Решение № 14569 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16177/2013 г.

Решение № 14569 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16177/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Тихомир Йонков Гюдженов, от с. Стамболово, община Хасково, срещу решение № 1962 от 2.09.2013 г., по адм. дело № 2693/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт (РА) № 261200425 от 11.04.2012 г., издаден от Дешка Станева - главен инспектор по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. Пловдив, изнесено работно място (ИРМ) Стара Загора, потвърден с решение № 746 от 26.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) (сега дирекция "ОДОП") гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в обжалваната му част, относно допълнително определен данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2005 г. в размер на 4 214.40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 191.68 лв. и е осъдил физическото лице да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 546.24 лв., за осъществената юрисконсултска защита. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага твърдения, че първоинстанционния съд не е обсъдил събраните писмени доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка. Съдът неправилно е приел, че не са представени доказателства за декларираните в годишната данъчна декларация (ГДД) обработваеми земи, в които са произведени процесните плодове и зеленчуци. Декларираните количества земеделска продукция са реализирани в периода, в който физическото лице е регистрирано като земеделски производител на основание Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители и отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.), съгласно, която норма не се облага с данък доходите на физическите лица регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци за непреработена растителна и животинска продукция, в това число за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлена жалбата на касатора срещу РА № 261200425 от 11.04.2012 г., издаден от Дешка Станева - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Стара Загора, потвърден с решение № 746 от 26.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в обжалваната му част, относно допълнително определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 4 214.40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 191.68 лв. Касаторът е ревизиран в качеството му на местно физическо лице, данъчно задължено за данък върху облагаемите си доходи, получени през периода 2005 г. - 2008 г., от източници в България и от чужбина. След анализ на събраните при ревизията доказателства, органите по приходите са приели, че ревизираното лице е регистрирано като земеделски производител на лозя - винени сортове и няма регистрация за земеделски производител на корнишони, домати, чушки - чорбаджийски, чушки - люти, зелен фасул, грозде, слънчоглед и капия, поради което реализираната селскостопанска продукция не може да се ползва от преференциалната разпоредба на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.). Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че Тихомир Гюдженов е регистриран като земеделски производител на 12.08.2005 г. на основание Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските производители и е вписан в съответния регистър на Областна дирекция "Земеделие и гори" - гр. Хасково. Подадена е годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. В хода на ревизията е констатирано, че ревизираното лице е декларирало доходи за 2005 г. в размер на 49 670 лв. от продажба на непреработена растителна продукция - плодове и зеленчуци, произведени от 430 дка площи при среден добив от 700 кг/дка. В регистрационната карта на земеделския производител е посочено, че обработва земя, наета от "Блокстен БГ - Стандарт" ЕООД. За декларираните доходи са издадени следните фактури: № 1 от 15.10.2005 г. на стойност 5 485.50 лв.; № 2 от 16.10.2005 г. на стойност 2 499 лв.; № 3 от 18.10.2005 г. на стойност 8 862.50 лв.; № 5 от 18.10.2005 г. на стойност 11 400 лв.; № 6 от 18.10.2005 г. на стойност 10 640 лв.; № 7 от 20.10.2005 г. на стойност 8 483 лв. и № 8 от 20.10.2005 г. на стойност 2 299.50 лв. Предмет на доставките по процесните фактури са корнишони, домати, чушки - чорбаджийски, чушки - люти, зелен фасул, грозде, слънчоглед и капия. За да постановени решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Съдът е приел, че правилно приходните органи са квалифицирали дохода на ревизираното лице като доход от земеделска продукция различна от тази, за производството, на която е извършена регистрацията на ревизираното лице, като земеделски производител и поради това в случая е неприложима разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.). Съдът е анализирал договорите между ревизираното лице и "Блокстен БГ - Стандарт" ЕООД и е приел, че договорът за наем е сключен през 2004 г., преди регистрацията на ревизираното лице, като земеделски производител. Налице е и несъответствие между посочената в договора за наем земя от 80 дка и декларираната в ГДД обработваема земя в размер на 430 дка. Въз основа на представените доказателства не може да се приеме за доказано по несъмнен начин и обстоятелството, че процесните плодове и зеленчуци са произведени от ревизираното лице. Поради изложеното съдът е приел, че процесния РА е законосъобразен. Решението е правилно. В разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е дадено легално определение на понятието "земеделски производители" и това са физически и юридически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и други водни организми, предназначена за продажба. В данъчните закони са уредени преференции за тези категории лица, а именно необлагаемост на реализираните доходи от физическите лица, включително извършващи дейност като еднолични търговци, от продажба, съответно преотстъпване на данък печалба при юридическите лица при производство в съответствие с визираните в чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.) и в чл. 61а от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (отм.) материалноправни предпоставки. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил събраните писмени доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото и въз основа на тях е направил правилен извод, че процесния РА е законосъобразен. По делото не са представени документи за ползваната от касатора обработваема земя от 350 дка, декларирана в ГДД, където твърди, че са произведени посочените във фактурите плодове и зеленчуци. Касатора е регистриран като земеделски производител на лозя - винени сортове. От доказателствата по делото се установява, че ревизираното лице не е регистрирано като земеделски производител на корнишони, домати, чушки - чорбаджийски, чушки - люти, зелен фасул, грозде, слънчоглед и капия, поради което законосъобразно е прието, че не може да ползва данъчно облекчение по чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.). Следва да се отбележи, че законодателят, за да обоснове тази данъчна преференция е имал предвид производство на собствена продукция, в резултат на което се реализират доходи и такива, които формират печалба, понеже по този начин би се стимулирала стопанската им дейност като земеделски производители. В настоящият случай е установено, че ревизираното лице няма регистрация за земеделски производител на фактурираните плодове и зеленчуци и по делото не е доказано, че същите са произведено от него, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.). Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд не страда от пороците, посочени в касационата жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,