Решение № 16459 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2019 г.

Решение № 16459 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Михайлов, чрез пълномощника му адвокат Христов, против решение № 10 от 28.01.2019 г., постановено по адм. дело № 119/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният от него иск и му се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Ловеч, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Ловеч се е развило по предявения на основание чл. 203 и сл. АПК иск от М. Михайлов против ОД на МВР Ловеч, за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтичащи от незаконни бездействия на служители на ответника, изразяващи се в невръщане на отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не се установява от доказателствата по делото наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – наличие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск. Правилно е приета в обжалваното решение недоказаност на твърденията на ищеца, чиято е доказателствената тежест, за осъществени от служители на ответника незаконосъобразни бездействия, от които, като пряка и непосредствена последица да са произтекли подлежащи на обезщетяване имуществени вреди. Установено е по делото отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на касационния жалбоподател. Същото е иззето при налагане на допустима от закона принудителна административна мярка, като след отпадането и, както и след изтичане на срока на наложена санкция с наказателно постановление то следва задължение за връщането му от органа, на когото е предоставено за съхранение за срока на отнемането му. В случая обаче това връщане не е било възможно, както правилно е прието и в обжалваното решение, тъй като административният орган е установил при извършена по подаденото от ищеца искане за връщане на свидетелството за правоуправление справка, че същият има незаплатени глоби, наложени с наказателно постановление и фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от Закона за движението по пътищата не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане на дължимите глоби. При това положение в съответствие със закона е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие, на което се основават претърпени вреди. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че наказателното постановление, с което на ищеца е наложена глоба и на което се основава невръщането на свидетелството му за правоуправление не е влязло в сила. По делото е представен екземпляр от него, с отбелязване датата на влизането му в сила. Отделно от това, наказателното постановление е обжалвано пред компетентния районен съд, който е приел недопустимост на жалбата като подадена извън срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), оставил без уважение искането на ищеца за възстановяване срока на обжалване и е прекратил производството по делото. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. При така установеното недопустимо е в производството по чл. 203 и сл. АПК да се извършват исканите от касационния жалбоподател нови установявания относно правилното приложение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН при връчване на наказателното постановление. Що се касае до наложената глоба с фиш следва да се отбележи, че това вземане е установено от представената по делото справка. Отделно от това издаването на справка е административна услуга, която се извършва от служители на ответника. В исковата молба не се твърди, не се и установява по делото ищецът да е подал заявление и извършването на тази услуга да му е отказано. При така изложените съображения решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение