Решение № 6690 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2481/2016 г.

Решение № 6690 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2481/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) против решение № 259/18.12.2015 г., постановено по адм. д. № 228/2015 г. по описа на Административен съд-С. З. (АС-С. З.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които неправилно първата инстанция е приела делото за разглеждане вместо районен съд, не е конкретизирана исковата молба, не е направен доклад по чл. 146 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), не е направена правилна правна квалификация на спора, не е съобразено наличието на сключен трудов договор. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на И. В. В.. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. О. И. В. Вълчев оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 259/18.12.2015 г., постановено по адм. д. 228/2015 г. по описа на АС-С. З. ИАРА е осъдена да заплати на И. В. В. сумата 809,52 лв. на основания чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), представляващо обезщетение за недопускане до работа за периода 5.01.2015 г. - 26.01.2015 г., както и са присъдени разноски в размер на 300 лв. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: отмяната с влязло в сила съдебно решение на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с И. В., депозирано на 05.01.2015 г. от него на заявление с искане да бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност, издаване на заповед за възстановяване на служебното му правоотношение на 26.01.2015 г. и недопускането до работа в този период, установено със свидетелски показания. За периода на бездействие административният съд е приел, че органът по назначаването дължи обезщетение за недопускане до работа на явилия се с искане да бъде възстановен на служба. Размерът на обезщетението е определен въз основа на заключение на вещо лице, което при изчисленията се е съобразило с определеното при възстановяването на служителя трудово възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от ГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища. В този смисъл е неоснователно основното оплакване в касационната жалба, според което АС-С. З. неправилно е приел за разглеждане иска на И. В. вместо да го изпрати по подсъдност на районен съд. С оглед задължителното за всички съдилища тълкуване на закона, съдържащо се в цитираното тълкувателно постановление, правилно АС-С. З. е разгледал спора, с който е сезиран. В съответствие със съдържанието на жалбата-искова молба съдът е констатирал, че са предявени четири обективно съединени иска, по които след разделяне са образувани отделни дела- определение от 16.06.2015 г., постановено по адм. д. № 220/2015 г. по описа на АС-С. З.. Разпореждането от 17.06.2015 г., постановено по адм. д. № 228/2015 г. по описа на АС-С. З. съдържа подробен доклад по делото, в което е описан предмета на спора с правилна правна квалификация, размер и период. В този смисъл са неоснователни възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при даване ход на делото пред АС-С. З.. Съдът е определил правилно правната квалификация на исковата претенция. При определяне на правната квалификация съдът следва да се съобразява с описаните в исковата молба факти и искания като определи предмета на спора съобразно твърденията на ищеца и да ги подведе под хипотезата на съответната правна норма. Ищецът не е длъжен сам да определя правната квалификация и ако е посочил такава тя не обвързва съдът, който в случая правилно е определил предмета на спора. Неоснователно е твърдението на ИАРА, че И. В. в действителност е искал заплащане на трудово възнаграждение, а не обезщетение. За периода 5.01.2015 г. - 26.01.2015 г. липсват твърдения, че И. В. е изпълнявал служебни задължения в администрацията на ИАРА, за да се приеме, че за този период би могъл да претендира заплащане на трудово възнаграждение. Използването на израза "трудово възнаграждение" е за обосноваване претендирания размер на обезщетението, а именно в размер на трудовото възнаграждение, което би получил, ако беше допуснат своевременно на работа. Неоснователно е и възражението относно определения размер на дължимото обезщетение за недопускане до работа. По делото няма представени доказателства, че за периода 5.01.2015 г. - 26.01.2015 г. И. В. е получил възнаграждение по трудовия договор с "Ж." ЕООД и в какъв размер. Тежестта на доказване на това обстоятелство е на ИАРА и то не се установява от писмото на НАП (л. 58-60 от адм. д. № 228/2015 г.), в което се съдържат само данни за съществуването на такова правоотношение, но не яснота относно неговия срок. В основния текст на писмото периодът е посочен като 20.06.2014 г. - 20.12.2014 г., а в табличната форма е посочен друг период 5.08.2014 г. - 12.01.2015 г., но и в двата варианта липсва размер на трудовото възнаграждение. Изцяло липсват доказателства, че такова реално е получено за периода 5.01.2015 г. - 26.01.2015 г. Правилно първоинстанционният съд приема, че И. В. има право на обезщетение по реда на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл в определения размер. При правилно разпределение на доказателствената тежест в исковия процес първоинстанционният съд обосновано е приел от фактическа страна за доказано, че на 5.01.2015 г. И. В. се е явил на работа, депозирал е молба с искане да започне работа и е допуснат до работа чак на 26.01.2015 г. и за този период има право на обезщетение. Присъдените от първата инстанция разноски в полза на ищеца са в размер на 300 лв., които са правилно определени съобразно направените по делото разноски и изхода на спора. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд - С. З. е валидно, допустимо и правилно и на са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция И. В. е направил разноски в размер на 300 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и липсата на възражение за тяхната прекомерност ИАРА му дължи. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,