Решение № 7644 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2017 г.

Решение № 7644 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" против решение № 240 от 02.06.2017 г. по адм. дело № 652/2016 г. на Административен съд - Х.. С обжалваното решение Административен съд - Х. е отменил заповед № 1266 з-1868/21.10.2016 г. на директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, с която на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 във вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, на Б. Б. - началник сектор "Борба с организираната престъпност" - Х., К. при ГД "Борба с организираната престъпност", е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е отменил оспорената заповед поради несъответствие на акта с изискванията по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, т. к. не съдържа данни за времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение от санкционираното лице. Сочи, че всички факти от значение за дисциплинарната отговорност на служителя са изложени в справка рег. № RB202016-001-07/02-31/19.07.2016 г. на дирекция "Инспекторат" - МВР, на която се е позовал в оспорената заповед и противно на приетото от съда, не е налице противоречие между фактическите обстоятелства в справката и тези, отразени в дисциплинарната заповед. Излага доводи, че незапознаването на служителя с длъжностната характеристика не означава, че извършените нарушения не могат да му вменят във вина, т. к. нарушението, за което е наказан служителят е за неизпълнение на нормативно определени правила във вътрешно нормативни актове в МВР и той е бил длъжен да ги спазва. Счита, че обжалваната заповед е издадена в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР и изведения извод от съда в обратен смисъл е необоснован и неправилен. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Б. Б., не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и е извел правно издържани изводи за издаване на оспорената заповед в нарушение на изискванията за форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, представляващи основания за отмяната й по чл. 146, т. 2 - 4 АПК. По делото е установено, че със заповед рег. № 8121 з-587/09.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи е назначена комплексна проверка в сектор "Борба с организираната престъпност" - Х., К. при ГД "Борба с организираната престъпност". Проверката е приключила със справка рег. № RB202016-001-07/02-31/19.07.2016 г. на дирекция "Инспекторат" - МВР. Справката е изпратена в ГД "Борба с организираната престъпност" и е постъпила с вх. № 4-3981 от 16.08.2016 година. В нея по отношение на жалбоподателя, сега ответна страна, е констатирано, че не е осъществил контрол и не е създал организация по изготвяне на планове и отчети от страна на подчинените му служители, с което не е изпълнил основни негови служебни задължения, вменени му със специфична длъжностна характеристика рег. № 1461/22.04.2015 г. на ГДБОП, за заеманата длъжност - да утвърждава и контролира изпълненията на годишните, тримесечните и седмичните планове за оперативната дейност на служителите от сектора. Прието е, че са налице данни за извършено от главен инспектор Б. Б. нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, за което се предвижда дисциплинарно наказание "порицание". Служителят е запознат със справката на 16.09.2016 г. и с докладна записка от 07.10.2016 г. е изразил становището си по нея, като е оспорил констатациите на комисията по повод вменените му нарушения на служебните задължения. С оспорената пред административния съд заповед е прието, че главен инспектор Б. Б. - началник сектор "Борба с организираната престъпност" - Х., К. при ГД "Борба с организираната престъпност", за периода от 01.03.2015 г. до 31.05.2016 г. в гр. Х. не е осъществил контрол и не е създал организация по изготвянето на планове и отчети от страна на подчинените му служители. Служителят е наказан дисциплинарно за това, че с деянията си (действия или бездействия) не е изпълнил задълженията си съгласно специфична длъжностна характеристика рег. № 1461/22.04.2015 г., според която - "Ръководи, планира, организира, контролира и отговаря за действията на сектора... утвърждава и контролира изпълнението на годишните, тримесечните и седмичните планове за оперативна дейност на служителите от сектора... " - нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е посочил в заповедта, че извършените нарушения са установени със справка рег. № RB202016-001-07/02-31/19.07.2016 г. на дирекция "Инспекторат" - МВР и на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1-во ЗМВР му е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства и правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато материалите от дисциплинарното производство, с които са установени извършеното нарушение и самоличността на извършителя, постъпят при компетентния орган. В случая дисциплинарното нарушение е открито по см. на чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР с постъпването на справка рег. № RB202016-001-07/02-31/19.07.2016 г. на дирекция "Инспекторат" - МВР в ГД "Борба с организираната престъпност", с вх. № 4-3981 от 16.08.2016 г. - вторник, присъствен ден. Оспорената заповед е издадена на 21.10.2016 г., т. е. след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР на 17.10.2016 г. - понеделник, присъствен ден (16.10.2016 г. е неприсъствен ден). По делото няма данни и не се твърди спиране на срока в някоя от хипотезите по чл. 195, ал. 3 ЗМВР. Неоснователен е доводът на касатора, че срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМР започва да тече считано от датата на запознаване на дисциплинарно наказващия орган с материалите по дисциплинарната преписка - в случая 22.08.2016 година. Разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР сочи като начален момент постъпването на материалите при дисциплинарно наказващия орган, а не запознаването на последния със същите. Релевантен е обективно установимият факт на постъпване на справката в деловодството на органа, т. к. обратното би означавало да се допусне определянето на преклузивния срок по субективно решение на дисциплинарно наказващия орган. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед. Изводите на съда в тази насока са правилни и се споделят от настоящата инстанция. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът правилно е приел нарушение на изискванията по чл. 210, ал. 1 ЗМВР относно формата и съдържанието на оспорената заповед. Действително, в заповедта е посочен периодът, през който жалбоподателят е допуснал неизпълнение на задълженията си по длъжностна характеристика, но съдът правилно е отбелязал, че длъжностната характеристика е връчена на служителя на 18.08.2015 г., поради което за времето от 01.03.2015 г. до тази дата не може да бъде ангижарана дисциплинарната му отговорност за неизпълнение на специфични задължения, предвидени в нея. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че ответникът по касация е дисциплинарно санкциониран за нарушения на нормативните и вътрешно служебни актове, с които е запознат и длъжен да спазва. В заповедта и справката, към която се препраща, не са посочени кои нормативни правила и вътрешни заповеди не е изпълнил началникът на сектор "БОП" - Х., К., а са визирани само задълженията му по длъжностна характеристика. На следващо място, съдът вярно е констатирал, че в заповедта не е уточнено какви планове, отчети и в какви срокове е следвало да се изготвят от подчинените служители, както и различия във фактическите основания, визирани в справката и оспорената заповед. Ето защо, доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,