Решение № 1187 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12328/2014 г.

Решение № 1187 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12328/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Васил Николов Тотев против решение № 5089 от 22.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4668/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за прогласяване нищожността на решение № 14822/6.12.2010 г. по адм. дело № 9842/2010 г. на Върховен административен съд, второ отделение и е оставено без разглеждане искането му за обезсилване на решение № 4748/5.04.2011 г. по адм. дело № 1428/2011 г. на Върховен административен съд, петчленен състав. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия в частта, в която исковата молба е оставена без разглеждане и за връщане на делото за ново разглеждане в частта, в която искането е отхвърлено, а алтернативно - за постановяване на ново решение, с което да се прогласи нищожността на решение № 14822/6.12.2010 г.

От Васил Николов Тотев е подадена и частна жалба срещу протоколно определение от 11.06.2014 г., постановено по същото административно дело, с което молбата му за обезпечаване на предявените искове е оставена без уважение. Прави се искане за неговата отмяна.

Ответниците - Таня Николова Таманова, Мария Бориславова Костова и началникът на РДНСК - Югозападен район не изразяват становище по касационната и частна жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваните решение и определение.

Върховният административен съд, второ отделение, като прецени доводите в касационната и частна жалби и данните по делото, приема следното:

I. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искане на основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК за обезсилване на решение № 4748/5.04.2011 г. по адм. дело № 1428/2011 г. на Върховен административен съд, петчленен състав като недопустимо и за обявяване нищожността на решение № 14822/6.12.2010 г. по адм. дело № 9842/2010 г. на Върховен административен съд, второ отделение, като постановено от незаконен състав.

По отношение искането за обезсилване на решението по адм. дело № 1428/2011 г. на Върховен административен съд (ВАС), петчленен състав, съдът е приел, че същото е постановено в производство по чл. 237 и сл. АПК, с него искането за отмяна е отхвърлено и то не подлежи на обжалване. Това решение не може да бъде предмет на последващ инстанционен контрол и искането за обезсилването му няма годен предмет, за разглеждането на който да бъде изпратено на друг съд. Поради това искането в тази част е оставено без разглеждане.

Обжалваното решение с характер на определение в тази част е правилно.

Настоящият състав споделя изводите на Административен съд София-град за недопустимост на искането за обезсилване на решението на петчленния състав на Върховния административен съд, предявено на основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. С решението по адм. дело № 1428/2011 г., чието обезсилване се иска, е отхвърлено искането на Таня Николова Таманова на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК и искането на Васил Николов Тотев на основание чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 14822/6.12.2010 г. по адм. дело № 9842/2010 г. на Върховен административен съд, второ отделение. Последното е предмет на искането за обявяване на нищожност.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че извън неговата компетентност е да разгледа искане за обезсилване като недопустимо на решение на петчленен състав на ВАС, постановено в извънредното производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 237 и сл. АПК, което е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. Това решение не може да бъде предмет на искане за обезсилването му по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. Цитираната разпоредба урежда подведомствеността на административните съдилища да разглеждат дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от същите съдилища. Тезата на касационния жалбоподател, че този законов текст предвижда специален исков ред за защита срещу всяко недопустимо съдебно решение, вкл. и с което петчленният състав се е произнесъл по искане за отмяна, не може да бъде споделена. Недопустимостта на съдебното решение по административно дело е касационно основание - чл. 209, т. 2 АПК. В случая се иска обезсилване на решение, постановено в извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила решение, което е недопустимо. Съдебният контрол по отношение на него е изключен. Искането за отмяна № 34/10.01.2011 г., подадено от самия Тотев, по което е образувано адм. дело № 1428/2011 г. на ВАС, е прието от петчленния състав за допустимо и е разгледано по същество. Доводите за неговата нередовност е следвало да бъдат наведени в извънредното отменително производство и тази възможност е преклудирана с постановяване на решението за отхвърлянето му на основание чл. 239, т. 4 АПК. Тези твърдения не могат да обосноват допустимост на претенцията на жалбоподателя по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. На първо място, защото нормата не предвижда отделен способ за защита чрез иск срещу недопустими съдебни актове, а урежда общата компетентност на административните съдилища в рамките на инстанционния контрол. На следващо място, това би означавало да се проведе повторно разглеждане на въпроса за допустимостта на искането за отмяна от съд, който не е компетентен да се произнесе по него по аргумент от разпоредбата на чл. 243 АПК.

Обжалваното решение е правилно и в частта, в която е отхвърлено искането за обявяване на нищожност на решение № 14822/6.12.2010 г. по адм. дело № 9842/2010 г. на ВАС, второ отделение. С него е оставено в сила решение № 275/8.06.2010 г. по адм. дело № 4/2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Таня Николова Таманова против заповед № ДК-02-БД-26/7.04.2009 г. на началника на РДНСК за премахване на незаконен строеж.

По отношение на това искане съдът е приел, че решението не е засегнато от порок в степен, обуславяща неговата абсолютна недействителност. Същото е подписано от всички съдии в посочения състав. Изводите на съда са законосъобразни и обосновани. Обжалваното решение в тази част е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Исканията на касационния жалбоподател за назначаване на техническа компютърна експертиза и за допускане на свидетелски показания правилно са оставени без уважение.

Нищожността на съдебното решение е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране волята на съдебния орган. Касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, устното и неподписано решение. За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на решението по адм. дело № 9842/2010 г. не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че съдебният акт е валиден и не е нищожен.

Възраженията на касатора за неправилност на извода на съда в тази насока предвид постановяването на решението от незаконен състав са неоснователни. В случая решението на тричленния състав на ВАС е валиден правораздавателен акт, по отношение на който не се налице пороци, обуславящи извод за нищожност.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Доказателства за спазване принципа на случайния подбор са представени по делото - излечение от протокол за избор на докладчик, от който е видно, че за докладчик е определена съдия Червенкова без изключване на други съдии от състава на второ отделение, което е компетентно да разглежда дела по ЗУТ. При тези данни следва да се приеме, че е спазено и изискването на чл. 9, ал. 2 (редакция ДВ, бр. 109 от 2008 г.) ЗСВ. Безспорно е налице идентичност на докладчика по делото, който именно се определя на случаен принцип, а не съдебния състав. Дори и да се приеме нарушение на изискванията на чл. 9 ЗСВ, каквото в случая не е налице, то това не съставлява основание за обявяване на нищожност на съдебния акт. Като е приел искането с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК за неоснователно и го е отхвърлил, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

2. Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилно първинстанционният съд е приел, че представените по делото доказателства не установяват наличието на предвидените в разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК кумулативни предпоставки за допускане на обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнителните действия. В случая няма данни за започнало изпълнително производство по влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение