Решение № 4187 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2015 г.

Решение № 4187 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Силистра против решение № 49/05.06.2015 г. по адм. дело № 35/2015 г. на Административен съд - Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 98, ал. 1, чл. 99, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата по касационната жалба - Виолета Стоянова Симеонова, от гр. Силистра изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 49/05.06.2015 г. по адм. дело № 35/2015 г. Административен съд - Силистра е отменил по жалба на Виолета Стоянова Симеонова, от гр. Силистра решение № Р-11/10.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Силистра, потвърждаващо разпореждане № Ра-44/09.01.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което е отказано изменение на отпуснатата на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер на основание чл. 98, ал. 1, чл. 99, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 70, ал. 3 КСО. Изпратил е административната преписката на директора на ТП на НОИ за издаване на нов акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на материалния закон, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № Ра-44/09.01.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Силистра е отказано изменение в действителен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на Виолета Стоянова Симеонова. Разпореждането е потвърденото с атакуваното пред Административен съд - Силистра решение № Р-11/10.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Силистра, с което пенсионният орган е приел, че липсват необходимите изходни данни за определяне действителния размер на ЛПОСВ. Посочил е, че периодът след 01.01.1997 г. е задължителен за определяне окончателния размер на пенсията по аргумент от чл. 70, ал. 3 КСО при преценка на осигурителния доход за определяне на индивидуалния коефициент - базов компонент при изчисляване на действителния размер на пенсията. Съобразявайки фактите по спора, административният съд обосновано е приел, че при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж от 35 години, 3 месеца и 2 дни (в него не са включени процесните 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2008 г., за които органите на НОИ твърдят, че не са внесени окончателно определените с годишната данъчна декларация изравнителни осигурителни вноски) и установения за периода осигурителен доход за пенсионните органи не са налице пречки да изчислят ЛПОСВ в нейния действителен размер на базата на наличните данни. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. По делото е установено, че за годините 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Виолета Симеонова е внасяла дължимите авансови вноски във връзка с упражняваната от нея адвокатска професия - в качеството и на самоосигуряващо се лице, но не е извършила плащане на изравнителните осигурителни вноски с оглед реализирания доход, деклариран с годишната данъчна декларация. Правото на органите на НОИ да съберат по принудителен ред тези дължими осигурителни вноски е погасено по давност. Възможност за лицето е да ги внесе и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а санкция за него е в случай на невнасянето им осигурителният стаж и доход за тези години да не бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на ЛПОСВ и определянето на нейния размер. Това е съдържанието на правилото за поведение, закрепено нормативно от законодателя при самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Визираната процедура е реализирана частично. Пенсионните органи не са изчислили окончателния размер на дължимата пенсия въз основа на наличните редовни документи. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Правната норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на ЛПОСВ при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Заявените от касатора пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетни и неналични при проверка на обжалвания съдебен акт. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение