Решение № 9564 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16386/2011 г.

Решение № 9564 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16386/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Зорика 2003" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2403/21.10.2011 г. по адм. д. № 2073/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 030903168/15.03.2010 г. на ТД на НАП - Варна, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 07, 09 -10 и 12.2008 г., м. 01, 03 - 06.2009 г. по фактури на "Кинмекс" ЕООД и "Новисс" ЕООД и са определени задължения по ЗДДС с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - Варна по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата против РА № 030903168/15.03.2010 г. на ТД на НАП - Варна, поправен с РАПРА № 1016138/8.06.2010 г., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 07, 09 - 10 и 12.2008 г., м. 01, 03 - 06.2009 г. по фактури на "Кинмекс" ЕООД и "Новисс" ЕООД, и са определени задължения по ЗДДС с лихви на основание чл. 6, 25, ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата против РА. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Законосъобразно съдът е приел, че не може да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Кинмекс" ЕООД и "Новисс" ЕООД, в които данъкът е начислен без основание за неосъществени доставки. Съдът е обсъдил подробно доказателствената стойност на представени товарителници без подпис на превозвач и обосновано е приел, че доставчиците на ревизираното лице не са разполагали с фактурираните горива. Към фактурите са приложени декларации за съответствие на качеството на горивата от вносител, който не е извършвал внос на стоки. Правилен е изводът на съда, че по делото не е установено предаване на горивата от доставчиците на касатора, нито къде са съхранявани, след като ревизираното лице е разполагало само с бракувана цистерна с вместимост 4040 л, а са представени пътни листове за превоз на горива в по-големи количества в един и същ ден. Предвид факта, че товарителниците за транспорт на горива за "Кинмекс" ЕООД не са подписани от превозвач и не представляват доказателство за осъществен превоз на товара, в съответствие с чл. 202 ГПК съдът не е възприел изводът на вещото лице, че по счетоводни данни "Кинмекс" ЕООД е разполагал с фактурираните количества горива. Обосновано и законосъобразно съдът е отхвърлил доводите на касатора, че не следва да се прилага чл. 70, ал. 5 ЗДДС в случаите на неосъществени доставки, и е достатъчно наличието на фактура, за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит. По чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС правото на данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Цитираният текст изрично изисква да е осъществена доставка на стоки или услуги, за да може получателя да се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит. Във фактурите, издадени за неосъществени доставки, данъкът е начислен без основание, поради което законосъобразно е приложен чл. 70, ал. 5 ЗДДС, според който не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,