Решение № 11316 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 602/2016 г.

Решение № 11316 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 602/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. П." ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ж. к. "Ц. С.", бл. ..., чрез своя процесуален представител адв. Стефанов, против Решение № 1492 от 14.10.2015 г., постановено по адм. дело № 69/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. изх. № 02-010-2600/14090 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд земеделие - Разплащателна агенция (РА) - гр. С., в частта му, с която на "А. П." ООД е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ и по схема за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в планински райони в частта, с която са отказани плащания за заявените от търговеца за подпомагане площи, представляващи имоти с идентификатори: 16136-13-1-8; 16136-349-1-5; 16136-455-5-8 и 16136-455-6-4. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. Посочва, че съдът неправилно е приел, че административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, като не е отчел допуснатите нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че площите, които са заявени от земеделския производител, са допустими за подпомагане и съответно административният орган неправилно е отказал финансиране. Касаторът моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени процесното уведомително писмо. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на "А. П." ООД срещу Уведомително писмо, изх. № 02-010-2600/14090 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 по заявление за подпомагане с УИН: 01/120613/09910, с което на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП е отказано изплащането на финансова помощ по СЕПП, т. к. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и които не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 17675.13 лв. по СЕПП и 11720.94 по НР 1. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е изтълкувал чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая касаторът е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2013 г. с УИН: 01/120613/09910. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от "А. П." ЕООД общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с УИН: 01/120613/09910 е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на касационния жалбоподател са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В настоящия случай производството по одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013 г. е открито със заповед № РД-09-840/02.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Настоящият жалбоподател е участвал в производството като е подал възражение с вх. № АР-02-383/20.12.2013 г. до министъра на земеделието и храните относно обхвата на специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и по конкретно невключване в допустимия за подпомагане слой на 4 парцела в землището на Г. Б.. В този смисъл следва да бъде посочено, че в настоящият случай намира приложение разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от АПК и административният орган следва да изпрати отделно съобщение до "А. П." ООД за издаването на крайния акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. Това задължение е изпълнено и с писмо изх. № 70-1867/12.05.2014 г. на министъра на земеделието и храните, получено от жалбоподателя на 23.05.2014 г., дружеството е уведомено, че възражението му се удовлетворява частично, като издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. може да бъде обжалван в 14 - дневен срок от получаване на отговора. Този срок е изтекъл на 06.06.2014 г., поради което подадената жалба на 08.10.2014 г. е недопустима като просрочена. Изводът, който се налага е, че заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните по отношение на заявените от "А. П." ООД имоти представлява стабилен административен акт и както вече бе посочено ДФЗ-РА е обвързан с неговото съдържание. Видно от приетите по делото съдебно технически експертизи всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието специализиран слой, поради което са недопустими за подпомагане. В този смисъл процентът на наддеклариране е 100 %, поради което правилно съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от регламент 65/2011 е отказано подпомагане в пълен размер и е наложена санкция за бъдещ период. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 300 лв., съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение