Решение № 8367 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2016 г.

Решение № 8367 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) В. при ЦУ на НАП срещу решение 2642/18.11.2014 г., постановено по адм. Дело № 1115/2014 г. по описа на Административен съд /АС/ В. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли оспорването, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът – " [фирма] [населено място], [област], не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред АС В. е бил ревизионен акт /РА/ № 171303478/09.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в обжалваната и потвърдена част с решение № 31/06.03.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП" /В. при ЦУ на НАП относно установени за дружеството задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 08.. 2010 г., м. 11. 2011 г., м. 03. 2012 г. – главница и лихви и по ЗКПО – за корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г. – главница и лихви. С решението си, поправено с влязло в сила решение № 1027/05.05.2016 г. по същото дело по описа на АС В., съдът е отменил РА в частта, в която са установени задължения по ЗДДС – за м. 08. 2010 г. в размер на 6546, 67 лв. и лихви 2178, 13 лв., както и в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат /ФР/ на дружеството за 2010 г. със сумата 5104,95 лв. и съответните лихви. В тази част решението на АС В. е и предмет на касационен контрол предвид постъпилата касационна жалба подадена от ДД "ОДОП" В. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, решението на АС В. като необжалвано, е влязло в сила. За да постанови крайния си обжалваем акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. С РА, в частта, отменена с решението на АС В., подлежащо на касационен контрол, са установени задължение по ЗДДС за РЛ за м. 08.2010 г. в размер на 6546,67 лв., произтичащи от неначислен и незаплатен ДДС по извършена доставка на СМР - монтаж и изработка на ПВЦ дограма, окачена фасада, алуминиева дограма и парапети - от РЛ като изпълнител и на [фирма] като възложител. Решението в обжалваната си част е правилно. Не са налице твърдяните от касатора касационни оплаквания. Не е спорно, че между страните са съществували договорни отношения по договор за поръчка от 28.07.2008 г. за извършване на СМР на стойност 150 000 лв. като са били издадени фактури на стойност 117 266, 67 лв. Спорният въпрос е дали за разликата между 117 266,67 лв. и уговорената цена от 150 000 лв. е налице доставка, съответно дължи ли се ДДС, предвид и приет като писмено доказателство анекс от 03.08.2010 г. за промяна на договорената цена. Съдът е установил, че договорените услуги за СМР са извършвани поетапно, при авансово плащане и последващо доставките окончателно плащане. Установени са вида на първоначалните уговорки, както и на последващите, предвид анекс за намаляване на договорената цена. Издадените фактури от възложителя са за извършени СМР на стойност 117 266,67 лв. За да достигне до крайния фактически извод, че договорените СМР не са изпълнени в пълния си първоначално договорен обем, което е наложило намаляване на договорената цена, съдът се е позовал на събраните писмени доказателства – договори, анекс, фактури, обяснения. По преписката и по делото не са били налични други доказателства, вкл. приемо-предавателни протоколи. На приходните органи като ответна страна в процеса е указано, че носи тежестта на доказване на релевантните обстоятелства – извършване на доставка, стойност на доставката и дата на настъпване на данъчното събитие като условия за начисляване на ДДС. П. извършената ревизия по общия ред и направените твърдения за настъпили положителни факти от обективната действителност, правилно е разпределена от съда доказателствената тежест в процеса като в тежест на приходните органи е възложено установяването и доказването на извършена облагаема доставка на СМР от РЛ спрямо възложител [фирма], в размера посочен от тях в РД и РА и при настъпване на данъчно събитие за м. 08.2010 г., за който период е установено задължението за ДДС. П. са и изводите на съда относно установените безспорни факти и обстоятелства и от друга страна относно спорните момента, подлежащи на изясняване и доказване. При преценка на събраните доказателства по ревизионната преписка, както и в хода на съдебно производство, съвкупно и поотделно, съдът е достигнал до обоснован извод за недоказана доставка на СМР на стойност - разликата между 150 000 лева и 117 266, 67 лв. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и съответно да е извършена услугата. Първоинстанционният съд е отчел, че въз основа на събраните доказателства не е доказана реалността на извършената доставка на СМР. Извън данните за договаряне между страните и издадените фактури не се събрани каквито и да било други доказателства за извършването на услугите в обема, в който са уговорени и фактурирани, вкл. не са събрани доказателства за наличие на крайния резултат от услугите, за предаването и/или за приемането им. В случаите, при което се претендира право на приспадане на данъчен кредит приходните органи последователно приемат, че само наличието на договаряне и фактура не е достатъчно, за да се приеме за доказано, при условията на пълно доказване извършването на услугата и оттам настъпването на данъчно събитие. Именно настъпилото данъчно събитие и то към м. 08.2010 г., в процесния случай съставлява необходимо условие за начисляване на ДДС. В случая такова не е установено нито от фактическа, нито от облигационна страна. От фактическа страна не са събрани никакви данни за изпълнението на услугите. Не са събрани данни за плащане в в релевантния за спора размер - над 117 266, 67 лв. до 150 000 лв. Спорът е изместен върху достоверността на датата на анекс от м. 08. 2010 г., с който е постигната промяна в цената. Наличието обаче или липсата на такъв анекс, както и датата на съставянето му са неотносими за спора или евентуално са косвено значими, тъй като с установяването на това обстоятелство по никакъв начин не се дава отговор на главния за спора въпрос – фактически извършени ли са от РЛ и в полза на [фирма] услуги – СМР, какъв вид и обем са, на каква стойност и съотносима ли тя е към стойността по РА – 32 733, ЗЗ лв., за кой обект, завършени ли са към м. 08. 2010 г., за който период е начислен ДДС. П. органи не са проявили процесуална активност и не са установили обстоятелствата, релевантните за спора предвид релевантността им за доказване настъпването на данъчно събитие. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда са недоказаност на основанието за допълнително начисляване на ДДС, а именно налична облагаема доставка за м. 08. 2010 г., поради което правилно РА е отменен като незаконосъобразен в тази си част. В частта по ЗКПО за 2010 г., РА е отменен като незаконосъобразен относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството, със сумата за неотчетени приходи в размер на 5104, 95 лв., на основание чл. 78 ЗКПО. Решението на АС В. е правилно и в тази си част. Съответно на изложените по-горе доводи относно липсата на установени доставки от РЛ спрямо [фирма] към м. 08.2010 г., не е доказано и получаването на приходи от страна на РЛ. Доказателствената тежест в случая отново е върху приходните органи. Не са събрани относими доказателства относно получени реално и неотчетени приходи от извършени доставки на СМР към [фирма]. Съответно не е налице основание за увеличаване на ФР с такива приходи. Както правилно е посочил първоинстанционният съд приходните органи са установили основата за облагане и данъчното задължение само въз основа на предположения и при формиране на приблизителна данъчна основа, без да са били налице условията за облагане на реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на АС В., в обжалваната си част, не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора, такива не се дължат и в полза на ответника по касация, за когото няма данни да е направил разходи в касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,