Решение № 7596 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2018 г.

Решение № 7596 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Хасково, представляван от Изпълнителния директор чрез процесуалния си представител ст. юриск. Д. Попов, срещу решение № 304 от 23.04.2018 г. по адм. д. № 363/2016 г. по описа на Административен съд – Хасково. В жалбата обстоятелствено са релевирани доводи за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост, касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. По изложени съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, с която е отменен административния акт и да се постанови ново, по същество на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна, а оспорената заповед да се остави в сила. Алтернативно моли за отмяна на съдебното решение, в частта му, с която на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 3 280. 52 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева и държавна такса в размер на 1 283. 52 лева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Д. Делчев от [населено място], чрез адв. Й. Тодорова е изразил становище с депозирания отговор на касационна жалба. В същата са подробно изложени твърдения за недопустимост и неоснователност на жалбата на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково. Прави искане за оставяне без уважение на касационната жалба, а атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно – законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за процесуално допустима. Разгледана по същество частично основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба подадена в Софийски градски съд, от Д. Делчев. С определение № 14195/22.12.2016 г. постановено по адм. д. № 13827/2016 г. на Върховния административен съд (ВАС) е отменено прекратителното Определение от 3.11.2016 г. на Административен съд – Хасково (АС-Хасково) по адм. д. № 363/2016 г. и делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. В изпълнение на указанията, административният съд е оставил без движение исковата молба. В дадения срок процесуалният представител е изпълнил указаното му от съда, като е заявил, че обжалваният акт е Заповед № 03-260-РД/154/12.06.2015 г. на Директора на ОД на ДФЗ. С определение от 30.05.2017 г. съдът е оставил без разглеждане исковата молба с характер на оспорване на конкретизирания акт като е приел оспорването за просрочено. С Определение № 9640/19.07.2017 г., постановено по адм. д. № 7524/2017 г. на ВАС е отменено прекратителното определение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид това, като краен резултат съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, образувано по оспорване от Д. Делчев срещу Заповед № 03-260 – РД/154/12.06.2015 г. на директора на ОД на ДФЗ – Хасково. При извършена от страна на административния съд преценка на доказателствения материал и валидността и законосъобразността на оспорваният административен акт е прието за установено, че същия е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, на когото надлежно са делегирани правомощия по издаване на актове от вида на процесния. Прието е за установено, че административния акт е валидно постановен в писмена форма, подписан от издателя си и е мотивиран с изложени фактически и правни основания за издаването му, като вписаните в заповедта мотиви обективират ясно волята на административния орган. От фактическа страна съдът е установил, че в заповедта е изложено, че към 28.10.2014 г. ползвателя на помощта не е изпълнил свое договорено и нормативно задължение установено съгласно т. 5. 1 от Договора № 26/112/06044 от 15.02.2010 г. във връзка с § 3, т. 1 от споразумението от 6.11.2014 г. към договора и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. на министъра на земеделието и храните, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане от ползвателя в договорно и законово установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи. На следващо място съдът е извършил и анализ на относимите правни разпоредби. Същия е приел за основателно възражението на жалбоподателя, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че заявка е регистрирана на 15.03.2013 г. не по – късно от определения срок, за безспорно е установено, че същата е подадена от жалбоподателя при съобразяване с първоначално определения в т. 5. 1 от договора срок от един месец, който съответства на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. в приложимата редакция. Освен това съдът е приел, че с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 902/19.02.2014 г. на АССГ е прогласена нищожността на изричния отказ на администрацията за разглеждане по същество на тази заявка за второ плащане и преписката е изпратена на Изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по същество по заявката за второ плащане по договора в 3-месечен срок от връщането. Административния орган не е изпълнил указаното му със съдебния акт и не се е произнесъл по тази заявка, а по време на възобновяване на процедурата по инициатива на органа, страните по договора са подписали споразумение от 06.11.2014 г., с което се изменят клаузите на договор № 26/112/06044/15.02.2010 година. Видно от същото с § 1, предвиденият срок в т. 3. 1 от договора срок за извършване на инвестицията се променя и става до 28.08.2014 г., а с § 3, т. 1 от споразумението е предвидено, че заявката за второ плащане се подава от ползвателя не по – късно от два месеца след изтичане на срока по т. 3. 1. А съобразно процесната заповед, е възприето от административния орган, че към 28.10.2014 г. Д. Делчев не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане, без да се вземе предвид, че към дата 28.10.2014 г., споразумението от 6.11.2014 г. не е било подписано и не е породило своите правни последици и за ползвателя не е възникнало задължение да се съобрази със същото. Въз основа на което административния съд е приел, че необосновано и в отклонение от принципите на служебното начало и на последователността и предвидимостта, вместо да се произнесе по вече подадено в срок заявка за второ плащане, административния орган е изискал подаване на нова такава и то в срок, които е изтекъл преди да бъде определен в споразумението, предвид което е прието, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Към датата 28.10.2014 г. жалбоподателят не е бил запознат за необходимост от подаване на друга (последваща споразумението) заявка за второ плащане, поради което и обстоятелството, че не е подал такава не води до неизпълнение на негово договорно задължение. Неспазването на нормативното задължение по чл. 24, ал. 2 от Наредбата се опровергава от наличната заявка за второ плащане вх. № 02-260-6500/1483 от 15.03.2013 г., подадена преди 28.10.2014 г., а административният орган не излага съображения за неокомплектованост на същата с изброените в Приложение № 4 към Наредбата документи. На последно място административния съд е присъдил в полза на жалбоподателя разноски за производството платими от ответника в размер на 3 280, 52 лева, от които 2 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.03.2016 г. и 1 280, 52 лева – внесена държавна такса. Така постановеното съдебно решение е правилно в частта, с която е отменен обжалваният акт и преписката е върната на административния орган за произнасяне и неправилно в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Решението на съда в частта с която е отменен обжалвания административен акт и преписката е върната на административния орган е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалвания административен акт и изпращане на административната преписка на Директора на ОД – Хасково на ДФЗ за произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Възраженията на жалбоподателя по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив – изводите на съда по съществото на спора са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства и при правилно тълкуване и приложение на относимите правни норми. Правилно административния съд е приел, че административният орган, не е изпълнил разпореденото му със съдебния акт и не се е произнесъл по същество по заявката за второ плащане регистрирана на 15.03.2013 година. Вместо това, по време на възобновената процедура, по инициатива на административния орган с писмо с изх. № 01-260-6500/397 от 25.07.2014 г. адресирано до Д. Делчев е указано, че във връзка с определение № 902/19.02.2014 г., по адм. д. № 10825/2013 г. на Административен съд София-град, както и предвид изтеклите срокове за подаване на заявка за второ плащане по договора е изискано да се представи попълнено и подписано искане за сключване на споразумение към договора, като същото следва да бъде представено в срок от 10 работни дни от получаването. Като в писмото е указано, че в случай на неизпълнение ще се счете договора за действащ в неговата цялост. Ползвателя е изпълнил указанията подал е искане за сключване на споразумение. Същото е подписано от страните на 06.11.2014 година. Видно от съдържанието на споразумението изрично е вписано, че влиза в сила от датата на подписването му. С оспорения административен акт, Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Хасково е приел, че към дата 28.10.2014 г. ползвателя на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в договорно и законово установения срок, без да отчете, че към тази дата – 28.10.2014 г., споразумението от 6.11.2014 г. още не е било подписано, въз основа на което не е породило правните си последици и за ползвателя не е възникнало задължение за съобразяване с договорените в него изменения. Предвид което правилно е прието от административния съд, че е налице нарушение на административно производствените правила, тъй като необосновано и в отклонение от принципите на служебното начало (чл. 9, ал. 1 от АПК) и на последователност и предвидимост (чл. 13 от АПК), вместо да се произнесе по вече подадената в срок заявка за второ плащане, каквото е и указанието на Административния съд София град, административният орган е изисквал от ползвателя подаването на друго, ново такова, и то в срок, който е изтекъл преди да бъде определен по споразумение на страните. Към датата 28.10.2014 г. ползвателя не е бил запознат за необходимост от подаване на друга заявка за второ плащане, поради което и обстоятелството, че не е подал такава не води до неизпълнение на негово договорно задължение. Факта, че ползвателя е подал искане за сключване на споразумение /във връзка с дадено от административния орган указание/ с посочени от същия дати не поражда задължение, за ползвателя за предприемане на действия по подаване на заявление, за същия възниква това задължение от датата на подписване на споразумението, т. е. от 6.11.2014 г., но не и в по – ранен период. Затова и постановеното съдебно решение в тази му част следва да бъде оставено в сила. По изложените от касационният жалбоподател, твърдения, че така определената и внесена от жалбоподателя държавна такса е неправилно определена и че отговорността на административния орган съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се ограничи до размера на 10 лева, представляваща дължимата за разглеждане на делото държавна такса, като излага доводи, че решението на съда за присъждане на заплащане на разноски над тази стойност е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Правоотношението, касаещо събирането на държавна такса за оспорване на административен акт по съдебен ред, е публично по своя характер и се развива между съответния орган на съдебна власт и лицето, търсещо съдействие в защита на нарушените си или застрашени права, свободи или законни интереси от оспорвания акт. Основанието за заплащане на държавната такса, когато е дължима, е оспорване на акт, чрез подаване на жалба до съда. Внасянето на държавната такса е абсолютна процесуална предпоставка за редовността на жалбата. При неизпълнение законодателят е предвидил санкция - връщане на жалбата и прекратяване на съдебното производство. Съгласно чл. 1 от Закона за държавните такси, държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. От уредбата на задължението за събиране на държавните такси е видно, че то е вменено на съда по конкретното дело, а въпросът за нейната дължимост или размер може да породи спор само между задължената за заплащането й страна и съда. В конкретния случай задължената за държавна такса страна – Д. Делчев, е изпълнила указанията за внасяне на държавна такса в размера, определен от съда и не го е оспорил. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта. Отговорността за разноски е обективна и цели репариране на разноските така, както са направени по делото. Условие за възлагането на разноските на жалбоподателя в тежест на административния орган - ответник е те да са действително направени. В случая в полза на оспорващия са присъдени разноски, тъй като е налице условието по чл. 78, ал. 1 ГПК - разноските са заплатени. Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав приема довода за неоснователен, а постановеното съдебно решение в тази му част следва да бъде оставено в сила Неправилни са изводите на съда в частта относно присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. От една страна съдът не е обсъдил своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От друга страна административния съд не е бил съобразил, че по делото не са представени необходимите документи, от които да се направи извод, че разноските са действително направени. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.03.2016 г. не е посочен начина за плащане, а само сумата в размер на 2000 лв. /л. 5 от първоинстанционното дело/. Предвид т. 1 от т. р. № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да са налице разноски трябва да е вписан начина на плащане, когато е по банков път да се представят доказателства за плащането, а когато е в брой е достатъчно да има вписване, че това е сторено по този начин. В случая такова вписване няма, изводът е, че страната не доказала, че е направила разноски и същите не следва да се присъждат. С оглед изложеното, съдебното решение в осъдителната му част имаща характер на определение ще трябва да бъде отменено (а не изменено предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК, в която не е предвидено правомощие касационната инстанция да изменя обжалвани съдебни решения, за разлика от отменения ЗВАС) и вместо отмененото решение да се постанови друго, с което да бъде осъден административния орган да заплати на жалбоподателя разноски, представляващи заплатената държавна такса в размер на 1280. 52 лева. При този изход на делото, претендираните от страните разноски остават така, както са направени. Водим от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,