Решение № 8805 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2014 г.

Решение № 8805 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Надежда Петрова Борисова, Цветанка Найденова Миленова, Емилия Никифорова Иванова, Даниела Никифорова Миленова, Румяна Кирилова Стоилкова-Дребова, Стефка Кирилова Ставрева, Първан Велков Михайлов, Йорданка Велкова Колева, Валентин Любенов Велков, Катя Любенова Григорова и Методи Велков Михайлов против решение на Министерския съвет № 811 от 21.12.2013 г. за отчеждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км0+000 до км 16+400 ( идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15 +100 на територията на област София, в частта относно размера на обезщетението за отчуждавания имот с идентификатор 68134.8632.9 представляващ нива (орна земя), целият с площ от 6,318 дка, за който е определено обезщетение в размер на 126625 лева. Иска се изменение на решениеот в обжалваната му част чрез увеличаване на размера на определеното обозщетение. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованите страни- мининистърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез своите процесуални представители оспорват жалбата и искат отхвърлянето й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима. Видно от решение № 4100/21.01.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори"Кремиковци" и удостоверение за наследници № 288/09.11.2012 г. издадено от район кв. Враждебна е, че жалбоподателите са собственици по реституция и наследство на отчуждавания имот. По делото не се представиха документи задатата, на която жалбоподателите са уведомени за решението на МС, поради което съдът приема, че жалбата им до съде е подадена в азканоустановения срок за това. По основателността на жалбата, Съдът намира следното: От документите, съдържащи се в изпратената по делото административна преписка се установява следното: На 13.09.2012 г. е сключен договор между АПИ в качеството му на възложител и "Сървей груп" ЕООД като изпълнител. Част от предмета на този договор е изготвяне на оценки на поземлени имоти - земеделски фонд и урбанизирани територии, засегнати от ПУП-ПП за обекти по позиции, както следва: Северна скоростна тангента от км 0+000 до км 16+400/16+540, засягащ землищата на кв. Требич, кв. Мировяне, кв. Бенковски, кв. Орландовци, кв. Малашевци и кв. Враждебна. Срокът за изготвяне на оценкат е 15 календарни дни, считано от датата на осигуряване на всички необходими за оценката документи за всеки един обект от страна на възложителя с приемо-предавателен протокол. Видно от Експертна оценка е, че тя е изготвена през м. декември 2013 г. и, че 12 месечният период, в който са изследвани пазарните аналози е 13.09.2011 г. -13.09.2012 г. Видно от същата оценка, по-конкретно от приложението за пазарните аналози, представени за землище "Враждебна " е, че е изчислена осреднена цена на декар от преценявани 13 пазарни аналога. Осреднената цена е изчислена на 20042 лева на декар. С искане изх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. АПИ е направила предложение до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие за вземане на решение от МС за отчуждаване за държавни нужди за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400/16+540, участък от км 0+000 до км 15+100 имоти и части от имоти-земеделски и урбанизирани територии, находящи се в землището на кв. Бенковски, кв. Требич, кв. Илиянци, кв. Орландовци, кв. Малашевци, кв. Враждебна, Столична община, подробно описани в приложение. В искането е посочено, че за обекта има влязъл в сила ПУП-парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на МРРБ. С писмо изх. № 03-07-182/19.12.2013 г. от МРРБ до и. д. гл. секретар на МС е изпратен съвместния доклад на министъра на регианалното развитие и министъра на финансите с предложение МС да приеме решение за отчуждаване на имоти и части от имоти за държавни нужди за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400/16+540, участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София. Видно от протокол № 52 от заседанието на Министреския съвет от 21 декември 2013 г. е, че е приет проекта на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти за държавни нужди за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400/16+540, участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7 януари 2014 г. В хода на съдебното обжалване се приеха заключения по допусната съдебно техническа - оценителска експертиза. Едното заключение, представено по делото на 17.04.2014 г. дава три варианта на оценки. Първият вариант е на база приложени по делото документи, удостоверяващи сделки в рамките на релевантния едногодишен период, вторият вариант е на база всички вписани сделки с имоти на територията на землище Кремиковци в едногодишния срок от датата на възлагане и третият вариант е на база сделките в район Кремиковци в това число и тези, касаещи имоти в землище Малашевци. Другото заключение е представено по делото на 20.11.2014 г., което е изчислило оценката на обезщетението, изключвайки от използваните от органа пазарни аналози, които са извън едногодишния според него срок и вкл. в сбора на пазарните аналози, такъв, касаещ ипотека, а именно- нот. акт№ 095/23.07.12 г. Въз основа на установеното съдът приема следното от правна страна: При наличието на сделки на пазара за съответния период оценката на имота следва да се направи съобразно пазарни аналози за имоти в близост до отчуждавания по смисъла на § 1а, т. 4, буква "а" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. Според легалната дефиниция, дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. По определението в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, "землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Кварталът като част от административно-териториалната единица "район" няма землище, поради което принадлежността на имотите, разположени в даден квартал, не може да се разглежда в землищни граници. При изготвянето на експертната оценка от независимия оценител незаконосъобразно са били изследвани пазарни аналози само за землище "Враждебна". Имотите, които са предмет на отчуждаване с решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, се намират в землището на София и тъй като София е град с районно деление, сравнителният анализ на пазарни аналози следва да се извърши в рамките на района, като се приеме, че имоти в близост до отчуждавания са в конкретния случай, имотите, разположени на територията на района Кремиковци. Установи се от заключението на вещото лице Дачева, че в рамките на район Кремиковци има осъществени сделки през релевантния период, по които една от страните е търговец. Установиха се такива сделки по Нот. акт. № 17/04.09.2012 г. за продажба на имот в землището на Малашевци, район Кремиковци, нот. акт № 18/04.09.2012 г. за продажба на имот в Малашевци, район Кремиковци, които са записани на диска, представен по делото. Сделките по нот. актове № 17 и 18 от 04.09.2012 г., касещи продажби на имоти в Малашевци не могат да бъдат обаче пазарни аналози, тъй като по тях се продават идеални части от имоти. Налице е съдебна практика, която приема, че продажбата на идеални части от имот не може да бъде пазарен аналог по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, тъй като продажбата на идеални части не позволява изчисляването на цената за единица площ, както се изчислява за сделките при които имотите се прехвърлят изцяло. От друга страна, сделките с идеални части от имоти изрично са изключени от кръга на пазарните аналози по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС в актуалната редакция на разпоредбата. По тези съображения не може да се кредитира трети вариант на заключенията на вещото лице Дачева, в изчисленията на които са включени тези сделки. Не може да се кредитира и вариант втори от посоченото заключение, тъй като част от допълнително използваните пазарни аналози от вещото лице, а именно - № 105/30.11.11 г.; № 3/09.2.12 г.; № 13/16.2.12 г.; № 13/3.4.12 г.; № 52/29.8.12 г. не са представени като доказателства по делото, поради което съдът е в невъзможност да прецени, дали сделките по тях могат да бъдат годни пазарни аналози по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. От друга страна, този вариант включва като пазарен аналог нот. акт № 9/23.7.12 г., който се намира по делото и видно от който е, че сделката по него е за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти. В съдържанието на нотариалния акт не е отразено, всеки отделен имот, каква част от кредита обезпечава, поради което няма възможност да се направи изчисление за цената на декар площ. От този документ не става ясно също така и какъв е методът на оценка на ипотекираните земеделски земи и дали той може да се прецени като метод, доближаващ се до пазарния. Настоящият съдебен състав счита, че не може да кредитира и първи вариант от заключението на в. л. Дачева, тъй като оценката на обезщетението съобразно този вариант е по-малка от определената от административния орган. По същите съображения не може да се кредитира и заключението, постъпило по делото на 20.11.2014 г. С оглед на тези констатации и съображения липсва основание за увеличаване на определеното с решение № 811 от 21.12.2013 г. на МС обезщетение по отношение на отчуждения имот. Подадената жалба следва да се отхвърли като недоказана, поради което и неоснователна, а направените разноски следва да останат в тежест на жалбоподателите. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд