15.08.2011 г. до 31.12.2011 г., а за отчетната 2012 г. са подадени годишни данъчни декларации и от двете дружества на 25.03.2013 г., като декларират, че не са упражнявали дейност. С придружително писмо от "Златия М Енерджи" ООД, гр. Добрич и декларация № 2455351/21.10.2013 г. от осигурителя относно правото на парично обезщетение е изпратен болничен лист № А20122455351 на Ганчо Ганчев от 21.10.2013 г. за срок от тридесет дни (продължен) за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на осигуреното лице, управител на дружеството. По делото е налична и докладна записка от старши инспектор по осигуряването в отдел "КПК" при ТП на НОИ - Добрич, от което се установява, че на Ганчо Ганчев са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност по непрекъснати 8 броя болнични листи за периода от 12.06.2013 г. до 20.10.2013 г. Въз основа на констатацията, че "Фри-Енерджи-3" ООД, гр. Добрич и "Златия М Енерджи" ООД, гр. Добрич не са подавали данъчни декларации за 2011 г. и че за 2012 г. в данъчната декларация по чл. 92 от ЗКПО е декларирано, че дружествата не упражняват дейност, инспектора по осигуряването е направил извод, че отпуснатите обезщетения по 8 броя болнични листи са неоснователно получени, тъй като управителят на двете дружества - Ганчо Ганчев не е започнал да упражнява трудова дейност по чл. 4 от КСО. С разпореждане № 7192 от 30.10.2013 г. на Ганчо Ганчев е разпоредено да възстанови недобросъвестно получените за периода от 12.06.2013 г. до 20.10.2013 г. парични обезщетения за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1, т. 1 от КСО в размер на 6267,48 лв. - главница и 110,55 лв. - лихва. В резултат на така установеното от осигурителните органи е издадено атакуваното пред настоящата инстанция разпореждане № О-24-000-00-00658948/30.10.2013 г. на ръководителя по изплащането на обезщетението и помощите, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване е отказано отпускане на парично обезщетение за общо заболяване по болничен лист № А20122455351 по молба декларация вх. № 24-999-11-00006927/24.10.2013 г. Това разпореждане е обжалвано от Ганчо Ганчев пред по-горестоящия орган по реда на чл. 117 от КСО, като с решение № 47/30.12.22013 г. директорът на ТП на НОИ - Добрич е отхвърлил жалбата му. С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 67 от 2.06.2014 г., постановено по адм. дело № 155/2014 г., Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на Ганчо Ганчев против решение № 47/30.12.22013 г. директорът на ТП на НОИ - Добрич. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че правилно е отказано изплащането на паричното обезщетение за временна неработоспособност на Ганчо Ганчев, удостоверено с издадения болничен лист, поради това, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, което представлява едно от кумулативните изисквания по чл. 40, ал. 1 от КСО за изплащане на обезщетението. Съдът е приел, че безспорното обстоятелство, че няма прекратяване на трудовите правоотношения с двете дружества, не водят до извода, че Ганчев е осигурено лице, тъй като той не е започнал да упражнява трудова дейност, т. е. липсва реално осъществявяне на трудова дейност в рамките на периода на трудовия договор и с двете дружества. Представените по делото разходооправдателни документи не са приети за надлежно доказателство за упражняване на дейност от управителя на дружествата, тъй като не са декларирани по предвидения в закона ред - не са подадени данъчни декларации за извършени разходи. Изложено е също, че на управителя не е изплащано възнаграждение през периода на договора, върху което да се начисляват осигурителни вноски, поради което не е било необходимо и подаването на декларация обр. 1 за лицето Ганчо Ганчев. Първоинстанционният съд е направил крайният правен извод, че издаденото разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност и решението, с което е потвърдено са законосъобразни, поради което е отхвърлил жалбата на Ганчо Ганчев. В касационната жалба Ганчо Ганчев акцентира върху факта, че има валидно сключени два трудови договора, като към настоящият момент, в качеството му на управител на дружествата, с които е в трудово правоотношение, осъществява трудова дейност и по-конкретно натрупва разходи, които са с цел постигане на крайната цел свързана с предмета на дейност на "Фри-Енерджи-3" ООД, гр. Добрич и "Златия М Енерджи" ООД, гр. Добрич. Настоящият състав изцяло споделя правните доводи на Административен съд - Добрич. В чл. 40, ал. 1, изр. първо от КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че за приложението й са предвидени две кумулативни предпоставки - първата е лицето да е осигурено, а втората - лицето да има най-малко 6 месеца трудов стаж като осигурено за този риск. В случая се спори относно изпълнението на първата от посочените предпоставки. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. Върховният административен съд многократно се е произнасял, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. За да възникне осигурително правоотношение и правото на парично обезщетение, произтичащи от него, не е достатъчно само наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение. Трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични, тъй като законовата регламентация на понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е упражняването на трудова дейност от физическото лице. От изложеното следва, че не е достатъчно лицето да има валидно сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а е необходимо и да има реално извършване на трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от това законово изискване са посочени в § 1, ал. 1, т. 3, изр. второ от ДР на КСО - случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО, т. е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не упражнява трудова дейност, но времето се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая не се твърди наличието на нито една от посочените хипотези, поради което изключението е неприложимо. От данните по делото и по-конкретно от справки в Националния осигурителен институт относно направените вноски за фонд ДОО по периоди на осигурителните вноски от януари 2012 г. до април 2014 г. за лицето Ганчо Ганчев, като самоосигуряващо се лице и като осигурено лице на трудов договор при "Фри-Енерджи-3" ООД, гр. Добрич и "Златия М Енерджи" ООД, гр. Добрич няма данни да са внесени осигурителни вноски. Спорният въпрос е били ли са дължими за Ганчев осигурителните вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство", тъй като според чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски. От писмо изх. № 6835/15.10.2013 г. на директора на ТД на НАП - Добрич до директора на ТП на НОИ - Добрич се установява, че от регистрирането на двете дружества в търговския регистър - 15.08.2011 г. до 31.12.2011 г. в информационната система няма данни за подадена годишна декларация по чл. 92 от ЗКПО, а за отчетната 2012 г. е подадена годишна декларация, в която и двете дружества са декларирали, че не са упражнявали дейност. Представените разходнооправдателни документи, в преобладаващата си част сметки за телефонни услуги и гориво, не водят до извода, че след като са налице разходи, то управителят на дружеството извършва дейност по управлението им. Няма данни тези разходи да са отчитани по надлежния ред в системата на НАП. Освен това не са налице първични счетоводни документи - ведомости за работни заплати (а и не се твърди да са получавани такива), досиета на работници или служители в дружествата, длъжностни характеристики, оборотни ведомости за сметки. От данните в посоченото по-горе писмо от директора на ТД на НАП - Добрич може да се направи извод, че осигурителите на Ганчев изобщо не са упражнявали дейност, съответно не е доказано започнато изпълнение на трудовите функции, уговорени с трудовия договор, на реално съществуващо работно място, поради което е спорно изобщо наличието на възникнало и съществуващо осигурително правоотношение за Ганчо Ганчев, въпреки подаването на декларации обр. 1. Липсват данни, а и не се спори, че не е заплащано трудово възнаграждение, което според чл. 6, ал. 3 от КСО е определящо за дължимостта на осигурителните вноски, от което следва, че за лицето Ганчо Ганчев изобщо не е следвало да се подават ежемесечно декларации обр. 1 за дължимостта на осигурителните вноски от назначаването му в двете дружества. При тези данни по делото, обосновани са мотивите на съда, че жалбоподателят не е осъществявал трудова дейност и за него не са били дължими осигурителни вноски, поради което той няма качеството на осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство към датата на настъпването му, за да има право на обезщетение за временна неработоспособност на основание чл. 40, ал. 1 от КСО, съответно за да възникне задължение за осигурителния орган да го заплати. Атакуваното решение на Административен съд - Добрич е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и обосновано съобразно доказателствата по делото, поради което не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,