Решение № 5598 от 30.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Бяла 1 ЕООД (в несъстоятелност), [ЕИК], представлявано от Б. Татарчев - синдик, против Решение 1376 от 31.10.2022г., постановено по адм. дело 1138/2022 г. по описа на Административен съд Варна /АС-Варна/ в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ 1 9/15.10.2019 г., издаден от орган по приходите при Община Бяла, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси при Община Бяла, в посочените му части. Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209, т.1, т.2 и т. 3 от АПК - нищожност и недопустимост на решението, както и неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че доколкото в обжалвания административен акт са посочени грешно броят на имотите и номерата и площите им, а отделно данъчнозадължено лице за посочените имоти е не само Бяла 1 ЕООД, но и Община Бяла, то се касае за толкова съществени пороци на този акт, които обосновават прогласяването на неговата нищожност. Твърди се, че липсва правилна идентификация на имотите. Счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нещо, за което не е сезиран. Излагат се подробни съображения в тази насока. Настоява се за отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния АУЗД като нищожен, неправилен и незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси при Община Бяла, чрез процесуалният си представител адв. Маркова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира сторените разноски пред двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е във фаза на втора касация. С Решение 9771/29.09.2021г., постановено по адм. дело 3024/2021г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено Решение 7152 от 09.12.2020г., постановено по адм.дело 4251/2020г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Или предмет на производството пред състава на Административен съд Варна (с Определение 3735 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело 9572/2021 г. по описа на АССГ, образувано след връщането на делото в този съд, същото е изпратено по подсъдност на Административен съд Варна, който го е приел за разглеждане) е била законосъобразността на АУЗД 19/15.10.2019 г., издаден от орган по приходите, определен със Заповед РД 0700-108/11.03.2013 г. на Кмета на Община Бяла, потвърден при условията на чл. 156, ал.4 от ДОПК, от Директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси при Община Бяла". С АУЗД за периода 2014 г. - 2018 г. на дружеството са определени задължения за такса смет и задължения за данък върху недвижимите имоти, ведно със съответните лихви за забава общо в размер на 16 092.95 лв. С първоинстанционното решение съдът е отменил процесния АУЗД в частта, с която на Бяла 1 ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса смет за имоти 11007 и 11008 за периода от 2014 г. до 2018 г. и вместо това е определил задължение за ПИ с идентификатор 07598.110.17 както следва: за 2014 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 597.59 лв., такса смет - 965.11 ,лв. и лихви в размер на 501.98 лв., за 2015 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 480.89 лв., такса смет- 965.11 лв. и лихва в размер на 403.94 лв., за 2016 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 363.95 лв., такса смет -1108.72 лв. и лихва в размер на 351.22 лв., за 2017 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 1148.94 лв. и лихва в размер на 247.47 лв., такса смет - 108.72 лв. и лихва в размер на 238.82 лв., за 2018 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 861.71 лв. и лихва в размер на 103.16 лв., такса смет - 831.54 лв. и лихва в размер на 99.56 лв., като е отхвърлил жалбата на Бяла 1 ЕООД в останалата ѝ част. Предмет на касационен контрол е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Решението в частта, с която съдът е отменил процесния АУЗД, е влязло в сила. Установена била следната фактическа обстановка: На 19.07.2007 г. Бяла 1" ЕООД е депозирало три броя декларации по чл. 17 от ЗМДТ. Съгласно декларация вх. М0000078, с партиден номер 131291470001 за имот находящ се в гр. Бяла, местност "Аян плай" с 110008 е посочено, че е земя с площ от 10393 кв.м., застроена площ 0 кв.м., данъчна оценка 270088.09 лв. и отчетна стойност 42990.34 лв. Съгласно декларация вх. М0000079, с партиден номер 131291470002 за имот находящ се в гр. Бяла, местност "Аян плай" с 110007 е посочено, че е земя с площ от 10394 кв.м., застроена площ 0 кв.м., данъчна оценка 270114.08 лв., отчетна стойност 552623.76лв. Съгласно декларация вх. М0000080, с партиден номер 131291470003 за имот находящ се в гр. Бяла, местност "Аян плай" с 110005 е посочено, че е земя с площ от 20787 кв.м., застроена площ 0 кв.м., данъчна оценка 491092.88 лв., отчетна стойност 81 914.22 лв. Въз основа на подадените декларации са определени задълженията на "Бяла 1" ЕООД за данък недвижими имоти и такса смет, както следва: за имот 110008: за 2014 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 84.46 лв., такса смет - 70.94 лв., за 2015 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 84.46 лв., такса смет - 70.94 лв., за 2016 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 84.46 лв., такса смет - 81.50 лв., за 2017 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 84.46 лв., такса смет - 81.50 лв., за 2018 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 63.34 лв., такса смет - 61.94 лв. За имот 110007 за 2014 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 1085.65 лв., такса смет - 911.95 лв., за 2015 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 1085.65 лв., такса смет - 911.95 лв., за 2016 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 1085.65 лв., такса смет - 1047.65 лв., за 2017 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 1085.65 лв., такса смет - 1047.65 лв., за 2018 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 814.24 лв., такса смет - 785.74 лв. За имот 110005 за 2014 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 160.92 лв., такса смет -135.18 лв., за 2015 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 160.92 лв., такса смет -135.18 лв., за 2016 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 160.92 лв., такса смет - 155.29 лв., за 2017 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 160.92 лв., такса смет-155.29 лв., за 2018 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 120.69 лв., такса смет - 116.47лв. От жалбоподателя е представено постановление за възлагане на имот 64/23.08.2018 г., по т.д. 2053/2015 г., съгласно което ПИ с идентификатор 07598.110.15 и ПИ с идентификатор 07598.110.17 в гр. Бяла, местност "Аян плай" са възложени на "Дружба за управление Терятев Банк Д.Д" АД. Постановлението е влязло в сила на 27.09.2018 г. Със заповед за придобиване на собственост 318, издадена на осн. чл. 16, ал.5 от ЗУТ кметът на община Бяла е наредил Бяла 1 ЕООД да придобие право на собственост върху ПИ с идентификатор 07598.110.15, с площ от 19 624 кв.м., идентичен с УПИ IV-110005, по РП на жилищна зона Аян плай" Бяла. Разликата между площта на поземлен имот 5 и новообразувания имот в размер на 1 163 кв.м. се прехвърля в полза на община Бяла за изграждане на обекти на социалната инфраструктура. Със заповед за придобиване на собственост 319, издадена на осн. чл. 16, ал.5 от ЗУТ кметът на община Бяла е наредил Бяла 1" ЕООД да придобие право на собственост върху ПИ с идентификатор 07598.110.17, с площ от 20 049 кв.м., идентичен с УПИ VII-110007 и 110008, по РП на жилищна зона Аян плай гр. Бяла. Разликата между общата площ на поземлените имоти 7 и 8 и новообразувания имот в размер на 738 кв.м. се прехвърля в полза на община Бяла за изграждане на обекти на социалната инфраструктура. Съгласно скица 15-774706/12.07.2022г. ПИ с идентификатор 07598.110.15 е с площ от 19621 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване. Имотът е вписан като собственост на Бяла 1 ЕООД. Видно от скица 15-774710/12.07.2022 г. ПИ с идентификатор 07598.110.17 е с площ от 20046 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване. Имотът е вписан като собственост на "Бяла 1" ЕООД. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като приетото заключение съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото. АС - Варна е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Анализирайки приложимата правна уредба съдът е направил извод, че не са представени доказателства задълженията за ДНИ и такса смет за процесните години да са платени в сроковете по чл.28, ал.1 от ЗМДТ, поради което е налице хипотезата на чл.107, ал.З от ДОПК - за служебно издаване на АУЗ за неплатените в срок задължения. С оглед представените по делото доказателства съдът е стигнал до извод, че дружеството дължи данък върху недвижимите имоти за ПИ с идентификатори 07598.110.17 и 07598.110.15, поради това, че дружеството е собственик на двата имота. Съобразявайки представените доказателства е приел също така, че общината предлага в района услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Съставът на АС-Варна е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че процесният АУЗД следва да се отмени, тъй като са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса смет за имоти, които не съществуват в първоначалния си вид, с различна площ са, два от имотите са обединени, както и не е отчетен факта, че преди края на 2018 г. имотите са възложени на трето дружество и не са собственост на Бяла 1" ЕООД. Мотивирал се е с това, че жалбоподателят не се е възползвал от възможността да промени вече декларираните от него обстоятелства с депозираните 3 броя декларации от 2007г. Настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението в обжалваната част е правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Видно от материалите по делото е категорично установено кои са имотите на касатора, като същите са индивидуализирани в достатъчна степен. Възражението в касационната жалба за погрешно посочени брой на имотите, техните номера и площи, което да доведе до нищожност на АУЗД, е неоснователно. Процесният административен акт е издаден въз основа на подадените от дружеството декларации по чл. 17 от ЗМДТ. Новите идентификатори на имотите не променят факта, че Бяла 1 ЕООД е собственик на съответните техни части, което е съобразено. Правилен е изводът на съда, че дружеството не е изпълнявало задълженията си за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за процесните имоти. Липсват доказателства за основания за освобождаване на дружеството от заплащане на съответните задължения. Безспорно е установен и периодът на задълженията. Отразен е от съда фактът на намалена площ на имотите във връзка със заповеди 318 и 319 от 2007г. на Кмета на Община Бяла. Обвързващата сила на подадените данъчни декларации и механизмите за промяна на декларираните данни е средството, чрез което законодателят възлага на самото задължено лице да посочи какви точно са релевантните факти за данъчното му облагане. Обосновано съдът е приел, че е доказано реалното предоставяне от общината през процесните периоди на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имотите на касатора, в периода, в който е бил собственик. На базата на представените по делото доказателства договори, фактури, приемо-предавателни протоколи, трудови договори, обяснения, пътни листове, съдът правилно е приел, че услугата се предоставя и за нея се дължи съответната такса-смет за горепосочените имоти. По отношение на възраженията досежно изчислението на задълженията в съдебно-счетоводната експертиза, от страна на дружеството не е извършено процесуално действие по оспорването ѝ в първоинстанционното производство. Решението на Административен съд Варна в обжалваната част е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила. Не са представени доказателства за сторени в касационното производство разноски от страна на ответника по касация, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,