Решение № 10797 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6534/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Димитрова, против решение 463/05.05.2023 г., постановено по адм. дело 96/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята, че съдът не е анализирал всички доказателства по делото. Развива съображения за неправилност на атакуваното решение и в частност мотивите на съда за законосъобразно организирана проверка на ищцата. Иска съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи иска в цялост. Претендират се разноски. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Бургас, в представено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АС Бургас е отхвърлил предявения от М. Димитрова иск против ОД на МВР - Бургас, с който на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира да й бъде присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв., представляващо претърпени от ищцата неимуществени вреди, в резултат на действия на служители от ОД на МВР Бургас, които не са регламентирани в нормативен акт, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба /20.01.2023 г./ и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е обосновал извод за неоснователност на исковата претенция, поради липсата на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника при проверка Димитрова за употреба на наркотични вещества или техните аналози/, при която изследването с техническо средство Drag test5000, отчело положителен резултат за наличие на амфетамин. От фактическа страна съдът е установил, че на 05.08.2014 г. министърът на вътрешните работи е издал заповед 8121з-396, касаеща недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързана с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества. На 12.10.2022 г. министърът на вътрешните работи е издал разпоредително писмо, рег. 8121р-20982/12.10.2022 г., до ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР с цел недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични вещества или техните аналози. В т. 3 от което е разпоредил във всички структури да бъдат извършвани внезапни проверки на служителите за установяване употребата на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, преди и по време на работа. В изпълнение на горното, със заповед УРИ 251з-5358 от 14.10.2022 г., издадена на основание чл.43, ал.4 ЗМВР, директорът на ОД МВР Бургас е наредил да се извършват внезапни проверки на служителите на ОД МВР Бургас, а със заповед 251з-5376 от 17.10.2022 г., същият е наредил сформиране на четири съвместни екипа за извършване на разпоредените внезапни проверки. На 17.10.2022 г. е извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и техните аналози на Димитрова - командир на отделение, група Охрана на обществения ред, Първо РУ Бургас, ОД МВР Бургас. При проверката с техническо средство Дрегер 7510 за употреба на алкохол, уредът отчел 0.00 промила в издишвания въздух. Техническо средство дръг тест Дрегер 5000 за употреба на наркотични вещества и техните аналози е реагирало положителе резултат за амфетамин в 14.26 ч. Непосредствено след проверката началникът на Първо РУ Бургас, ОД МВР Бургас е издал заповед, с която временно отстранил от длъжност Димитрова считано от 14.35 часа до възстановяване на годността й. На същата дата - 17.10.2022 г. Димитрова е дала кръвна проба в независима лаборатория - Лина за комбиниран тест за наркотици, който отчел отрицателен резултат същия ден в 16.58 часа. А на 18.10.2022 г. в 10.00ч е посетила лаборатория Рамус, където отново дала урина за изследване, което отчело негативен резултат. На 18.10.2022 г. началникът на Първо РУ Бургас, ОД МВР Бургас е издал заповед, с която е възстановил Димитрова, считано от 17.00 ч на 17.10.2022 г. Заповедта й е връчена в 16.00 ч на 18.10.2022 г. Впоследствие с протокол от ВМА София, peг. 251000-22604/09.11.2022 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол и химико-токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози комисията е постъпила информирана, че от извършените изследвания на предоставената проба кръв, взета от Димитрова не се е установило наличие на наркотични/упойващи вещества. Админ не се съгласил с доводите на ищцата за незаконосъобразност на извършените от служители на ответника действия, свързани с проверка за употреба на алкохол, наркотични вещества или техните аналози, защото не са правно регламентирани, тъй като Наредба 8121з-941 от 27.07.2022 г. за условията и реда за установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози в Министерството на вътрешните работи е в сила от 04.02.2023 г., а проверката е извършена преди това - 17.10.2022 г. Съдът е обосновал акта с обстоятелството, че проверка е проведена в изпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи 8121з-396 от 05.06.2014 г., т.7 на която предвижда, че за установяване и доказване употребата на алкохол, наркотични и други упойващи вещества могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон; на разпореждане на министъра на вътрешните работи, рег. 8121р-20982 от 12.10.2022 г., в т.3, на което е отразено, че проверката се извършва с технически средства и/или тестове, определени за ползване от МВР за установяване употребата на алкохол, наркотични вещества или техните аналози; и на заповеди на директора на ОД МВР Бургас, и е свързана с изпълнение на задължението на служителите в Министерството на вътрешните работи да изпълняват възложените им задачи добросъвестно и като превенция за предотвратяване на нарушения на служебната дисциплина, свързана с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества. Така мотивиран съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника, което води до липсата на първата предпоставка за отговорността на държавата. Поради изискването за кумулация от предпоставки за ангажиране отговорността по ЗОДОВ, съдът не е обсъждал наличието или липсата на останалите такива и е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест лежи върху ищеца. Правилно административният съд е приел, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на държавен орган при осъществяване на административна дейност. На ищцата Димитрова е извършена проверка от служители на ОД на МВР Бургас, на основание заповеди на началника на първо районно управление при ОД на МВР Бургас, заповеди на директора на ОД на МВР Бургас, във връзка със заповед 8121з-396/05.08.2014 г. министъра на вътрешните работи, относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина на служители на МВР, свързани с алкохол, наркотични или дружи упойващи вещества и разпоредително писмо с peг. 8121р-20982/12.10.2022 г. на министъра на вътрешните работи за създаване на организация за недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР. Горните съставляват административни актове. В чл. 250 Административнопроцесуалния кодекс определя като неоснователни действията извършвани от административен орган или длъжностно лице, тези които не се основават на административен акт или на закона. Не се споделя касационното възражение, че действията на ответника по процесните проверки не произхождат от нормативен акт. Същите се основават на заповеди и разпореждания, издадени от длъжностни лица. Последните не са атакувани, не са отменени като незаконосъобразни, което налага извода за наличие на годен за изпълнение акт, на базата на който задължените длъжностни лица са осъществявали разпредените проверки. При извършената проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техните аналози на служител от МВР Димитрова е била наясно за нейното основание. В съставения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози в вписано, че служебната проверка е по заповед 251з-5358/14.10.2022 г. на директора на ОД на МВР Бургас. Съставените протокол и талон за изследване на М. Димитрова са подписани от лицето без възражения. Законът за министерството на вътрешните работи предвижда в чл. 155, че държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което да има само българско гражданство; да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; да не е привлечено като обвиняем или да не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер; да отговаря на специфичните изисквания за възраст, образование, физическа годност и психологична пригодност, определени с наредба на министъра на вътрешните работи; да отговаря на медицинските изисквания за работа в МВР, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 203, т. 15 ЗМВР от своя страна, квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози. Установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози чрез осъществяване на внезапни проверки повсеместно е разпоредена от министъра на вътрешните работи, а на местно ниво от директорите на ОД на МВР Бургас. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не може се приемат като неоснователни действията на служители от ОД на МВР Бургас, с оглед нареденото им съблюдаване и недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични вещества и техните аналози. Предвид представените в производството доказателства, безспорно в конкретния случай действията на проверяващите са се основавали на административни актове и същите нито са неоснователни и нито са отменени като незаконосъобразни. Обосновано АСБ е заключил, че не се установяват незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица от администрацията на ответника при проверката осъществена на Димитрова. Действията на служителите са отговаряли на правомощията, разпоредени от министъра на вътрешните работи и директора на ОД на МВР. Административният съд правилно е приел, че след като не е доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - незаконосъобразни действия на служители от ОД на МВР Бургас, то не следва да се обсъждат наличието или не на другите елементи на отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Поради тези съображения решението като валидно, допустимо и правилно не следва да се касира, а да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора не се дължат, а поради липсата на претенция от страна на ответника, такива не се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,