Решение № 9251 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2016 г.

Решение № 9251 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: А. С. Й., понастоящем изтърпяващ наказание в затвора гр. Б. дол и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуалния му представител юрк. Чолаков, срещу Решение № 89 от 29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 497/2015 г. от Административен съд - П. С първата касационна жалба А. С. Й. обжалва съденото решение, в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата на сумата от 700 лв. до пълния предявен размер за сумата от 2100 лв. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, като предявения иск бъде уважен в пълния размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2012 г. до окончателното й изплащане. По касационната жалба на А. С. Й. е постъпил отговор от процесуалния представител на ГДИН, в който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. С касационна жалба подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрк. Чолаков, съдебното решение се обжалва в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на А. С. Й. обезщетение за причинени от незаконосъобразен административен акт на административен орган - заповед № 310/05.06.2012 г. на директора на затвора гр. П. неимуществени вреди в размер на 700 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска - 15.06.2012 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за постановяване на друго решение по съществото на спора, с което бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Не представя нови доказателства по делото. По делото е представено и писмено становище от ГДИН, чрез пълномощника си ст. юрк. Дойчинова, която по същество потвърждава доводите изложени в касационната жалба на ГДИН и моли решението в обжалваната му част да бъде отменено. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че оспореното решение като правилно и обосновано следва да се потвърди. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел за основателен и доказан иска на А. С. Й. срещу ГДИН, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за сумата от 700 лв., представляващи обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и унижение, настъпили като резултат от незаконосъобразен акт на административен орган - заповед № 310/05.06.2012 г. на началника на затвора гр. П., ведно със законната лихва от 15.06.2012 г., като искът в останалата част - до претендирания размер от 2100 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат Административен съд - П. е приел за безспорно, че на Й., е било наложено наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия", със заповед № 310/05.06.2012 г. на началника на затвора гр. П. В срок същият е обжалвал заповедта на началника на затвора гр. П. пред Районен съд - П., който с определение № 390/15.07.2012 г. постановено по ч. н. д. № 1013/2012 г. е отменил заповедта. Административният съд е установил, че към момента на постановяване на определението на районния съд Й. е изтърпял наложеното му наказание - "изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия". Наказанието е било изтърпяно за периода от 06.06.2012 г. - 16 часа до 13.06.2012 г. 16 часа. Съдът е установил също, че Й. е търпял наказанието си в наказателна килия на затвора гр. П., в която не е имало течаща вода и тоалетна, а вместо тоалетна е имало една кофа за малка и голяма нужда, на прозорците нямало стъкла, а поставени от затворниците картони и вестници, липсвали условия за двигателна активност. От събраните в хода на процеса доказателства (писмени и гласни) съдът е приел, че лишеният от свобода е изтърпял дисциплинарното наказание при условия, несъответстващи на зачитането на човешкото достойнство и начинът на изпълнението им е изложил касатора Й. на стрес и депресия, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в карцера. Посочил е в мотивите си, че налагането на дисциплинарни наказания, чрез незаконосъобразни заповеди на началника на затвора и в помещение, което не отговаря на елементарни условия за живот, води до негативен резултат върху личната сфера на лицето, като такова наказание нарушава и забраните за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от ЕКЗПЧ, чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 29 от Конституцията на Р. Б. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че са доказани всички предпоставки за основателността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че ищецът действително е поставян в условия, които са му причинявали дискомфорт, неудобство и унизително отношение, предвид ограниченията в жилищна площ и санитарно-битовите условия, т. е. претърпени нематериални вреди се доказват и те са в пряка и непосредствена връзка с отменения незаконосъобразен акт на началника на затвора гр. П. По отношение на размера на дължимото обезщетение и с оглед на обстоятелството, че по делото не се е установило засягане на здравето на Й. и неговата психика, решаващият съд при съобразяване на нормата на чл. 52 от ЗЗД е определил размера на справедливото обезщетение на 700 лв. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем, доказателства, съдът е извършил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи които се споделят от настоящия съдебен състав на ВАС. А. Й. възразява срещу размера на присъденото обезщетение, което съдът е определил по справедливост съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като счита, че без правно основание е бил поставен трайно в условия, които са накърнили неговото физическо и психическо здраве. Процесуалният представител на ГДИН от своя страна счита, че съдът е постановил своя съдебен акт в противоречие с фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Възраженията са неоснователни. В пилотното решение по делото "Нешков срещу България", постановено във връзка с оплаквания за нарушения на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че е налице нарушение на чл. 13, вр. чл. 3 от Конвенцията - право на ефективно средство за защита, защото не е убеден, че съществуващите средства за защита в българската правна система могат да доведат до ефективна защита при оплаквания по чл. 3 от Конвенцията. Прието е, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. ЕСПЧ е критикувал този подход на националните съдилища и в редица свои предходни решения срещу България - например Йовчев, Илиев, Радков, Шъханов като е посочил, че този подход е ненужно формалистичен и позволява голям брой случаи, включващи оплаквания за емоционално страдание, а не от физическо увреждане или заболяване, да бъдат отхвърляни като необосновани. Съдът счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да се увери, че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката (или наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в ареста (затвора) и че предвид практическите изисквания на мярката лишаване от свобода, здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин, по-конкретно от прилагането на изискуемите медицински грижи. От друга страна, за да попадне в полето на приложение на чл. 3 дадено отношение трябва да достигне определен минимум на сериозност. Преценката на този минимум е относително понятие; тя зависи от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Задължението на Съда се ограничава следователно до проучване на личното състояние на жалбоподателя, претърпял спорното отношение. ЕСПЧ е посочил в друго решение, че отнасянето е "нечовешко" когато, между другото, е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е "унизително" когато предизвиква у пострадалия такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да го унижат и подтиснат. Преценявайки дали конкретна форма на третиране е унизителна по смисъла на чл. 3 Съдът трябва да определи дали целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегната неблагоприятно неговата личност по несъвместим с чл. 3 начин. Липсата на такава цел обаче не изключва задължително възможността за установяване на нарушение на чл. 3. Държавите трябва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. В решението по делото Червенков срещу България, § 70, ЕСПЧ е посочил, че твърденията за отношение, несъответстващо на чл. 3, следва да бъдат доказани "извън всякакво разумно съмнение", а доказателството за подобно отношение може да произтича от серия улики или необорени презумпции, достатъчно тежки, точни и сходни. В светлината на така даденото тълкуване на чл. 3 от Конвенцията, в случаите на претендирани вреди от емоционално страдание причинени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода, от значение за основателността на предявената искова претенция е да се установи дали условията, при които претендиращия обезщетение е бил поставен да изтърпява наложеното му наказание са нечовешки и унизителни, и засегната ли е от това неговата личност неблагоприятно, по несъвместим с чл. 3 от Конвенцията начин? В случаите, в които се претендират вреди от физическо увреждане или заболяване, претендиращият обезщетение следва да установи по категоричен начин и причинно-следствената връзка между лошите условия от които се оплаква и твърдяното увреждане. В конкретния случай решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за емоционални страдания и без наличие на увреждане на здравословното състояние на Й. или неговата психика в по-голям размер и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението по справедливост. Настоящият съдебен състав преценява претенцията за увеличаване на така определения размер на обезщетението за неоснователна. От доказателствата по делото не е установено, че по време на престоя си в наказателната килия е търсил лекарска и психологическа помощ и подкрепа в тази връзка. Не са регистрирани негови дезаптивни състояния и поведенчески проблеми. При това положение правилно първостепенния съд е приел, че условията в наказателната килия не са се отразили фатално върху здравето и психиката на ищеца, нито същият е доказал да е изтърпял страдания извън нормалните за мястото, в което се е намирал за изтърпяване на наказание "изолиране в наказателна килия" за 7 денонощия. Както се посочи по-горе в настоящите мотиви "нечовешко" отношение е налице тогава, когато умишлено и непрекъснато, целенасочено са причинявани телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. "Унизително отношение" е налице тогава, когато предизвиква у пострадалия такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да го унижат и подтиснат. Преценявайки дали конкретна форма на третиране е унизителна по смисъла на чл. 3 Съдът трябва да определи дали целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегната неблагоприятно неговата личност по несъвместим с чл. 3 начин. В случая затворническата администрация е предприела действия, в рамките на възможното, за освобождаване на Й. след отмяната на незаконосъобразната заповед на началника на Затвора гр. П. Неоснователни са възраженията изложени в касационната жалба на ГДИН, че в случая не е осъществен фактическия състав на предявения иск. Обосновано съдът е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ в резултат на незаконосъобразния административен акт. При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че касационните жалби са неоснователни и не следва да бъдат уважени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение