Решение № 6029 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6550/2014 г.

Решение № 6029 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6550/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Потребителска кооперация "Успех", подадена от председателя Маргарита Рашкова Кирева - Тонкова, срещу решение № 905 от 3.04.2014 г., постановено по адм. д. № 2462 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 161002009/30.08.2010., издаден от гл. инспектор по приходи при ТД на НАП Пловдив в обжалваната част, потвърдена с Решение № 765/19.10.2010 г. на Директор на дирекция "ОУИ" /сега Д "ОДОП"/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13784,67 и са начислени лихви за просрочие в размер на 4890,49 лв. В жалбата, се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени съображения касаторът моли да бъде отменено решението, с присъждане на разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител юрк. Стоянова, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в тях, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 161002009/30.08.2010., издаден от гл. инспектор по приходи при ТД на НАП Пловдив в обжалваната част, потвърдена с Решение № 765/19.10.2010 г. на Директор на дирекция "ОУИ" /сега Д "ОДОП"/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13784,67 и са начислени лихви за просрочие в размер на 4890,49 лв., както следва: За м. 03, 04, 05, 06 и 07.2007 г. не е признат данъчен кредит в размер на 6964,67 лв. по 8 броя фактури, издадени от "Водолей 96-БГ" ЕООД гр. София с предмет на доставката - СМР по договор. Плащането е в брой, а за м. 04, 05 и 06.2008 г. е отказан данъчен кредит в размер на 6820,00 лв. по 6 броя фактури, издадени от "Вайпър" ЕООД гр. София - с предмет - СМР по договор. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Подробно съдът е обсъдил приетите в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до извода за законосъобразно приложение от органа по приходите на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на реално осъществяване на процесните услуги - СМР. За да отхвърли жалбата съдът е счел, че не е налице материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Не е кредитирал СТЕ, тъй като в. л. потвърждава, че на място са изпълнени процесните СМР, но не дава отговор на въпроса дали спорните СМР са извършени именно от доставчиците - "Водолей 96-БГ" ЕООД и "Вайпър" ЕООД. Решението е правилно. Касаторът възразява, че необосновано съдът е приел, че доставките от "Водолей 96-БГ" ЕООД и "Вайпър" ЕООД не са реално извършени и съответно е отказано право на данъчен кредит дружеството. Твърди, че по делото са представени достатъчно доказателства, въз основа на които да бъде прието, че са налице реално възникнали данъчни събития - налице са валидни данъчни фактури ведно с касови бонове, договори, протоколи обр. 19, а св. Долев и Гергиев разясняват вида и начина на извършване на СМР, наемането на работници и плащането. Възраженията са неоснователни. Материално законосъобразни са решаващите мотиви на административния съд, че неустановените и недоказани престации не могат да бъдат основание за приспадане на ДДС. В допълнение към мотивите на административния съд, които настоящата инстанция споделя, следва да се посочи, че процесните фактури "Водолей 96-БГ" ЕООД и "Вайпър" ЕООД с предмет "СМР по договор" и "СМР по договор и материали" не съдържат достатъчно информация за отразените в тях данъчни събития. Следва да бъде съобразено, че чл. 226 от Директивата за ДДС императивно налага минимално необходимото съдържание на фактурите, издавани от доставчика за целите на общата система на ДДС (когато съответната държава членка не се е възползвала от разпоредбата на чл. 221), както и за целите на контрола - вж. чл. 242. В това отношение националният закон коректно транспонира посочената разпоредба, като задължава доставчика да издаде фактура (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането - чл. 71, т. 1 от ЗДДС), отговаряща на съответните минимални изисквания и съдържаща релевантната информация както за целите на приспадането, така и за целите на контрола. Съдържанието на фактурите на посочените доставчици действително не отговаря на изискванията на разпоредбите на Директивата (чл. 226, т. 6), респ. на ЗДДС (чл. 114, ал. 1, т. 9). Посочените изисквания към фактурата не са формални, доколкото те представляват такива по същество. Отразеното във фактурите "СМР по договор" без да са прецизирани дата, страни и предмет на договора действително може да се отнесе към всеки вид договор и не носи информация за възникнало данъчно събитие. В решението си по дело С-271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргументът, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/09). Съдът правилно е решил, че по фактури, за които не е доказано да отразяват действителни данъчни събития, право на данъчен кредит не възниква. Извод за реално осъществени сделки не може да бъде изведен както от заключението на СТЕ, така и от показанията на св. Долев, който не помни период на извършване на СМР, сочи само част от извършени СМР. Св. Георгиев също не разяснява вида, обема на фактурираните СМР, начина на доставка на материали. Тъй като част от фактурите са с предмет освен СМР и материали, то досежно приемо-предаването на материалите не са представени никакви доказателства. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на задължителната съдебна практика на СЕС-Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. ВАС вече многократно се е произнасял, че фактите по главните производства по цитираните дела съдържат безспорно установяване на извършването на доставка на стоки в единия и на доставка на услуги в другия случай. Именно това различава настоящият случай от въпросните спорове по главните производства. Това се вижда ясно от формулировката на втория преюдициален въпрос по дело С-142/11 - " Може ли данъчната администрация, в случай че не оспорва извършването на отразената във фактурата сделка и самата фактура отговаря на предвидените в закона формални изисквания, законно да откаже възстановяване на ДДС, поради това че не е възможно да се установят използваните от издателя на фактурата подизпълнители или поради това, че издадените от тях фактури не са редовни?". Няма никакво съмнение, че Съдът на Европейския съюз с посоченото Решение не е искал да каже, че право на данъчен кредит следва да се признава по фактури, за които не е доказано до отразяват реално осъществени облагаеми доставки. Даденото с Решението тълкуване се отнася за случаите, в които на добросъвестен получател на предмета на реално извършена облагаема доставка, не следва да се отказва данъчен кредит заради действия на негов доставчик. Това решение следва постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. По изложените съображения първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила. На ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, защото такова вече е присъдено от административния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,