Решение № 5989 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на БЕСА ВАЛЕЙ ЕООД, притежаващо ЕИК 130484992, със седалище и адрес на управление: [населено място], местност [местност] , общ. Пазарджик, против Решение 759/21.02.2025 г. на Административен съд Пазарджик, V състав, постановено по адм. д. 877 по описа за 2024 г. на този съд, в частта с която е изменен Акт за установяване на публично на публично държавно вземане 01 2600/399#2 от 12.07.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено на БЕСА ВАЛЕЙ ЕООД, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 76 276,74 лева, като е намалена сумата на 75 407,71 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че административният съд няма правомощия да изменя акта, същевременно не се е мотивирал защо приема като дължима сумата в размер на 75 407,71 лева. Решението се основавало на противоречиви заключения по експертизи, некореспондиращи си едно с друго. Не са преценени правилно аргументите на жалбоподателя относно процедурата по издаване на АУПДВ, т.к. след подписване на Договор 202002/15.10.2020 г., той е коригиран досежно размера на финансовата помощ, сключено е и допълнително споразумение 2/02.03.2023 година, касателно площите, върху които ще се изпълняват дейностите, предмет на договора и стойността на финансовата помощ. Изменението е допустимо, защото не води до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, съдържащи се в Наредба 6/26.10.2018 г. и подписания между страните договор. Според касатора, процесният АУПДВ не е мотивиран съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Макар в акта да се визират различни хипотези, липсват конкретни факти, относими към казуса, поради което се ограничава възможност за преценка на обстоятелството, свързани с начина на формиране коригираната помощ, респ. въз основа на какво основание и по какви критерии е направено това. Твърди се, че правните основания са отбелязани бланкетно в акта и е недопустимо органът, който го е издал да мотивира впоследствие АУПДВ чрез документи, събрани в съдебното производство. Касаторът обобщава, че в АУПДВ липсват ясно изложени, обосновани фактически и правни основания, което затруднява защитата на страната срещу акта. Моли чрез адвокат пълномощника за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част, за отмяна на съответната част на АУПДВ и присъждане направените разноски. Ответникът по касация Зам. изпълнителният директор на ДФ Земеделие гр. София е оспорил жалбата с доводи, изложени в писмено становище, чрез процесуален представител. Моли за присъждане на разноски. Представителят на ВКП дава заключение, включително в писмен вид, за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: БЕСА ВАЛЕЙ ЕООД е бенефициент по Договор 202002/15.10.2020 г. за финансова помощ, по Националната програма за подпомагане на лозаро винарския сектор за периода 2019 г. 2023 година. Страните са сключили Допълнително споразумение 2/02.03.2023 г., с което е изменена площта, върху която се извършва дейността смяна на подпорна конструкция , а с писмо изх. 02 2600/192#1 от 25.04.2023 г., разплащателната агенция е приела искането, вместо първоначално договорените дървени колове, да бъдат закупени метални колове, с които да бъде изградена подпорната конструкция за младите насаждения на площ от 5,2051 ха и чрез каквито колове да бъде сменена подпорната конструкция на съществуващите винени лозя на площ от 13,7489 ха. С писмо вх. 02 2600/2988 от 13.06.2023 г. дружеството е заявило, че вследствие на взети технологични решения и липсата на съответната необходимост, позиции 15 индивидуални подпорни колчета 1000 мм и 16 поставяне на подпорни колчета и фиксиране на носеща тел от дейност смяна на подпорна конструкция , няма да бъдат изпълнение, което да се съобрази от разплащателният орган. Агенцията е извършила проверка на място, при която е констатирано, че площта върху която е осъществена дейността смяна на подпорна конструкция е 36,8569 ха, включваща площ от 13,7489 ха, на която изпълнението е чрез метални колове и 23,108 ха, върху която изпълнението е с дървени колове. Зам. директорът на ДФ Земеделие е направил свои изчисления и, позовавайки се на Заповед РД 09 640/11.08.2020 г. на министъра на земеделието, е изчислил, че допустимите разходи за материали за конструкцията с метални колове на хектар са 8670,73 лева, а оторизираните недопустими разходи на хектар са 6164,27 лева. Като правни основания са посочени чл.8, ал.10, чл.17, ал.10 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро винарския сектор за периода 2019 г- - 2023 година. Административният съд е приел за безспорно установени дейностите, осъществени съгласно измененията на първоначално сключения договор. Съдът е обсъдил използваната от административният орган методика за изчисление на допустимите разходи, предвидена в разпоредбите на чл.8, ал.10, чл.17, ал.10 от Наредба 6/26.10.2018 година, като правилна. Изслушал е заключенията на вещи лица по СТЕ и СИЕ, кредитирани с аргумент за тяхна обоснованост, след което е формулирал изводи, че: Допустимите разходи за оторизация на дейността Смяна на подпорна конструкция , изпълнена с метални колове относно заявена площ от 13, 7489 ха, са в размер на 124 651,45 лева; Надплатената сума от ответника, съставляваща недопустими разходи за материали за изграждане на подпорната конструкция с метални колове за заявените 13,7489 ха за материали за изграждане на подпорна конструкция с метални колове по дейността Смяна на подпорна конструкция , е в размер на 75 407,71 лева. Решавайки спора по същество АДмС - Пазарджик е изменил акта, потвърждавайки го за цитираната по горе сума. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Настоящият състав на ВАС, VIII отделение споделя доводите на касатора за немотивираност на АУПДВ, в процесната му част. На л.11 и сл. от делото е приложен оспореният АУПДВ, в който са описани хронологично факти, довели до издаването на акта, като: Съставяне на Годишен доклад от ИА Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове , получен на 17.01.2024 година; Откриването с писмо изх. 01 2600/399 от 16.02.2024 г. на ДФ Земеделие на производство по издаване на АУПДВ, на основание чл.24, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 АПК за финансовата 2023 г. по заявлението на БЕСА ВАЛЕЙ ЕООД; Изпратено от дружеството писмо на 26.01.2022 г. за промяна срока на договора и сключено допълнително споразумение; Технологичната карта към инвестиционния проект, съгласно която изграждането на подпорната конструкция на младите насаждения и смяната на подпорната конструкция на съществуващите винени лозя, ще се осъществи с кръгли дървени колове; Уведомление с писмо вх. 02 2600/6429/10.11.2022 г. от БЕСА ВАЛЕЙ ЕООД до ДФЗ за промяна в инвестиционните намерения, като дейността смяна на подпорна конструкция ще се изпълни върху площ от 36,8569 ха и е представена Заповед РД 12 469/25.07.2022 г. на ИАЛВ; С писмо изх. 01 25600/936 от 22.02.2023 г., РА е одобрила измененията, сключено е допълнително споразумение 2/02.03.2023 г.; Писмо вх. 02 2600/1929/11.04.2023 г., изпратено от дружеството, с което е уведомило РА, че изпълнителят не може да достави предвидения брой крайни и междинни дървени колове, поради което подпорната конструкция следва да бъде реализирана с метални колове, в т.ч. изграждането на подпорна конструкция на млади насаждения на площ от 5,2051 ха и смяна подпорната конструкция на съществуващите винени лозя на площ от 13,7489 ха; Писмо с изх. 02 2600/192#1 от 25.04.2023 г., с което РА е уведомила БЕСА ВАЛЕЙ ЕООД, че не се налага сключване на допълнително споразумение и след подаване на заявка за окончателно плащане, ще се извърши проверка на място, с цел установяване изпълнение на дейностите по ДБФП; Писмо с вх. 02 2600/2988/13.06.2023 г., с което бенефициентът е отговорил, че поради технологични решение, липса на необходимост, позиции 15 и 16, няма да бъдат изпълнени; При оторизиране на заявката за окончателно плащане за дейност смяна на подпорна конструкция , РА е оторизирала разходи за материали за конструкция с метални колове в размер на 203 964,89 лева, за площ от 13,7489 ха; Установената от РА с проверка на място площ, върху която е извършена дейност смяна на подпорна конструкция , е 36,8569 ха, в т.ч. площ от 13,7489 ха, на която операциите са изпълнени с метални колове и площ от 23,108 ха, на която операциите са изпълнени с дървени колове; Оторизираните от РА разходи на ха за материали и конструкция с метални колове, са в размер на 14 835 лева на ха, а съгласно Заповед РД 09 640/11.08.2020 г. на министъра на земеделието пределната цена за материали и конструкция с метални колове за 1 ха е определена 10 349,86. Разплащателната агенция е оторизирала недопустими разходи в размер на 84 751,93 лева, от които 76 276,74 лева европейско съфинансиране. Грешката в одитираните разходи е в размер на 39 000,28 евро, европейско съфинансиране; Установено е несъответствие с изискванията на чл.8, ал.10, чл.17, ал.10 от Наредба 6, общият размер на установеното задължение е 39 000,28 евро или 76 276,74 лева; В законоустановения срок бенефициентът е входирал възражение с вх. 01 2600/399#1/1.03.2024 г., но ДФЗ не приема изложените във възражението доводи и обосновка. От гореизложеното е видно, че приложимостта в процесния казус на цитираните разпоредби от нормативни актове, не е обоснована с конкретни и ясно разграничени факти и обстоятелства. В този смисъл е основателно оплакването на касатора, че се визират различни хипотези, без съпоставянето им с относимите доказателства и факти. В съдебното заседание, проведено на 22.01.2025 г. вещото лице Б. Д. е потвърдило наличието на различия в заключенията по двете експертизи. Констатирало е, че когато ДФЗ е определил окончателната сума за плащане, практически двете дейности, които са на обща стойност Изнасяне на отпадъци и Сваляне на съществуваща подпорна конструкция , са разгледани за обща площ, без да са разделени отделно за дървени и отделно за метални колове. А в заповедта на министъра са описани три позиции. Вещото лице инж. П. И. на свой ред е обяснило на съда, че: Не е обхождало целите редове и е ползвало геодезическото заснемане, въпреки, че има разлика с технологичната карта, тези 203 000 никъде не са обосновани от фонд Земеделие , което още тук противоречи на наредбата и поради това вещото лице не е коментирало тези стойности . От съдържанието на акта е видно, че в него липсва обосноваване, поради което и вещото лице инж. И. собственоръчно се е опитало да направи изчисление за хектар, само на материали, в позиция материали от наредбата и от заповедта, вместо това да е направено в издадения и оспорен административен акт. Немотивираността на АУПДВ препятства осъществяване правната защита на БЕСА ВАЛЕЙ ЕООД, каквото оплакване е релевирано изрично от адвокат пълномощника на дружеството. В допълнение към извода за липсата на необходимата мотивираност на акта е и непроизнасянето с конкретни фактически и правни съображения по депозиранато възражение на дружеството. Издателят на АУПДВ го е отхвърлил с едно единствено и кратко изречение, от което не става ясно, поради какви причини е направено това. Съдебното решение в процесната част трябва да бъде отменено, след което да се отмени и АУПДВ за сумата в размер на 75 407,71 лева. Разноски: В касационното производство БЕСА ВАЛЕЙ ЕООД е претендирало разноски общо в размер на 6 603,26 лева, който е доказало с писмени документи. В първоинстанционното производство и в това по адм.д. 9370/24 г. по описа на ВАС, VIII отделение, дружеството е направило разноски общо в размер на 12 575 лева, съгласно приложения списък (л. 1061 от делото). Възражението на процесуалния представител на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, неговия материален интерес и процесуалните действия на жалбоподателя по реализиране на неговата защита. Поради това разноските в размер на 12 575 лева трябва да бъдат намалени на 4150 лева, а с решението си АДмС Пазарджик е присъдил разноски в размер на 102 лева, поради което и с оглед отмяната на останалата оспорена част на АУПДВ, в полза на БЕСА ВАЛЕЙ ЕООД трябва да бъдат присъдени допълнително още 4 048 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, във връзка с чийто предмет има произнасяне и от друг състав на ВАС, VIII отделение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на VIII отделение