Решение № 10413 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2012 г.

Решение № 10413 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Владислав Георгиев - Влади" - гр. Варна, представляван от прокуриста Красимир Георгиев Цанков, чрез пълномощника адв. Емилия Сиракова, против решение № 20/21.12.2011 г., постановено по адм. дело № 307/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против решение КРД № 115/6.06.2011 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Русе и потвърдените с него задължителни предписания изх. № КРД-70-3162-1597/12.05.2011 г. на финансов ревизор при Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че оспорените задължителни предписания са издадени от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 9 от Инструкцията за контрола на разходите на ДОО и реализиране на административно-наказателна отговорност създава ред за извършване на ревизии и проверки, а не ред за промяна на териториалната компетентност. Наред с това, според касатора, съдът е направил необосновани и неправилни изводи за съответствие на предписанията с материалния закон, като в тази връзка е допуснал едностранчиво тълкуване на събраните доказателства и неоснователно е игнорирал други. По подробни съображения обосноваващи посочените оплаквания касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Русе, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Русе е отхвърлена жалбата на ЕТ "Владислав Георгиев - Влади" - гр. Варна против решение КРД № 115/6.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърдените с него задължителни предписания изх. № КРД-70-3162-1597/12.05.2011 г. на финансов ревизор при РУСО - гр. Русе. За да постанови този акт съдът е приел, че задължителните предписания са издадени от компетентен орган, предвид това, че макар едноличният търговец да има седалище в гр. Варна, то при извършените проверки от органи на РУСО - гр. Варна е установено, че документацията му се намира в гр. Русе и затова е налице хипотезата на чл. 26, ал. 3 от Инструкцията за контрола на разходите на ДОО и реализиране на административно-наказателна отговорност, която предвижда, че компетентен да издаде заповедта за извършване на проверка е директорът на това ТП на НОИ, в района на което се намират необходимите за извършването й документи. Съдът е приел също, че задължителните предписания са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Изложил е подробни съображения, според които правилно с издадените задължителни предписания търговецът е задължен да коригира информацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО относно лицата Радомирка Иванова Иванова и Румянка Пеева Станева - Недева, като новоподадените данни отразяват действителния осигурителен доход на лицата за посочените месеци. Приел е, че действителният доход на лицата е съответно 240 и 250 лв., поради което данните от Регистъра на осигурените лица, в които са посочени съответно 1000 лв. за първата и 2000 лв. за втората, не съответстват на действителното положение и следва да бъдат коригирани. В тази връзка е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, обосновал е защо не възприема част от изводите на вещото лице, както и защо не възприема данните от новопредставените /пред директора на РУСО/ ведомости. По подробни мотиви съдът е формирал извода, че е налице фиктивно уговаряне на трудово възнаграждение с оглед увеличаване на осигурителния доход на лицата. Макар в разпоредбата на чл. 6, ал. 3 КСО да е предвидена възможност за определяне на дължимите осигурителни вноски и върху неначислените месечни възнаграждения, то тази правна хипотеза е предвидена, за да бъдат обхванати всички осигурителни доходи на подлежащите на осигуряване лица и същите да ползват осигурителните си права в пълна степен, но тази регламентация не може да изключи основния принцип в осигуряването, че осигурителни вноски се правят, респективно - осигурителни права се черпят единствено от действителни доходи. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Съдът е формирал извода си относно издаването на задължителните предписания от компетентен орган при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. От фактическа стана по делото е безспорно, че ЕТ "Владислав Георгиев - Влади" има седалище и адрес на управление в гр. Варна, съгласно вписването в търговския регистър. Безспорно е също, че във връзка с отпускане на парично обезщетение за безработица на лицата Радомирка Иванова Иванова и Румянка Пеева Станева-Недева е подаден сигнал изх. № 6/16.03.2011 г. от началника на сектор "ПОБГВ" при РУСО - гр. Русе, който с писмо изх. № ПОБ 66-03-746/17.03.2011 г. от РУСО гр. Русе е изпратен до началник отдел "КПК" при РУСО гр. Варна за извършване на проверка на осигурителя ЕТ "Владислав Георгиев - Влади" от контролен орган. С писмо изх. № 5291/1/18.04.2011 г. от РУСО гр. Варна е даден отговор, че проверката не може да бъде извършена там, поради това че търговецът не е намерен на адреса. Предвид получения отговор от началника на сектор "ПОБГВ" при РУСО - гр. Русе е изготвен доклад, в който е посочено, че са налице данни, че документацията на търговеца се намира в гр. Русе и на това основание е направено предложение проверката да бъде извършена от контролен орган на РУСО гр. Русе. Със заповед № 295/28.04.2011 г. директорът на РУСО гр. Русе е наредил проверката да бъде извършена от финансов ревизор Мариян Балабанов. Проверката е приключила с издаването на констативен протокол вх. № 1/12.05.2011 г. от финансов ревизор при РУСО гр. Русе. Въз основа на този констативен протокол са издадени задължителни предписания изх. № КРД-70-3162-1597/12.05.2011 г. на финансов ревизор при РУСО/ - гр. Русе, които са потвърдени при обжалването по административен ред с решение № КРД № 115/06.06.2011 г. на директора на РУСО - гр. Русе. Извършването на проверка по делегация е допустимо и в случая са спазени процесуалните изисквания за това. В този смисъл правилно са приложени разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и 3 от Инструкцията за контрола по разходите на ДОО и реализиране на административно-наказателна отговорност, утвърдена от управителя на НОИ на 25.06.007 г., в които е предвидено, съответно, че проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от директора на ТП на НОИ, или от упълномощено от него лице, а ако в процеса на проверката се установи, че необходимата документация за изясняване на фактите и обстоятелствата е в региона на друго ТП на НОИ, органът издал заповедта, отправя писмено искане до съответния ръководител за извършване на проверка по делегация; директорът на ТП на НОИ, до което е отправено искане по ал. 1 издава заповед за извършване на ревизия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила липсата на нарочно искане от директора на ТП на НОИ гр. Варна до директора на ТП на НОИ гр. Русе за извършване на проверка по делегация, след като преди това е разменена кореспонденция, от която се установява, че проверката е започнала именно в ТП на НОИ гр. Варна. При наличието на данни, че необходимата за проверката документация се намира в региона на ТП на НОИ гр. Русе, правилно заповедта за извършване на проверка е издадена от директора на ТП на НОИ гр. Русе. Задължителните предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО обаче е следвало да бъдат издадени от контролен орган - финансов ревизор в ТП на НОИ гр. Варна, тъй като това е компетентното териториално поделение на НОИ за осъществяване на контрола по спазване на разпоредбите на държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ. Териториалната компетентност на административния орган е определена от мястото, където е осъществено констатираното нарушение, във връзка с което се дават задължителните предписания, което съответства на мястото, където е седалището на осигурителя, който е направил това нарушение /неспазване на нормативните изисквания/. В случая в хода на административното производство са извършени процесуални действия по делегация - проверка от делегация, което е допустимо, но извършването на такива действия не може да промени териториалната компетентност за издаване на административния акт. Въпреки че проверката е извършена от контролен орган в ТП на НОИ гр. Русе, който е действал по делегация, то административният акт, който се издава в резултат на тази проверка - задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, следва да бъде издаден от контролен орган в ТП на НОИ - гр. Варна, който е компетентния орган, съобразно вписаното седалище на търговеца, допуснал съответното нарушение и който е адресат на задължителните предписания. Предвид това, задължителни предписания изх. № КРД-70-3162-1597/12.05.2011 г. на финансов ревизор при РУСО - гр. Русе са издадени от териториално некомпетентен орган, поради което са нищожен административен акт. Задължителните предписания по чл. 108, ал. 1 КСО не подлежат на задължителен административен контрол, тъй като такова обжалване не е изрично предвидено в специални законови разпоредби, а съгласно общото правило по чл. 81, ал. 1 АПК административният контрол не е задължителен. Задължителните предписания не попадат в обхвата на чл. 117, ал. 1 КСО. Независимо от това, обжалването по административен ред е допустимо и в случая страната е предприета такова обжалване, в резултат на което е постановено решение КРД № 115/6.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на същия против задължителни предписания изх. № КРД-70-3162-1597/12.05.2011 г. на финансов ревизор при РУСО - гр. Русе. Директорът на ТП на НОИ гр. Русе е компетентен да се произнесе по жалбата против задължителните предписания, издадени от контролен орган в същото ТП на НОИ, съгласно чл. 81, ал. 1 КСО, тъй като компетентността на горестоящия административен орган е обусловена от издателя на обжалвания административен акт. Решение КРД № 115/6.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, е издадено от компетентен орган, но е неправилно, тъй като директорът на ТП на НОИ е следвало да констатира нищожността на задължителните предписания и да ги отмени на това основание, както и в съответствие с чл. 32, ал. 2 АПК да препрати преписката на компетентния орган - контролен орган при ТП на НОИ гр. Варна за издаване на задължителни предписания въз основа на констативния протокол за резултатите от извършената по делегация проверка. /В този смисъл е решение № 10902/26.07.2011 г. по адм. дело № 13583/2010 г. на ВАС, шесто отделение/. Следва да се отбележи, че съгласно общото правило по чл. 98, ал. 2, изречение второ АПК в случая на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, тъй като жалбата против задължителните предписания при обжалването по административен ред е отхвърлена. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод за законосъобразност на обжалваните пред него актове. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като решението на директора на ТП на НОИ бъде отменено, а потвърдените с него задължителни предписания - обявени за нищожен административен акт. При този изход на спора касаторът има право на направените по делото разноски за двете инстанции, за което е направил своевременно искане. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер общо на 955 лв., от които 75 лв. за държавни такси, 680 лв. - изплатени адвокатски възнаграждения за двете инстанции по договори за правна защита и съдействие от 1.09.2011 г. и от 23.01.2012 г. и 200 лв. - изплатен депозит за вещо лице, които следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,