Решение № 13030 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2010 г.

Решение № 13030 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Михайлов Милушев от гр. София, против решение № 131/22.03.2010 г. по адм. дело № 913/2009 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на кмета на община Благоевград, обективиран в писмо изх. № М-02-673/11.09.2009 г. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това жалбоподателят моли съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - кметът на община Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Цветанка Михайлова Богоева и Офелия Михайлова Захариева не изразяват становище по касационната жалба, а Лучия Михайлова Христова - моли настоящият състав да я уважи, като основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Красимир Михайлов Милушев и заинтересованите страни в касационното производство, подадена срещу отказ, обективиран в писмо изх. № М-02-673/11.09.2009 г. на кмета на община Благоевград. С последното е оставено без разглеждане искането им, предявено с молба вх. № М-02-673/04.09.2009 г. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, относно имот пл. № 7835 по плана на IV микрорайон на гр. Благоевград, съобразно Регулационния план, одобрен със заповед № РД-02-14-93/26.02.1987 г. В молбата изрично е отразено, безспорното по делото обстоятелство, че на горепосоченото правно основание вече има издадени удостоверение № 335/29.04.2003 г. и скица № 294/17.02.2003 г. за същия имот, съобразени с данните от последващ РП от 1999 г., за целите на реституционното производство, приключило с влязло в сила решение на ОСЗГ - Благоевград № 1593/07.05.2003 г., в което от него са им възстановени реално 335 кв. м. Първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна жалбата, като е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, предвид наличието на предходно издадени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, относно имота, описан в молба вх. № М-02-673/2009 г. Съобразено е, че по заявлението за възстановяване на последния имот, въз основа горепосочените документи има постановено влязло в сила решение № 1593/07.05.2003 г. на ОСЗГ - Благоевград, по което жалбоподателите са изрично уведомени относно невъзможността да им бъде възстановена разликата от 960 кв. м, до пълния размер на площта на заявения имот. Подадената срещу решението на ОСЗГ жалба е оставена без разглеждане, с определение № 5128/28.10.2008 г. по адм. дело № 6/2008 г. на Районен съд - Благоевград, което е потвърдено с определение № 2/07.01.2009 г. постановено по адм. дело № 1563/2008 г. от касационен състав на Административен съд - Благоевград. В случая не е спазено правилото на чл. 200 АПК, че по жалби срещу отказ на административен орган да се произнесе по съществото на отправено до него искане, какъвто именно отказ е оспорен пред Административен съд - Благоевград, съдът следва да се произнесе в едномесечен срок с определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Но с оглед обстоятелството, че административният съд се е произнесъл по подадената до него жалба, не с определение, а с решение, срокът за обжалване на което е спазен от Красимир Милушев, настоящият състав приема, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения: Предвид установеното от фактическа страна, правилен е направеният от съда краен извод за неоснователността на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В подкрепа на изложените от съда съображения, следва да се отбележи следното: Предмет на жалбата подадена по специалния ред въведен с чл. 197 АПК и приложим при наличието на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, е само наличието на предпоставките за произнасяне по това искане.