Решение № 10077 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2018 г.

Решение № 10077 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Джи Ес Агростарт ЕООД, гр. Т., срещу решение № 161/25.09.2018 г. по адм. дело № 136/2018 г. на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 за кампания 2017 с изх. № 01-2600/1392 от 08.03.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), отказващо финансово подпомагане за кампания 2017 по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на уведомителното писмо ведно със законовите последици. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания пред него акт на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" поради неспазване на ограниченията на чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, въведени със заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-160/28.02.2017 г., изменена и допълнена със заповеди № РД-09-278/31.03.2017 г. и № РД-09-361/13.04.2017 г., съгласно които не се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поетите ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. АС е изложил мотиви, че обжалваното писмо е в изискуемата писмена форма, от компетентен орган, като в производството по издаването му са спазени и административнопроизводствените правила, спазен е и материалния закон. Решението е неправилно. Видно от представената от ответника пред АС административна преписка и текста и на уведомителното писмо, заявлението на дружеството за кампания 2017 за подпомагане с УИН 26.08.0617/67822 и вх. № 18568018/09.05.2017 г. е подадено в ДФЗ и данните са въведени в ИСАК, извършени са и автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане, като е претендирано и подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат". В цитираните в уведомителното писмо материалноправни норми, посочени като правно основание за постановения отказ - чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. няма формулирано основание за отказ за финансово подпомагане, което би могло да се съдържа в министерска заповед. Отделно от това цитираната заповед на министъра на земеделието в частта й по т. 2, с която е разпоредено да не се приемат определени категории заявления за подпомагане за кампания 2017 г. е отменена с влязло в сила решение № 15604/18.11.2019 г. по адм. дело № 4406/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 5113/29.04.2020 г. по адм. дело № 574/2020 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Предвид изложеното решението е материалноправно незаконосъбразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя обжалваното уведомително писмо като материално правно незаконосъобразно и преписката да се върне за ново произнасяне по същество на заявлението за подпомагане при съобразяване на посоченото в мотивите на настоящето решение на основание 173, ал. 2 АПК предвид естеството на отменения акт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение