Решение № 8009 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3311/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез гл. юрисконсулт М. Петкова, срещу Решение 73/17.01.2024г., постановено по адм. дело 1043/2023г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменена негова Заповед 590 от 02.06.2023 год., забраняваща на "Лидл България ЕООД ЕНД КО КД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 предл. първо от ЗЗП, при предоставяне на информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хран.влакнини в протеинов бар "Страчатела (Stracciatella) Keto", предлаган за продажба в магазин "Лидл Варна 115". С решението Комисията за защита на потребителите е осъдена да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 950,00 (деветстотин и петдесет) лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както и че същото е постановено при нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че обратно на приетото от решаващия състав, дружеството е осъществило нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д ЗЗП, изразяваща се в предлагане за продажба в свой търговски обект на протеинов бар Stracciatella Keto, информацията за хранителния състав на който е невярна. Излагат се съображения, че съобразно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗП търговецът, а не производителят е този, който следва да предостави по ясен и разбираем начин информацията за основните характеристики на предлаганата стока и тази информация следва да бъде вярна. Поддържа се, че съобразно събраните по делото доказателства безспорно е установено различие в хранителния състав на протеиновия бар в сравнение с посочения такъв на опаковката. Оспорват се мотивите за приложимост в конкретния случай на Закона за храните и Регламент (ЕС) 1169/2021г. и се излагат съображения, че разпоредбите на ЗЗП се явяват специални и съответно те са приложимите в настоящия случай. В заключение се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорената заповед на председателя на КЗП. В съдебно заседание за касатора се явява пълномощника адв. Г. Йорданов от САК, който поддържа касационната жаба по изложените в нея съображения и прави искане до съда за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следните въпроси: 1. Следва ли да се тълкува, че търговецът, който доставя стоката за продажба до потребителя с невярна съществена информация, по смисъла на Директива 2005/29/ЕО /Директивата/ на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики /НТП/ от страна на търговци към потребители, извършва нелоялна търговска практика спрямо потребителя, съгласно чл.5 от Директивата?; 2. Кой е субектът извършващ нарушението по смисъла на чл.7, §5 от Директивата при продажба на стоки на потребителя производителят /дистрибуторът или търговецът, който доставя стоката до потребителя? Ответникът на "Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, в писмен отговор, подаден чрез Адвокатско дружество Николова и Маринова, представлявано от адв. Г. Николова и адв. М. Маринова, оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, свързани със законосъобразността и обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и прави искане да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение. В съдебно заседание се представлява от адв. Николова и адв. Маринова, които заявяват, че оспорват касационната жалба и представят писмени бележки с подробно развити съображения. Правят искане да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд и претендират присъждане на разноски, за които представят списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като се запозна с поставените от касатора въпроси, намира следното: Разпоредбата на чл. 628 от ГПК указва, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Анализът на така цитираната правна регламентация показва, че предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. В контекста на употребеното в първия поставен въпрос словосъчетание съществена информация и реферирането към чл. 7, § 5 от Директивата, би могло да се предположи, че касаторът търси тълкуване на тази разпоредба, за която счита че косвено е приложима към разрешаването на спора, доколкото разпоредбите на европейските директиви нямат пряко приложение към разглежданите отношения. В този смисъл следва да се има предвид, че чл. 7 от Директивата регламентира заблуждаващите бездействия, а разглежданата в него съществена информация има отношение към непредоставянето на такава, по смисъла на § 4 от същата разпоредба, като изискванията за предоставянето на информация във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, установени в законодателството на Общността и неизчерпателно изброени в приложение II, се считат за съществени. В оспорената заповед на председателя на КЗП се твърди предоставянето на невярна информация относно основни характеристики на стоката, т.е. касае се за действие, а не за бездействие на търговеца, поради което и не може да се твърди, че се осъществява нелоялна търговска практика под формата на заблуждаващо бездействие. От друга страна, разпоредбата на § 5 от чл. 7 Директивата само указва, че изискванията за предоставяне на информация, установени в законодателството на Общността във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, неизчерпателно изброени в Приложение ІІ, се считат за съществени, т.е. нормата е дефинитивна и ясна по съдържание, поради което не се нуждае от тълкуване, дори в контекста на установено заблуждаващо бездействие като форма на нелоялна търговска практика. Освен че фактите по настоящия спор не могат да бъдат подведени към хипотезите на чл. 7 от директивата, нейното съдържание с оглед задължението на държавата членка по чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е транспонирано в националния правопорядък в чл. 68е ЗЗП, на която норма няма позоваване в оспорената заповед на председателя на КЗП. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че разпоредбата, за която се иска тълкуване не е нито пряко, нито косвено приложима към настоящия спор, формулираните въпроси не се основават на правната и фактическата обстановка по спора, т.е. не са релевантни за неговото разрешаване, поради което и искането не е от значение, нито е необходимо за правилното решаване на делото. Затова искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт по жалба на ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО КД, представлявано от ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД чрез юриск. Тосев, е отменена Заповед 590 от 02.06.2023 год. на председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблужваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП, изразяваща се в това, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на въглехидрати, захари и хран.влакнини в протеинов бар "Страчатела (Stracciatella) Keto", предлаган за продажба в магазин "Лидл Варна 115. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че във връзка с жалба от потребител до Комисията от дата 06.04.2023 год., в която са изложени оплаквания за изпитани след консумация на протеинови блокчета с търговска марка "Страчатела (Stracciatella) Keto" чревен дискомфорт и стомашно неразположение, на територията на РД Варна са извършени проверки в търговски обекти и е установено, че процесните барчета се предлагат за продажба. Съставен е КП от 05.05.2023 год. за проверката в магазин "Лидл Варна 115" на продукт Born Winner протеин бар Stracciateila Keto, 60 г. (2x30 г.) с обявена цена 3,19 лв. - 2 опаковки. Направени са изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изследване - "Алименти-Омнилаб" при "Ди Енд Ви Консулт" ООД за количественото съдържание на въглехидрати, захари и хран.влакнини в процесното протеиново барче. В получените резултати след направеното изследване, резултатите от което са обективирани в съставения Протокол 22230 от 28.04.2023 год., са установени следните отклонения: 1. Съдържание на въглехидрати по етикет-9,00 г., реална стойност в продукта - 39,85 г.; 2. Съдържание на захари по етикет-4,2 г., реална стойност на захари в продукта-29,86 г.; 3. Съдържание на хран.влакнини по етикет-30,00 г.; реална стойност - 2,17 г. Въз основа на горните констатации КЗП е приела, че търговецът-жалбоподател предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на въглехидрати, захари и хран.влакнини в процесното протеиново барче, което е предлагано за продажба в магазин "Лидл Варна 115", което има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. При наличие на констатираното отклонение досежно представената информация на съдържанието на въглехидрати, захари и хран.влакнини в процесното протеиново барче, търговецът въвежда в заблуждение средния потребител, което е квалифицирано като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП. Решението е взето от колективния административен орган съгласно т. 21 по Протокол 18 от 18.05.2023 год., с два гласа "за" и един глас "против"; неразделна част от решението на комисията представляват мотивите на един от нейните членове да гласува "против" решението за наличие в случая на нелоялна търговска практика. В тази връзка и като е възприел изцяло изложената по-горе фактическа обстановка и правната ѝ квалификация, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП, предсетаделят на Комисията е издал оспорената в настоящото производство заповед. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на материалния закон. Изложил е съображения, че в хода на административното производство жалбоподателят в писмено становище е направил възражения относно начина на изследване на продукта, приложил е изследване от друга лаборатория и сертификати на протеиновия бар, а освен това е изложил твърдения, че процесният продукт е изследван и в лаборатории на БАБХ. Въпросните възражения и представените относими към спора писмени доказателства не са обсъдени от КЗП и по отношение на тях не са изложени мотиви в оспорения административен акт, който се базира единствено на лабораторно изследване на "Алименти-Омнилаб". Съдът е приел, че горното е в разрез с чл. 68л, ал. 2 от ЗЗП и представлява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дружеството е възпрепятствано за защити интересите си в хода на административното производство. На второ място съдът е приел, че в търговските обекти, вкл. и този на жалбоподателя, на потребителите се предлагат както предварително опаковани от производител стоки, така и стоки, опаковани от търговеца. Позовал се е на чл. 2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, както и на чл. 8 и чл.9 от Регламент (ЕС) 1169/2011, въз основа на което е приел, че тъй като проверените хранителни продукти представляват предварително опаковани протеинови барчета с търговска марка Born Winner, които не се произвеждат от търговеца "Лидл България " ЕООД, респективно не се опаковат и етикират от търговеца, то жалбоподателят не носи отговорност за несъответствието на данните за въглехидрати, захари и хран.влакнини, посочени върху опаковката. На следващо място първоинстанционният съд е изложил съображения, свързани с коректността на извършеното в хода на административното производство изследване, целящо установяване на състава на протеиновите блокчета и съответствието му с информацията върху опаковката. Приел е, че от оспорената заповед и извършеното изследване не става ясно дали етикетираното хранително съдържание е за 1 бр. продукт (60 гр.) или за 100 грама. По изложените съображения АССО е отменил атакуваната заповед на председателя на КЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, по компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на процедурата по издаването му и законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът видно от доводите в касационната жалба и писменият отговор на ответника, е по приложението на материалния закон. Защитата на потребителите е регламентирана в Директива 2005/29/ЕО /Директивата/. Общностната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите е прогласена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата и се съдържа като правило в разпоредбата на чл.5, §1. Съобразно чл.5, §2 от Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. Съгласно § 4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на чл.6 и чл.7, или са агресивни по смисъла на чл.8 и чл.9. В чл. 6 се определя като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Цитираните предписания на чл. 5, § 1, § 2, § 4 и чл. 6, § 1 от Директивата са дословно възпроизведени в националното ни законодателство с разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Както беше споменато по-горе в настоящия съдебен акт, СЕС се е произнесъл по тълкуването на чл. 5 и чл.6 Директива 2005/29/ЕО, като в свои Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. и Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13г., провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 от Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Тъй като съдържанието на националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП е аналогично, то това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с.з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и да бъде правилно забранена същата по реда на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП със заповед на председателя на КЗП. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 Директивата, нормира две хипотези. Първата от тях, на която се е позовал и административният орган в процесния случай, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно §13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. По делото не се спори, че ответникът по касация е търговец по смисъла на посочената разпоредба, а и по смисъла на ТЗ. Независимо от горното обаче, в конкретния случай председателя на КЗП е упражнил предоставените му от ЗЗП правомощия незаконосъобразно. Оспорената заповед се основава на представената и адресирана до потребителите информация относно съдържанието и хранителните стойности на протеинов бар върху неговата опаковка, което обаче не е осъществено от търговеца, адресат на административния акт. Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) 1924/2006 и (ЕО) 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) 608/2004 на Комисията (Регламентът). С розпжридбото на чл. 1, §1 от Регламент (ЕС) 1169/2011 се регламентира основата за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. С чл.1, §2 от Регламент (ЕС) 1169/2011 се регламентират общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Разпоредбите му, предвид §3 от цитираната разпоредба, определят средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията. Що е "информация за храните" е дефинирано в чл. 2, §1, б. "а" от Регламент (ЕС) 1169/2011 и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. "и" с.з. с понятието "етикет" се обозначава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, §1 от Регламент (ЕС) 1169/2011 и това субектът, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза вносителят на пазара на Съюза. По аргумент от §2 от същия член, именно това лице осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Нормата прави разграничение между този субект и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Видно от разпоредбата на чл. 8, §3 от Регламент (ЕС) 1169/2011 - стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби. В този смисъл е вярно, че императивите на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Но задълженията им са различни. Докато производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя. Ето защо ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО КД не би могло да извърши твърдяната в административния акт нелоялна търговска практика. Това дружество не предоставя информация във връзка със съставките на продукта. Тези данни са изложени предварително от производителя и именно той отговаря за тяхната достоверност, затова и само той може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. Именно неговата отговорност може да се търси и във връзка с евентуално заявена "хранителна претенция", каквито са доводите на касатора. С оглед горното настоящият съдебен състав не намира за нужно да обсъжда останалите доводи, изложени от първоинстанционния съд, с които е мотивирал изводите си за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционния съд, председателят на КЗП е постановил акт, който не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 от АПК. От извършената касационна проверка следва категорично заключение, че процесната заповед не съответства на приложимия материален закон, защото материализира воля за прилагане на ПАМ по отношение на правен субект, който не е извършил заблуждаваща нелоялна търговска практика, а последното е елемент от състава на посочената в атакуваната заповед нормативна разпоредба. С оглед изхода на спора и предвид липсата на възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на касатора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 900 лв. за производството пред касационната инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,