Решение № 2846 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2014 г.

Решение № 2846 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново срещу решение № 94/10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 877/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/. Със съдебното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ № 041300855 от 18.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 410/12.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано на "Юнифейс" ЕООД, гр. Горна Оряховица право на приспадане на данъчен кредит за периоди м. 04 и м. 05.2012 г. в размер на 12508,33 лева и начислени лихви за просрочие в размер на 1353,38 лева. В жалбата на касатора се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът неправилно приел реалност на процесните доставки, като за целта неправилно преценил доказателствена сила на представените доказателства и ги тълкувал превратно; съответно не формирал правилни изводи при прилагане на материалния закон. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на АСВТ и да се постанови решение, с което жалбата на "Юнифейс" ЕООД да се отхвърли изцяло. Претендират се разноски. Ответникът "Юнифейс" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за частично основателна. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12508,33 лева за данъчни периоди м. 04 и м. 05.2012 г. по три броя фактури, издадени от "Захарна индустрия" ЕООД град София с предмет на доставките захар. Първоинстанционният съд е установил, че стоката е заприходена в счетоводството на ревизираното лице, заплатена е, налице е последваща реализация на захарта, продажбите съответстват на доставените от "Захарна индустрия" ЕООД количества, като назначеното вещо лице е посочило точно на кои последващи клиенти е продадена захарта. По две от фактурите са налице и данни за фактурирана спедиция. Вещото лице е установило, че ревизираното лице не е осчетоводило разходи за транспорт, а той е за сметка на доставчика. Счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. Във връзка с доставките на родово определените вещи съдът е приел, че е доказано прехвърлянето на собствеността, тъй като те са били предадени с приложени към всяка фактура приемо-предавателни протоколи. Счетено е, че липсата на подписи от страна на представител на ревизираното лице за удостоверяване приемането на стоката не е от естество да се отрази на този извод, тъй като протоколите са представени в хода на ревизията от самото ревизирано лице. По отношение на транспорта на стоките съдът е счел за неотносими мотивите на органа по приходите за лицата, извършили превоза, тъй като той не е извършен от тях, а от лицата ЕТ "Венелин Траянов" и "Електрик консулт" ЕООД, както е установено от вещото лице при изготвяне на експертизата. Освен това първоинстанционният съд, отчитайки, че при ревизията доставките по всички останалите фактури от "Захарна индустрия" ЕООД са признати, приема нарушаване на принципа на добросъвестност, регламентиран в чл. 6 ДОПК, от страна на органите по приходите. Съдът конкретизира, че последните са приложили различни критерии при признаване на правото на данъчен кредит по аналогични доставки. При тези фактически установявания, АСВТ е счел за доказана реалността на процесните доставки. Настоящата касационна инстанция ще изложи съображенията си, разглеждайки отделно всяка от доставките: По фактура № 136 от 17.04.2012 г. е издаден приемо-предавателен протокол, като в двата документа има съвпадение между имената на доставчика и купувача, на количеството захар, номерът на фактурата е посочен в протокола. В протокола е посочено, че разходите по транспорта на стоката са за сметка на доставчика, посочено е име на шофьора и номера на автомобили. Приемо-предавателният протокол е подписан само от представител на доставчика. Към фактурата липсва товарителница, но е представена фактура, издадена от ЕТ "Венелин Траянов" на "Захарна индустрия" ЕООД за спедиторска услуга по извършен транспорт на 17.04.2012 г. по маршрут гр. София - гр. Горна Оряховица с автомобили, чийто регистрационни номера кореспондират на тези, посочени в приемо-предавателния протокол. При тези доказателства, правилни са изводите на АСВТ, че са налице доказателства за реално предаване на стоката по фактурата и нейния транспорт. Съдът не е изопачил информацията, получена въз основа на събраните доказателства и е направил верни фактически изводи, към които правилно е приложил материалния закон. По отношение на извършения превоз противоречиви и необосновани са не изводите на съда, а изводите и твърденията на органите по приходите. Преди всичко, в административната преписка липсва товарителница, издадена от "РВМ Благоев" ООД, за което се твърди, че е извършило транспорта. В касационната жалба самият решаващ орган твърди, че това лице не е издавало товарителница и е дало обяснения, че не е извършило транспорта, което действително кореспондира на доказателствата по делото. В ревизионния акт обаче е посочено, че ревизираното лице е представило товарителница за транспорта, издадена от "РВМ Благоев" ООД, което очевидно е извод, изцяло неподкрепен с доказателства. В същото време нито в ревизионния доклад, нито в решението, постановено при обжалването по административен ред, са обсъдени доказателствата, представени от Специализирана прокуратура София, включително фактура, издадена от ЕТ "Венелин Траянов" на "Захарна индустрия" ЕООД за транспорт на процесната стока. Ето защо касационната жалба по отношение на решението в частта за тази доставка е неоснователна. По фактура № 145/2.05.2012 г. е издаден приемо-предавателен протокол, като в двата документа има съвпадение между имената на доставчика и купувача, на количеството захар, номерът на фактурата е посочен в протокола. В протокола е посочено, че разходите по транспорта на стоката са за сметка на доставчика, посочено е име на шофьора и номера на автомобили. Приемо-предавателният протокол е подписан само от представител на доставчика. Към фактурата липсва товарителница и каквито и да било други доказателства за транспорт на стоката. В тази част касационната жалба е основателна: АСВТ е допуснал съществено процесуално нарушение, като при формиране на фактическите изводи за реалност на доставката не е обсъдил всички доказателства по спора в тяхната съвкупност. Не са обсъдени представените доказателства, че двата автомобила, посочени в приемо-предавателния протокол, са собственост на ЕТ "Крусталов-Апостол Андонов", който е дал обяснения, че не е извършвал транспортна услуга на захар от "Захарна индустрия" ЕООД до "Юнифейс" ЕООД през 2012 г. Формиран е неправилен фактически извод, който се е отразил съответно и на правните изводи на съда. По фактура № 170 от 17.05.2012 г. е издаден приемо-предавателен протокол, като в двата документа има съвпадение между имената на доставчика и купувача, на количеството захар, номерът на фактурата е посочен в протокола. В протокола е посочено, че разходите по транспорта на стоката са за сметка на доставчика, посочено е име на шофьора и номера на автомобили. Приемо-предавателният протокол е подписан както от получателя, така и от доставчика. Към фактурата е издадена товарителница с изпращач "Захарна индустрия" ЕООД и превозвач "Виг Трейдинг 2008" ООД, в която е посочена същата стока като вид и количество и същия номер на автомобил, както в приемо-предавателния протокол. В тази част касационната жалба също е основателна: АСВТ е допуснал съществено процесуално нарушение, като при формиране на фактическите изводи за реалност на доставката не е обсъдил всички доказателства по спора в тяхната съвкупност. Необоснован е изводът, че транспортът е извършен от "Електрик консулт" ЕООД. Действително, към административната преписка фигурира фактура № 463 от 22.05.2012 г. за транспортни услуги София-Горна Оряховица, извършени с автомобили с номера, съвпадащи с тези, посочени в приемо-предавателния протокол. Във фактурата на ръка са дописвани номерата на кореспондиращи фактури по доставките, извършени от "Захарна индустрия" ЕООД, като в това отношение съдът не е обсъдил приложението на чл. 178, ал. 2 ГПК. Не са обсъдени представените доказателства, че един от автомобилите, посочени в приемо-предавателния протокол и във фактурата за транспорт, е собственост именно на "Виг Трейдинг 2008" ООД, чийто представител е дал обяснения, че не е извършвал транспортна услуга на захар от "Захарна индустрия" ЕООД до "Юнифейс" ЕООД. Формиран е необоснован и неправилен фактически извод, който се е отразил съответно и на правните изводи на съда. При тези констатации, касационната инстанция не може да извърши проверка за съответствието на решението с материалния закон, защото не са установени по надлежния ред факти, по отношение на които този закон да бъде приложен. При забраната на чл. 220 АПК касационната инстанция да извършва нови фактически установявания, констатираните пороци на решението относно доставките по последните две фактури изискват решението да бъде отменено в коментираната част, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, а делото - върнато за ново разглеждане на друг състав на АСВТ, който да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и да формира съответните фактически и правни изводи. При това следва да се има предвид, че в ревизионния доклад органите по приходите се позовават на товарителници, които не се намират в административната преписка. Ако такива действително съществуват, трябва да бъдат изискани изрично от органите по приходите. При новото разглеждане следва да се има предвид, че повечето приложени по делото доказателства, включително товарителници и приемо-предавателни протоколи са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. При положение, че се касае за документи без материална доказателствена сила, е необходимо те да са точни, конкретни, изчерпателни и да е налице пълно съответствие относно стопанските операции, отразени в тях, така че да може да бъде проследена по един несъмнен начин непрекъсваема верига от обстоятелства, водещи до единствено възможен извод за осъществяване на съответната доставка. Не се касае за формална преценка за реквизити на документи, а за изискване за надлежно документиране на всяка стопанска операция, така че да се елиминира всякакво съмнение относно нейното осъществяване. Съобразно резултата от касационното обжалване, първоинстанционното решение в частта за разноските следва да бъде отменено за разликата от 791, 70 лв до пълния размер на присъдените разноски - 1470, 80 лв Разноските във връзка с отменителната част на настоящото решение следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски пред тази инстанция в размер на 717, 62 лв, съобразно отхвърлената част от касационната жалба, представения списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и разходооправдателни документи. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,