Решение № 3957 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2015 г.

Решение № 3957 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Настоящото производство е второ касационно по делото. С решение № 14643/05.12.2014 г., постановено по адм. д. № 3317/14 г., Върховният административен съд (ВАС) отменя постановеното от административния съд решение по спора и връща делото за ново разглеждане на друг състав на административния съд. Предмет на настоящата касационна проверка е новото решение на административния съд № 5546/13.08.2015 г., постановено по адм. д. № 12079/14 г. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на С. П. Ш. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразен отказ № РД-54-16/12.04.2005 г. на кмета на Столична община и ищецът е осъден да заплати на Столична община разноски в размер на 4030 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Конкретните оплаквания на касатора се свеждат до следното: необсъждане от съда на всички релевантни факти за спора; необсъждане от съда на относими към спора писмени документи; необоснованост на решаващите изводи на съда; неизпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция; неправилно приложение на материалния закон от съда. Касаторът претендира присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът - Столична община чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора в рамките на 14 дневния-срок за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: Административният съд, в съответствие с указанията на ВАС в първото по делото касационно решение е приел, че е сезиран с три главни обективно кумулативно съединени иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразния отказ № РД-54-16/12.04.2005 г. на кмета на Столична община. Разгледаните искове са както следва: за имуществена вреда в размер на 10 138,53 лева, представляваща стойността на 1/16 ид. ч. от имот с пл. № 10 от кв. 316а, м. Б., ул. "Дукатска планина" № 16, с която Столична община се е разпоредила, като оценката на вредата е към 05.05.2010 г., датата на която влиза в сила решението на СГС за отмяна на отказа и отмяна на отчуждаването на претендираната идеална част от имота; иск за обезщетяване на имуществена вреда в размер на 126 825.80 лв. представляваща стойността за полагащата му се според ищеца, част от изградения в имота жилищен блок с РЗП 1572 кв. м, оценена към 05.05.2010 г.; иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева за периода от 1999 г. до 05.05.2010 г., изразяващи се в притеснения и негативни емоции, довели до влошаване на здравословното състояние на ищеца. Съдът е разгледал и се е произнесъл и по акцесорните искове за присъждане на мораторна лихва върху главниците по трите главни иска, както и по претенцията за присъждане на законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба. Съдът е приел за установено, че с отказ № РД-54-16/12.04.2005 г. на кмета на СО е оставено без уважение искането на С. Ш., наследник по завещание на Л. С. за отмяна на отчуждаването на 1/16 ид. част от имот с пл. № 10, кв. 316а, м. "Б.", ул. "Дукатска планина" № 16, тъй като имотът е частна собственост. Установено е от съда, че с решение на СОС от 28.09.1998 г. имотът е апортиран в капитала на "Софийски имоти" ЕАД, което го е продало на "Артстрой" ООД на 02.03.2000 г., което дружество от своя страна го е продало на физически лица. Съдът е установил, че отказът на кмета на СО е отменен с решение на СГС по адм. д. № 174/2008 г. и е постановена отмяна на отчуждаването за 1/6 ид. ч. от въпросния имот. Съдът е събрал по делото заключение на съдебно-техническа експретиза, което потвърждава претендираната от ищеца стойност на 1/16 ид. ч. от имота, както и претендираната стойност от сградата, съответстваща на притежаваната идеална част от мястото. Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел, съдът е установил, че по време на административните и съдебните производства по реституцията на имота, ищецът се е изтормозил, станал е раздразнителен и е бил омерзен. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел за безспорно наличието на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт. Съдът е приел, че отмененият отказ не би могъл да бъде вредоносен за ищеца относно сочените от него имуществени вреди, тъй като разпореждането с въпросния имот е станало преди него. Съдът е посочил, че за ищеца не е налице вреда, изразяваща се в загубване на собствеността върху съответната идеална част от имота, тъй като тя му е възстановена със съдебното решение и той е процесуалноправно легитимиран да се защити срещу всички лица, които пречат на упражняването на правото му на собственост. Съдът е посочил, че към настоящия момент няма основание да се приеме, че ищецът е загубил възможността да стане собственик на възстановения му УПИ. Съдът е преценил като неоснователен и искът за пропуснати ползи в размер на стойността на 1/16 ид. ч. от стойността на построените в имота апартаменти и гаражи, тъй като настъпването им в патримониума му, не било сигурно. Съдът е посочил, че така индивидуализираните пропуснати ползи могат да се осъществят само чрез направата на съответните разходи от страна на ищеца или неговия праводател, както и е подчертал липсата на доказателства, че при учредяване на право на строеж, ищецът би получил 35% от 1/16 от общата застроена площ. По отношение на иска за неимуществени вреди, съдът е посочил, че той е неоснователен за периода до 12.07.06 г., от която дата по силата на законова промяна могат да се претендират вреди и от общините, а преди нея тази възможност не е съществувала. По тези съображения, съдът е посочил като релевантен периодът от 12.07.06 г. до 05.05.2010 г. За да прецени като неоснователна претенцията на ищеца за така определения релевантен период, съдът се е позовал на бездействието на ищеца, своевременно да се уведоми за оспорената заповед и да я обжалва, с което би намалил периода на притесненията си, за които съдът е приел, че не са и доказани. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат. С първия от обективно съединените искове, ищецът иска обезщетяване на вреда, състояща се в незаконосъобразно отнемане на негова недвижима собственост, представляваща 1/16 ид. част от имот с пл. № 10, кв. 316а, по плана на гр. С., м. "Б.", ул. "Дукатска планина" № 16. Така индивидуализираната вреда от ищеца- отнемане на негова недвижима собственост, не е настъпила по силата на отменения отказ на кмета на общината. Ищецът твърди, че е претърпял вредите в резултат на издадения незаконен акт -отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-16/12.04.2005 г. на кмета на Столична община. Видно от съдържанието на този отказ с него не се отнема собственост, а се отказва отмяна на отчуждаване на идеална част от недвижим имот, извършено през 1981 г. От друга страна, както правилно е посочил административният съд, със съдебното решение на СГС е отменено отчуждаването на имота. В случай, че ищецът е изпълнил и останалите предпоставки на закона, то към момента на предявяване на исковите претенции, 1/16 ид. ч. от въпросния парцел би следвало да е в неговия патримониум. За да не може да се направи по категоричен начин този извод, по делото са останали недоказани две обстоятелства, които са били в доказателствената тежест на ищеца. По делото е представено решение № 147/08.03.2010 г., постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 174/08 г. Върху него (на последната страница)съществува печат със съдържание " определението е влязло в сила на 05.05.2010 г." В случая обаче става дума за решение, а не за определение. От друга страна, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗВСОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение, решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично обезщетение. В конкретния случай, от прогласената от съда за нищожна заповед на кмета на СО № РД 43-39/04.06. 2001 г. става ясно, че за влизането й в сила, собственикът е следвало да внесе сума по посочената в заповедта сметка. По делото не е представен документ, от който да става ясно, че полученото парично обезщетение от бившия собственик е възстановено. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че е изпълнил задължението, произтичащо от посочената разпоредба. По другия иск за присъждане на имуществени вреди, жалбоподателят сочи като настъпила за него вреда, възпрепятстването му да получи в собственост, полагащата му се част от построеното върху урегулирания поземлен имот. И по този иск, ищецът не е доказал настъпилата вреда. На първо място, ищецът не се е обосновал, защо е възпрепятстван да получи частта от построеното върху имота, която по негови твърдения му се полага. В случай, че е изпълнен фактическия състав на чл. 6, ал. 1 от ЗВСОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ( за което по делото не са налице категорични доказателства, както се посочи по-горе), то ищецът е станал съсобственик, наред с останалите собственици на имот с пл. № 10, кв. 316а, по прана на гр. С., м. "Б.", ул. "Дукатска планина" № 16. Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. Ищецът не е направил твърдения, че е предявил искови претенции за установяване на собственост върху идеални части от сградата в имота, които да са били отхвърлени с влязло в сила съдебно решение. Също така не е изложил доводи, въз основа на които счита, че е оборена презумпцията на чл. 92 ЗС, които да бъдат обсъдени и проверени от съда. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като недоказано твърдението на ищеца, че е претърпял вреда, изразяваща се в невъзможността му да получи в собственост, полагащата му се част от построеното в имота. Напълно се споделят мотивите на административния съд, за липсата на причинна връзка между претендираните от ищеца имуществените вреди и отменения като незаконосъобразен отказ на кмета на СО. Проследявайки хронологията на събитията, съдът е достигнал до обоснования извод, че имотът е преминал в частна собственост още преди ищецът да заяви реституционните си претенции за 1/16 ид. ч. от него, в качеството му на наследник на Л. С.. По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, решението на административния съд, с което той е отхвърлен е правилно. Явно неоснователна е претенцията на ищеца за периода от 1999 г. до датата на издаване на отменения незаконосъобразен отказ, която е 12.04.2005 г., тъй като през този период отказът, за който се твърди, че е причинил вредите не е факт. Тази претенция е неоснователна и за остатъка от исковия период, тъй като не е доказано по делото, ищецът да е преживял притеснения, надхвърлящи минималния праг на такива, които нормално съпътстват воденото на състезателно съдебно производство. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че не са налице пороците на съдебното решение, сочени в касационната жалба. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд